Анализатор: Путин цели ескалация на войната в Украйна

„Тези поправки са написани за голяма война и обща мобилизация. И миризмата на тази голяма война вече се усеща“, каза Андрей Картаполов, ръководител на комисията по отбрана на руската Дума, миналата седмица, когато парламентът прие нов закон. Законът, който позволява на Кремъл да изпрати още стотици хиляди мъже в битка, разкрива тъжна истина: че Владимир Путин не само че не търси изход от катастрофалната си война в Украйна, а се готви за още по-голяма такава, пише за Financial Times Александър Габуев, директор на Карнеги центъра за Русия и Евразия в Берлин.

Разбираемо е, че мнозина в Украйна и на Запад искат да вярват, че президентът на Русия е притиснат в ъгъла. Украинската армия постепенно отвоюва земи, окупирани от руснаците, и показа, че е способна да нанесе удари дълбоко във вражеска територия - дори в самия Кремъл. Санкционният натиск върху Русия се засилва.

Засега Западът остава обединен в подкрепата си за Киев, а потоците от модерни оръжия и пари поддържат украинските военни усилия. И накрая, бунтът, организиран от шефа на наемниците от „Вагнер“ Евгений Пригожин, и видимите конфликти между висшите руски военни командири засилват надеждите, че военната машина на Кремъл ще се разпадне.

Нещата обаче вероятно изглеждат съвсем различно за Кремъл, който вярва, че може да си позволи дълга война. Прогнозите са, че руската икономика ще отбележи скромен растеж през тази година, най-вече благодарение на военните заводи, работещи денонощно. Критични компоненти като микрочиповете, необходими за отбранителната индустрия, пристигат от Китай и други източници.

Въпреки санкциите, военната хазна на Кремъл все още прелива от пари, благодарение на извънредните енергийни печалби миналата година, а също и на адаптивността на руските износители на суровини, които намериха нови клиенти и извършват плащанията предимно в юани. Ако бюджетният натиск стане по-остър, руската централна банка може допълнително да девалвира рублата, улеснявайки заплащането на войниците, работниците в отбранителната промишленост и вътрешните сили за сигурност, които държат руския елит и обществеността под контрол и до голяма степен в унисон с катастрофалния курс на Путин.

Що се отнася до самата война, Кремъл все още изглежда необезпокоен от украинската контраофанзива. Дори ако Киев постигне още напредък, Кремъл може да го отхвърли като временен. Путин разчита на факта, че руската сила, която потенциално може да бъде мобилизирана, е три до четири пъти по-голяма от тази на Украйна и единствената неотложна задача е да може да се използва този ресурс при желание: да се мобилизират много повече хора, да се въоръжат, обучат и изпратят да се бият. Именно това е целта на новия закон, който би трябвало да помогне на Кремъл да избегне нова официална мобилизация.

Отсега нататък правителството може тихомълком да изпраща повиквателни за армията до толкова мъже, колкото сметне за необходимо. Горната възрастова граница за отбиване на задължителната служба ще бъде увеличена от 27 на 30 години, като в бъдеще може да бъде отново повишена. След като бъде издадена електронната призовка, границите на Русия ще бъдат незабавно затворени за получателя ѝ, за да се предотврати масово изселване на мъже във военна възраст като това, на което Русия стана свидетел миналата есен. Завишени са и наказанията за отказ от служба. Тези ходове, съчетани с мащабни държавни инвестиции в разширяване производството на оръжия, трябва да помогнат на Путин да изгради по-голяма и по-добре оборудвана армия.

Паралелна тактика е задушаването на украинската икономика. Знаейки, че украинският бюджет е на поддържащи системи, осигурени от неговите западни съюзници, Кремъл иска да лиши Киев от всички източници на приходи. Поради това Москва не само се оттегли от сделката за зърно, която позволяваше износа на украински селскостопански продукти през Черно море, но също така предприе масирани въздушни удари срещу украинските пристанища, за да унищожи всяка възможност за съживяване на споразумението. Същата логика е в основата на руските въздушни удари срещу гражданска инфраструктура: те имат за цел да направят украинските градове необитаеми и да попречат на усилията за възстановяване.

Кремъл се надява, че бързото усилване на руската армия и постепенното унищожаване на украинската икономика и въоръжени сили ще доведат до нарастваща фрустрация на Запада и намаляване на материалната подкрепа за Киев. За да ускори този процес и да пречупи волята на Запада, Москва използва заплахи за ескалация, включително разширяване на конфликта към територията на НАТО през Беларус с помощта на базираните там наемници на Вагнер.

Путин направи много фатални грешки. Но докато той е начело, Москва ще използва все още огромните си ресурси за постигане на неговата обсесия да унищожи и подчини Украйна. Докато западните лидери обмислят политиките си за подкрепа на Украйна с поглед към третата година от тази ужасна война, всяка дългосрочна стратегия трябва да има предвид тази реалност.