Европа е изправена пред недостиг от 56 млрд. евро в разходите за отбрана на НАТО

Европейските членове на НАТО трябва да намерят допълнителни 56 млрд. евро годишно, за да изпълнят целта на алианса за разходи за отбрана, но недостигът е намалял наполовина през последното десетилетие, сочи проучване на германския институт Ifo за Financial Times.

Проучването показва, че много от страните от Европейския съюз (ЕС) с най-големи разминавания с целта на НАТО разходите за отбрана да достигнат 2% от БВП, включително Италия, Испания и Белгия, също така имат сред най-високите нива на дълг и бюджетен дефицит в Европа.

Стремежът на 32-те членки на водения от САЩ алианс да увеличат разходите за отбрана в отговор на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна засилва бюджетния натиск в Европа във време на нисък растеж и когато много държави затягат фискалните си планове. Икономисти твърдят, че това ще затрудни изоставащите да преодолеят разликата.

Най-голям недостиг по стойност има Германия, която миналата година е похарчила 14 млрд. евро по-малко от необходимото, според Ifo. Берлин обаче е намалила наполовина тази разлика през последното десетилетие, коригирана с инфлацията, и планира да я затвори напълно през тази година.

Следващите по големина дефицити в Европа са 11 млрд. евро в Испания, 10,8 млрд. евро в Италия и 4,6 млрд. евро в Белгия. Трите бяха сред шестте страни от ЕС с дълг над 100% от техния БВП миналата година. Италия също има един от най-големите бюджетни дефицити в блока от 7,2%, а разходите за лихви се очаква да нараснат до над 9% от държавните приходи тази година.

„Държавите с високи нива на дълг и високи лихвени разходи нямат голяма възможност за набиране на повече дълг, така че единственият реален начин да го направят е да намалят разходите в други области“, коментира икономистът в Ifo Марсел Шлепер. „Това не е лесно, както видяхме, когато Германия се опита да намали субсидиите за селскостопански дизел и фермерите излязоха на протест.“

Тази седмица говорителят на Държавния департамент на САЩ Матю Милър призна, че е имало „подобрение“ в усилията на ЕС, що се касае до това алиансът да накара всички членове на НАТО да достигнат прага от 2%. Вашингтон отдавна иска Европа да харчи повече за собствената си отбрана.

Въпросът занимаваше Доналд Тръмп както когато беше президент, така и сега като кандидат за такъв. През февруари той заяви, че Русия може да направи „каквото, по дяволите, си поиска“ с членовете на НАТО, които не са успели да изпълнят целите си за разходите, което поражда опасения за бъдещето на алианса, ако той бъде преизбран през ноември.

Миналата година две трети от общите 1,2 трлн. евро разходи за отбрана на НАТО бяха от САЩ, над два пъти повече от похарчените общо от страните членки на ЕС, Великобритания и Норвегия, 361 млрд. долара.

Новите фискални правила в ЕС, които ще се прилагат от следващата година, имат за цел да въведат повече бюджетни съкращения, докато страните се стремят да спазват 3-процентов лимит за годишните дефицити и 60-процентен праг на съотношението дълг към БВП. Повече от 10 страни в блока се очаква да нарушат лимита за годишен дефицит, което вероятно ще доведе до санкции от Европейската комисия.

Но по време на преговорите, които приключиха миналата година, Полша, балтийските страни и Италия успешно проведоха кампания за по-благоприятно третиране на разходите за отбрана съгласно новите правила. Следователно комисията ще разглежда военните разходи като смекчаващ фактор, когато преценява дали да предприеме действия срещу страните, които нарушават годишния лимит на дефицита.

В случаи като Полша, която през 2024 г. се очаква да изразходва повече от 4% от БВП за отбрана – най-високото ниво сред членовете на НАТО – и по този начин да наруши фискалните ограничения на ЕС, това вероятно ще доведе до по-смекчена оценка за нейния бюджет.

Йенс Столтенберг, генералният секретар на алианса, в четвъртък каза пред репортери, че две трети от членовете ще изпълнят целта от 2% тази година, спрямо едва три през 2014 г., когато беше договорено обещанието за инвестиции в отбраната, след като Русия анексира Крим.

Страните от еврозоната са на път да удвоят разходите си за отбрана от 150 млрд. евро през 2021 г. до 320 млрд. евро през 2026 г., според Pantheon Macroeconomics, която изчислява, че това ще стимулира бавния растеж с 0,2 до 0,3%. Тази седмица Норвегия стана поредният европейски член на НАТО, който заяви, че ще изпълни целта на алианса от 2% през 2024 г., година по-рано от планираното.

Проучването на НАТО установи ниска обществена подкрепа за увеличаване на разходите за отбрана в някои страни с най-големи дефицити. Само 28 на сто от италианците смятат, че страната им трябва да увеличи военните разходи, докато 62 на сто искат да харчи същото или по-малко.