Европейските войници продължават да намаляват точно когато НАТО има нужда от тях

Страните членки на НАТО имат проблем с войниците - но вече не става дума толкова за набиране на нови, колкото за убеждаване на съществуващите войски да не напускат. Тази седмица министърът на френските въоръжени сили Себастиен Лекорню представи план за задържане на таланти, за да стимулира военния персонал да остане в униформа.

Това се случва няколко дни след като годишен доклад, представен на германския парламент, показа, че през 2023 г. около 1537 войници са напуснали германската армия, с което броят им намалява до 181 514 души, пише Politico.

„Тези разговори сега се водят във всички столици, във всички демокрации, които имат професионални армии без наборна служба“, коментира Лекорню, като споменава също така Великобритания и САЩ.

„На срещите на НАТО можем да говорим за оборудване, но сега говорим и за... нивото на задържане“, добавя той.

Докато Европа се въоръжава отново в отговор на войната в Украйна, страни като Хърватия обмислят връщането на военната повинност. Други, като Дания, планират да я разширят, като включат и жените.

Германия премахна наборната военна служба през 2011 г., но тъй като мнозина в армията остаряват, сега се подновява дискусията за повторно въвеждане на някаква система за национална служба.

За страните, които разчитат на професионални армии, предизвикателството е да направят въоръжените сили привлекателни – нещо, което е трудно да се осъществи във времена на ниска безработица, ожесточена конкуренция от частния сектор и широкото разпространение на дистанционната работа.

Не става въпрос само за пари

Във Франция военният персонал остава във въоръжените сили средно с една година по-малко, отколкото преди. Във Великобритания има годишен недостиг на 1100 войници, което се равнява на два пехотни батальона, въпреки че правителството възложи наемането на персонал на частна фирма.

Парите наистина играят роля в това хората да останат. Една от водещите мерки на френския план е да се повишат пенсиите за осигурителен стаж и възраст чрез интегриране на бонуси, увеличават се и заплатите. Проблемът обаче е, че условията просто не са толкова привлекателни, например хроничният извънреден труд, месеците отсъствия от дома и пропуснатите периоди на възстановяване са нещо обичайно.

„Проблемът не е в набирането, а в задържането, трябва да задържим и семействата“, казва адмирал Лиза Франчети, началник на военноморските операции на ВМС на САЩ.

В Полша новото правителство по-рано тази година обяви увеличение на заплатите с около 20% в опит да задържи войските. Минималната месечна заплата за войник се повишава от 4960 злоти (1150 евро) на 6000 злоти. В отговор на нарастващата заплаха от Русия полската армия нарасна от 95 хил. души през 2015 г. на 215 хил. души тази година.

Френският план включва помощ при намиране на жилище и достъп до здравеопазване и грижи за деца. Двойките, които работят в министерството на въоръжените сили, дори единият да е цивилен, ще могат да се прехвърлят на длъжности заедно.

В Германия, като част от усилията за укрепване на националната отбрана, правителството иска да увеличи броя на въоръжените си сили до 203 хил. души до началото на 2030 г., но набирането на персонал върви мудно. Специалният комисар на Бундестага за въоръжените сили Ева Хьогл казва, че възстановяването на някаква форма на военна служба е един от начините да се обърнат нещата. Насочването към жените е по-очевиден ход за спиране на спада, тъй като потенциалът там „далеч не е изчерпан“, според Хьогл.

Тя подчертава обаче, че и инфраструктурата е проблем за войските. Според нея ремонтът на казарми и военни съоръжения ще струва около 50 млрд. евро - равняващо се на половината от общия специален фонд, създаден от правителството, за да обнови своите военни сили след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.