„Ловци на митове“ по панагюрски

През месец септември оригиналът на Панагюрското златно съкровище се завърна отново у дома в Панагюрище. Антиките бяха експонирани в зала трезор в периода от 1 септември до 17 октомври. Средствата за транспорт, охрана и застраховка на съкровището бяха осигурени от „Асарел-Медет“АД, както и лично от Димитър Цоцорков, Велислава Цоцоркова и Атанаска Цоцоркова като физически лица. За този период над 7 хиляди туристи от страната и чужбина видяха тракийския шедьовър, отчитат от музея. През тази година се навършиха 10 г. от откриването на залата трезор за Панагюрското златно съкровище. До момента близо 1 милион души са посетили Историческия музей в Панагюрище, привлечени от възможността да се докоснат до едни отдавна отминали епохи и времена.

Едно от най-популярните предавания в цялата история на телевизионния канал „Дискавъри ченъл“ е „Ловци на митове“. В това шоу екип от специалисти-експериментатори проверява истинността на различни митове - градски легенди, измислици, представяни за истини, от американския и чуждия фолклор.

Една от често разпространяваните „митове“ през последните десетилетия беше, че рудодобивната индустрия е пречка за развитието на туризма в съответния регион. Този мит рухна като кула от карти и то точно в града, в който преди 146 години беше поставено началото на края на Османската империя – Панагюрище. Снимка: „Асарел-Медет“

Преди промените градът беше предпочитана дестинация за еднодневен исторически туризъм. Ученици, студенти и редови туристи посещаваха родното място на Райна Княгиня, за да сведат глава пред паметта на героите, които се жертваха за свободата на България, въпреки че в близост се развиваше минно производство, наричано „средногорски исполин“ с чувство на гордост към социалистическата индустрия.

После дойде времето на частната инициатива и мнозина решиха, че с туристическия потенциал на региона е свършено заради развитието на „Асарел-Медет“. Вещаеха как местният потенциал няма да може да се развие, защото бъдещето на мината и бъдещето на туризма били на двата полюса. Така, въпреки че е Столица на Априлското въстание, въпреки че си има родната къща на Знаменоската и сбъднатата приказка за Тримата братя и златното съкровище, районът щял да е обречен да крета едва-едва в туристическите класации.

Ситуацията се промени коренно през 2012 г., когато Панагюрище излезе на картата на СПА-туризма. Тогава в ролята на разбивачи на митове влязоха „Асарел-Медет“ и тогавашният изпълнителен директор на рудодобивното предприятие Лъчезар Цоцорков. Благодарение на инвестицията от 6 милиона лева на минната компания бившето грозно пате - Дом на миньора, се преобрази в красив лебед – четиризвезден хотелски комплекс „Каменград“. 25-метров закрит басейн, шест вида сауни, фитнес зала и спортно игрище с настилка, отговарящи на най-високите съвременни стандарти са само част от тогавашните нови придобивки, които хотелът предлага на своите посетители. Двигател на промяната се оказва визията, че рудодобивната компания трябва да влага част от печалбите си в бизнес, който да носи добавена стойност и да създава работни места и след изчерпването на медното находище „Асарел“. Същата година отваря врати и уникалната зала трезор за Панагюрското златно съкровище – инвестиция за над 8,6 милиона лева от „Асарел-Медет“ и проф. Цоцорков като меценат на културата.

Заедно със залата тогава са изработени и две точни копия на Панагюрското златно съкровище – по едно за местния музей, и за експозицията на Националния исторически музей. Така за пръв път след откриването си през 1949 година оригиналът на тракийския шедьовър се завръща у дома, което предизвика истински бум в интереса към града. Дава се огромен тласък на туризма, като само през първия месец от завръщането на Съкровището в Панагюрище идват над 30 хил. души. За 2012 г. музеят отчита над 150 хил. посещения, което е два пъти и половина повече в сравнение с 2011 г., когато трезорът е само мечта. Модернизацията на хотел „Каменград“ и изграждането на залата трезор променят облика на Панагюрище като от място за еднодневен туризъм и го превръщат в предпочитано място за уикенд пътувания, сочи доклад  на „Денкщат България“ от 2015 г. Показателни са данните за пренощувалите туристи, за които е внесен туристически данък в Община Панагюрище.  За периода 2007-2011 г. общият им брой за общината е 27 171 души. След 2012 г. приходите от местната туристическа такса нарастват непрестанно, като през 2015 г. достигат 18 240 лв. Посещенията на музея през същата година са 84 897.

През 2019 г. се отчита рекорд и при броя на чуждестранните туристи, които достигат над 2,3 хиляди, сочи анализ на Института за пазарна икономика за развитието на средногорския град. Реализираните нощувки в Панагюрище достигат близо 48 хиляди през 2019 г., като нарастват солидно с по около 10 хиляди в последните две години. Водещи продължават да бъдат българските туристи  с над 40 хиляди нощувки, но чужденците бележат силен ръст и надхвърлят 7 хиляди нощувки през 2019 г. 

През 2019 г. са регистрирани рекордните 106 хиляди посещения в културни институции в община Панагюрище, в т.ч. посещенията на ученици и студенти. В съотношение с местното население посещаемостта на културните обекти възлиза на 4788 посещения на всеки 1 000 души или близо 7 пъти над средните нива за страната. Водещият обект за развитието на културно-познавателния туризъм е Исторически музей – Панагюрище, в т.ч. новата и модерна зала трезор на Панагюрското златно съкровище. Близо 6 хиляди туристи са преминали през музея в периода 11 октомври – 16 декември 2019 г., когато в залата трезор гостува оригиналът на Панагюрското златно съкровище. Снимка: „Асарел-Медет“

Видимо инвестициите в хотелската база на Панагюрище дават сериозен ефект върху туризма в общината. Развитието на новия парк хотел „Асарел“ и разширяването на легловата база привличат повече туристи и нощувки. В най-тежкия период за туристическия бранш – COVID криза и затворена икономика, в началото на 2021 г. „Асарел-Медет“ инвестира 7 милиона лева в изграждане на нова хотелска част на „Каменград“. Председателят на Надзорния съвет на рудодобивната компания Димитър Цоцорков даде символичен старт на строителството. Той посочи, че това ще бъде поредната успешна инвестиция на компанията в развитието на туризма и пожела в града да се случват повече такива проекти, а в България да има повече градове като Панагюрище. „Всичко това е възможно заради хората с възрожденска ценностна система, които милеят за родния си край“, каза той при старта на строителните дейности.

Предизвикателство остава да се провокира по-голям интерес сред чуждестранните туристи, в т.ч. увеличаване на досега им до културните институти в общината, пишат в анализа си експертите от Института за пазарна икономика. Друга социална инвестиция на „Асарел-Медет“ постави Панагюрище на спортната карта на България. Над 15,5 милиона лева бяха вложени през 2015 г. в изграждането на многофункционална спортна зала „Арена Асарел“. Тя предлага условия за 25 вида спорт и вече е била домакин на куп престижни първенства и турнири по различни спортове. „Арена Асарел“ е предпочитано място за подготовка на мъжкия национален отбор по баскетбол, на „златните момичета“ по художествена гимнастика, различни национални формации по волейбол и други. Залата е домакин на един от най-престижните турнири по тенис на маса в Европа – „Асарел България Оупън“, който събира световни и олимпийски шампиони при мъжете и жените. В залата са гостували легенди като „Златната топка“ Христо Стоичков, Франко Барези, голмайсторът на световното от 1990 г. Тото Скилачи и др.

Принос за развитието на туризма в Панагюрище има и Международния фестивал на фойерверките, който се провежда с подкрепата на „Асарел-Медет“. За трите дни, през които отбори от цял свят показват майсторска пиротехника, Панагюрище посреща над 70 хиляди туристи. Част от местните атракции за туристите са дестилерията за биологични етерични масла на фирма „Ина“, която допълнително предлага посещения в розовите и лавандулови насаждения в региона, местната винарска изба на фирма „Румелия“, където може да се опита серията „Мерул“, взела името си от мястото, където е открито Съкровището, както и стрелбището на фирма „Оптикс“, където любителите могат да стрелят не само по митове, а и по мишени под погледа на инструкторите, като ползват различни видове оръжия. Снимка: „Асарел-Медет“

Допълнителен стимул за разширяването на легловата база и развитието на местното предприемачество дава и модерният медицински комплекс „Уни Хоспитал“ – инвестиция на „Асарел-Медет“ за над 120 млн. лв. Пациенти от страната и чужбина избират панагюрската болница, за да се лекуват, а техните близки нощуват в града, за да бъдат по-близо до тях и да им помагат.

За съжаление, пандемията несъмнено се отрази върху туризма в Панагюрище, в т.ч. върху реализирането на традиционни събития, работата на хотели и ресторанти и посещения в културни институции. Въпреки това, направените инвестиции в културната, спортната и туристическата инфраструктура в общината създават добри перспективи за бързо възстановяване и ръст в посещенията при оттегляне на пандемията и ограничителните мерки, категорични са от Института за пазарна икономика.

ВПЕЧАТЛЕНИЯ

За десетте години, през които оригиналът на Панагюрското златно съкровище се завръща у дома, трезорът с уникалната експозиция е посещаван от президенти, министри, дипломати, прочути спортисти, хиляди ученици и обикновени туристи. Техните впечатления са увековечени в две книги за отзиви. „Благодарим, че сбъднахте възродяването на нашата национална гордост“, пишат през месец април 2012 г. Веска, Ади и Соня. След тях впечатленията си споделя и тогавашният посланик на Япония Макото Ито. „Благодаря за възможността да разгледам този уникален музей. Панагюрското съкровище е безценно наследство“, пише дипломатът, а 8-годишната Евгения е категорична „Този град е страхотен“. „Златото беше златно!“, допълва и 10-годишната Боряна.

ЗЛАТНИТЕ МОМИЧЕТА

През месец декември 2019 г. златните момичета на България по художествена гимнастика се снимаха с Панагюрското златно съкровище. Искрено вярваме, че този световен шедьовър им донесе късмет и на олимпийските игри в Токио ансамбълът ни се окичи със златните олимпийски медали.

НАСЛЕДСТВО

От лятото панагюрският музеен комплекс се гордее с още една впечатляваща експозиция, която беше отворена за посетители. Официално беше открита обновената Хаджидимитрова къща, в която са изложени реставрираните културни ценности от дарението „Иван Деянов“. Фондация „Лъчезар Цоцорков“ подпомогна със 130 хил. лв. осъществяването на проекта. Извършен е текущ ремонт на известната „синя къща с лъва“ от музейния възрожденски комплекс и реставрация на стенописите. Цялостно е обновена експозицията с нови витрини, направено е почистване и реставрация на експонатите, изработена е експозиционна документация, съобщи директорът на музея доц. д-р Атанас Шопов. „Особена е символиката в това, че се намираме срещу залата трезор на Панагюрското златно съкровище. Нейното изграждане преди 10 години беше вдъхновено от дарението на „Асарел-Медет“ и баща ми проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Заедно с Хаджидимитровата къща, това ни напомня за приноса на достойните хора преди нас и за това колко важна е подкрепата за културата и за съхраняването на историческото наследство“, каза Димитър Цоцорков. Той поздрави музейните специалисти и целия екип на фондацията за успешния проект. Кметът на общината Никола Белишки благодари на фондация „Лъчезар Цоцорков“ и посочи, че така се продължава дарителската традиция на „Асарел-Медет“ и Цоцорковия род.