Коалицията на Нетаняху е в риск заради отпадането на привилегиите на ултраортодоксалните в Израел

Драматично решение на Върховния съд на Израел, което замразява финансирането на ултраортодоксалните семинарии, освен ако техните ученици не служат в армията, принуждава правителството на премиера Бенямин Нетаняху да се бори за оцеляването си, докато войната в Газа задълбочава политическото разделение в страната.

Ултраортодоксалните партии в управляващата коалиция, които бяха уверени, че техният десетилетен имунитет срещу военна служба няма да бъде накърнен, са в ярост. Те определят съдебното решение като „белегът на Каин“ и заплашват да напуснат управлението, пише Bloomberg.

Партиите от центъра, които се присъединиха към военния кабинет миналия октомври, подкрепят съдебното решение, като се позовават на необходимостта от по-голяма военна сила, Израел е изправен пред заплахи не само от „Хамас“ в Газа, но и от „Хизбула“ в Ливан.

На фона на войната за много израелци е несправедливо и изтощаващо икономиката утраортодоксалните евреи да избягват военната служба. По същество двете израелски кризи от изминалата година – масовите протести срещу плановете на правителството да отслаби съдебната независимост и войната в Ивицата Газа – се превърнаха в крайно изпитание за Нетаняху.

„Проблемът не е във Върховния съд“, казва Бени Ганц, опозиционен лидер и член на военния кабинет, чийто рейтинг е доста по-висок от този на премиера Нетаняху. „Проблемът е нуждата ни от войници по време на трудна война и нуждата на обществото ни всеки да вземе участие в привилегията да служи на страната“, допълва Ганц.

Преди петнадесет месеца Нетаняху сформира най-дясното и религиозно правителство в историята на Израел. Той обеща на ултраортодоксалните, че ще укрепи имунитета им срещу военна служба.

След това правителството му предприе мерки да отслаби Върховния съд, като заяви, че неговите либерални съдии са превишили правомощията си, когато са постановили, наред с други неща, че освобождаването на религиозното население от военна служба нарушава конституционния мандат за равенство.

Последното съдебно решение означава, че стотици религиозни академии ще загубят значителна част от финансирането си още от понеделник. Някои смятат, че ще загубят до 50% от бюджета си. Временното решение може да се промени през май, когато по-голяма група съдии се заеме със случая, но въздействието му ще се усети веднага.

Много израелци отдавна се възмущават от освобождаването на ултраортодоксалното население от военна служба, защото тежестта на сигурността се разпределя неравномерно. Отделно много от тях разчитат на субсидиите и изучават религиозни текстове, вместо да работят.

Харедим - около 13% от почти 10-милионното израелско население, което расте бързо, живеят затворен живот на бедност, молитва и учене в големи семейства. Те вярват, че изучаването на религия допринася много повече за безопасността на Израел, отколкото военната служба, и се страхуват, че техните млади мъже, ако бъдат изложени на светското общество, ще напуснат общността.

Тъй като икономиката на Израел процъфтява през последните две десетилетия – брутният вътрешен продукт на страната на глава от населението изпревари този на Великобритания и Франция, и на фона на заплахите от подкрепяните от Иран групировки спорът до голяма степен беше принципен. Бракът по сметка между националистическата десница и харедимите оцеля.

След това дойде атаката от 7 октомври 2023 г., когато хиляди бойци на „Хамас“ нахлуха в Израел, убиха 1200 души, отвлякоха други 250 души и предизвикаха призоваването на стотици хиляди войници за това, което се превърна в най-дългата война от независимостта на страната отпреди 75 години.

Клетвата на „Хамас“ и подобните милиции като „Хизбула“ да унищожат Израел чрез повече инвазии принуди преосмисляне на доктрината за сигурност на страната, която разчита в голяма степен на технологиите и разузнаването пред човешката сила. Планът за удължаване на военната служба както за наборници, така и за резервисти се очаква да струва 100 млрд. шекела (27 млрд. долара) през следващото десетилетие. Ако ултраортодоксалните се присъединят към армията, това рязко ще намали удара, като освободи резервистите да работят.

„Има 66 хил. ултраортодоксални млади мъже в наборна възраст“, казва опозиционният лидер Яир Лапид. „Ако вземем 10 хил. от тях, няма да има нужда да удължаваме наборната служба. Ако запишем 20 хил., няма да има нужда да издаваме повече заповеди за повикване на резервисти“, допълва той.

Върховният съд даде срок на правителството до края на март да излезе с план за включването на ултраортодоксалните евреи в армията. Нетаняху го направи, но главният прокурор каза, че той вероятно няма да проработи. Искането на Нетаняху за повече време беше отхвърлено и крайният срок остава.

Ако крайнодесните религиозни партии напуснат управлението, това ще предизвика избори. Мнозина подозират, че няма да го направят, тъй като социологическите проучвания показват, че едно ново правителство ще бъде по-малко приветливо към техните искания.

Увеличава се броят на експертите, бизнес лидерите и академиците, които виждат настоящата криза в Газа като възможност да се изправят срещу риска ултраортодоксалното население да повлече страната към теократично безпаричие.

Близо половината от ултраортодоксалните мъже са безработни, а само 14% имат висше образование, според данни на Министерството на финансите. Една четвърт от децата до 4 години са ултраортодоксални, което повдига въпроси за това как обществото ще се издържа в бъдеще.

По време на миналогодишните антиправителствени протести, водени от светския, високотехнологичен сектор в Тел Авив, често се споменаваше този дял от населението на Израел. Сега дори най-близките партньори на Нетаняху в неговата партия Ликуд казват, че въпросът не търпи отлагане. Дани Данон, депутат от Ликуд, коментира, че вече не е възможно тази общност да продължи да се маргинализира, тъй като хората са необходими в армията и икономиката.

Лидерите на общността, които са възрастни мъже на по 80 и 90 години, засега отказват да приемат каквато и да е промяна в статута ѝ.

Освобождаването на ултраортодоксалната общност от военна служба и други повинности датира от ранните дни на държавата Израел през 1948 г. Първият министър председател на страната - Давид Бен-Гурион, освобождава около 400 студенти от военна служба, за да могат да се посветят на религията и проучването на религиозни текстове. Така Бен-Гурион се надява да запази живи свещените знания и традиции, почти заличени заради Холокоста, пояснява Ройтерс.

Оттогава изключенията се превръщат във все по-голямо главоболие, тъй като бързо развиващата се общност се разрасна. До 40 години се очаква общността да достигне около една трета от населението на страната поради високата раждаемост.

Съпротивата на харедимите да се присъединят към армията се основава на силното им чувство за религиозна идентичност, което много семейства се опасяват, че ще се отслаби от военната служба. Някои харедими наистина служат в армията, но повечето не го правят, което много светски израелци смятат, че изостря социалните разделения.

Много от ултраортодоксалните мъже живеят от дарения, държавни помощи и често нищожните заплати на съпругите си, много от които работят. За светските израелци, чиито данъци субсидират общността и които са задължени да служат в армията, това отдавна поражда недоволство и то се засилва в последните месеци на война в Ивицата Газа.