Западът трябва да се готви за дълга и скъпа война в Украйна

Първата годишнина от руското нападение над Украйна беше посрещната с бурна реторика. Най-видимо, президентът на САЩ Джо Байдън заяви във Варшава, че „Нашата подкрепа за Украйна няма да отслабне, НАТО няма да бъде разделен и ние няма да се уморим. Мерзката жажда на президента Путин за земя и власт ще се провали. Любовта на украинския народ към родината му ще надделее.“ Тези чувства са възхитителни. Но дали ангажиментът е истински? Ще направи ли Западът наистина всичко необходимо, за да гарантира оцеляването на Украйна като независима демокрация, се пита главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Дори онези, които настояват за уреждане на конфликта чрез преговори, вече трябва да осъзнаят, че необходимо условие за този резултат е осъзнаването от страна на Владимир Путин, че Западът няма да му позволи да погълне Украйна в своята империя. Провалите на армията му през изминалата година може да са породили съмнения у него относно способността му да го направи. Но въпреки това той вярва, че Русия ще надделее. Това не е неразумно предположение, като се имат предвид относителният размер на основните противници и контролът на Путин върху човешките и други ресурси на страната му. Единствената сила, способна да наклони войната в правилната посока, е комбинацията от украинска решителност и западни ресурси, както военни, така и финансови.

Както Байдън обясни, има сериозни причини за предоставянето на тази подкрепа. Това важи особено за Европа. Инвазията на Путин застрашава основните ценности и интереси, върху които е изградена следвоенна Европа: неприкосновеност на границите; мирно сътрудничество между държавите; и демокрация. Тя особено застрашава сигурността на най-близките до Русия страни, които до неотдавна бяха в рамките на съветската империя. Ако Путин победи Украйна, коя е следващата жертва? Не може да се направи граница между нашите ценности и нашите интереси, каквото и да предлагат „реалистите“. Нашите ценности са нашите интереси. Тази война е за начин на живот, изграден върху идеала за свобода от разрушителната принуда на бандити като Путин. Това я прави и наша война.

За съжаление делата на Запада все още не съответстват на реториката му. Това поставя изхода от войната под съмнение. Джъстин Бронк от Royal United Services Institute наскоро написа: „Русия може да бъде победена на бойното поле тази година, а бъдещата й агресия да се възпре, но само ако Европа спре да подценява руската решителност; приеме, че е в дългосрочен военен конфликт с агресивен и решителен враг; и инвестира в индустриален капацитет и подкрепа за Украйна в мащаба, който залозите изискват.“ Военните ресурси не са всичко, което е необходимо. Украйна трябва да поддържа народа и икономиката си. Тя трябва да възстанови инфраструктурата си сега, тъй като Русия я унищожава. Но Русия е физически невредима. Освен това нейната икономика издържа на западните санкции по-добре, отколкото мнозина смятаха, точно както Украйна оцеля във военно отношение по-добре, отколкото се очакваше.

Индексът на подкрепата за Украйна на Института за световна икономика в Кил, наскоро дискутиран от Адам Тууз, предоставя обезпокоителна информация за това колко ограничена е подкрепата за Украйна в действителност, особено от Европа. По-специално, индексът отчита, че ангажиментите на САЩ досега надхвърлят тези на членовете на ЕС, на двустранна и колективна база, въпреки че войната е от много по-голямо значение за бъдещето на Европа, отколкото за това на Америка. Ако се вземат двустранните ангажименти плюс разходите за издръжка на бежанците като дял от брутния вътрешен продукт, страните от Източна Европа (Полша, Латвия, Чехия, Литва и Словакия) са били с много най-щедри. САЩ са несравнимо най-важният доставчик на военно оборудване. Но помощта им за Украйна е по-малка от това, което страната похарчи за войните във Виетнам или Ирак и съответства на това, което бе похарчено в Афганистан. Вътрешните енергийни субсидии на европейските страни пък надвишават многократно помощта им за Украйна. Германия, например, е отделила 7,2 процента от своя БВП за вътрешни енергийни субсидии в сравнение с едва 0,4 процента като обща помощ за Украйна.

Путин може основателно да заключи, че Украйна няма да получи ресурсите, от които се нуждае, за да поддържа войната в дългосрочен план. Той може също така основателно да се надява, че ще получи по-голяма военна подкрепа от Китай. Тогава времето в крайна сметка е на негова страна.

Западът трябва да докаже, че това е погрешно и трябва да го докаже по-скоро, отколкото по-късно, ако не иска войната да продължи вечно. Трябва да има осъзнаване, че тази война е от жизненоважен национален интерес за европейските страни, ако те желаят стабилността и просперитета на следвоенна Европа да продължат. Заедно със САЩ те трябва да мобилизират ресурсите, включително военните, необходими за спечелването й. Ако това не бъде направено по-мащабно, трудно е да си представим как войната може да завърши при условия, с които Европа ще иска да живее.

Времената наистина се промениха. Мирът в Европа вече не може да се предпоставя. Русия се готви за дълга и скъпа война. Така трябва да направи и Западът. В този процес той също така ще трябва да преразгледа политиката си спрямо други страни. Няма съмнение, че миналото поведение на западните държави е подкопало тяхната легитимност в голяма част от развиващия се свят. Това е и съвсем разбираемо, като се има предвид историята на ненужните войни, неуспеха да се приложи ваксинация в подходящ световен мащаб в отговор на Covid, също неуспехът да се предостави адекватна финансова помощ на тези страни в отговор на пандемията и икономическите последици от войната. Подобно безразличие има неизбежна цена.

В същото време Западът трябва да изясни, че разглежда изходът от войната в Украйна като свой жизненоважен интерес, независимо дали на други страни им харесва или не. По този критерий той ще оцени поведението на другите държави, големи и малки. Когато пресмятат как да се държат, те трябва да разберат, че Западът наистина е решен Украйна да излезе от огъня демократична и независима. Надяваме се това да е и реалността.