ЕС води Украйна към дългова криза

Европейските лидери не се посвениха да разтръбят за 18-те млрд. евро заеми за Украйна през 2023 г. като инструмент за „поддържане на макрофинансовата стабилност на страната“. За президента на Европейския съвет Шарл Мишел подобна помощ показва, че Брюксел е „много ангажиран да подкрепя Украйна, доколкото може“.

Войната продължава обаче, а това засилва натиска върху икономиката на страната. Ситуацията – и вековната история, рисуват много по-малко оптимистичен портрет на реалното въздействие на финансовата подкрепа на Европа, пише Оуен Дрий, старши изследовател в Центъра за европейски изследвания Wilfried Martens, за Politico.

Понякога в Брюксел невежеството наистина е блаженство. Реалността е, че смела, бомбардирана и икономически опустошена Украйна се нуждае от дългова сделка, за да спечели предстоящия мир.

Ако Киев иска да има реалистичен шанс за следвоенно възстановяване, тази сделка трябва да включва значително преструктуриране на дълга и прехвърляне на десетки милиарди евро под формата на безвъзмездни помощи.

С 26% инфлация, основна лихва 25% и спад с една трета на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2022 г. Украйна достига границите на съществуващата конвенционална икономическа политика. Скоро Киев ще трябва да прибегне до печатната преса, за да финансира ежедневните обществени услуги. И както германците, нидерландците и други често обичат да напомнят на Европа, това ще доведе до икономическа катастрофа.

Украйна вече отложи плащанията до 2024 г. по свой дълг на стойност до 20 млрд. евро, държан от международни инвеститори. Приблизителните 6 млрд. евро, които страната е спестила чрез това действие, са важни, но те бледнеят в сравнение с очаквания бюджетен дефицит от почти 40 млрд. евро само през 2023 г.

Заеми от ЕС на стойност 18 млрд. евро в крайна сметка ще трябва да бъдат изплатени, като се започне от 2033 г., а натрупването на повече дългове – дори с дългосрочни, практически нулеви лихви, намалява потенциала на Украйна за бързо възстановяване от войната.

Това също е безсмислен икономически подход, като се има предвид, че Киев вече е спрял плащанията по някои от съществуващите си задължения, посочва Дрий.

Като цяло стратегията на ЕС е рецепта за бъдеща криза с украинския държавен дълг.

Забележително е, че въпреки цялата бомбастичност в Европа относно „плана Маршал за Украйна“, САЩ, а не ЕС, правилно са се поучили от своята икономическа история. Вашингтон вече предостави на Киев над 13 млрд. долара безвъзмездна подкрепа, а през 2023 г. ще бъде отпусната помощ за още 14,5 млрд. долара. В допълнение са и военните помощи за десетки милиарди долари.

Колкото и да е неудобно, Брюксел — и Берлин — знаят твърде добре, че именно облекчаването на дълга, предоставено на Германия в края на 40-те години на миналия век, положи основите на следвоенното икономическо чудо на Европа: връщане към икономически растеж, който в крайна сметка доведе до създаването на проспериращата Европейска икономическа общност през 1957 г.

Това „вътрешно ядро“ на първоначалния план Маршал отписа дълговете на Германия след 1933 г. и даде възможност на Западна Германия да започне със съотношение дълг към БВП под 20 процента след Лондонското дългово споразумение от 1953 г. Първоначално замислено като временно споразумение, то е затвърдено при обединението на Германия през 1990 г.

По онова време се разбираше, че икономическата криза по време на война изисква прагматичен и гъвкав политически отговор - точно както трябва да се случи и сега. Уви, отговорът на ЕС за финансирането на Украйна е всичко друго, но не и исторически.

Блокът позволи вътрешно разцепление по отношение на икономическата политика, които по ирония на съдбата кристализираха от обединението на Германия и създаването на еврото, да подкопаят стратегическите му цели в Украйна. ЕС също така продължава да бъде преследван от призрака на гръцката дългова криза и Европейският съвет едва ли някога ще одобри смислена безвъзмездна помощ и пакет за намаляване на дълга за Украйна.

В резултат на това дългосрочната финансова устойчивост на страната остава компрометирана от дисонанса при вземането на решения в ЕС.

В този контекст отделните страни в блока трябва да поемат водеща роля в предоставянето на двустранна безвъзмездна помощ на Украйна. Въпреки че Европейската комисия е нетърпелива да се постави начело на всички усилия на ЕС за предоставяне на помощ, това е случай на амбициозно лидерство, а не на действителна забележима ефективност, особено като се имат предвид закъсненията и споровете между страните членки при разпределянето на подкрепата.

Следователно пряката двустранна безвъзмездна помощ за Украйна трябва да бъде освободена от самоналожените бюджетни ограничения на еврозоната. Трябва да се разреши неизползваната помощ от ЕС за страните членки – по Общата селскостопанска политика и кохезионните фондове, да бъде изпращана като безвъзмездна финансова подкрепа на Украйна, ако някоя членка пожелае това.

Като се има предвид нейната история и икономически мащаб, Германия трябва да поеме водеща роля. Ако Берлин не може да преодолее настоящите си фобии, поне той трябва да улесни другите държави от ЕС да следват примера на САЩ.

Ще дойде време политическите и икономическите реформи, така обичани от Брюксел, да бъдат проактивно свързани с бъдеща финансова подкрепа за Украйна — но сега просто не е моментът.

Както ЕС, така и Германия трябва да признаят собствената си икономическа история или, ако не успеят, да отстъпят настрана и да позволят на САЩ и Великобритания да спасят икономическото бъдеще на Украйна. В противен случай една от най-големите трагедии на тази война може да се окаже разочарованието на Украйна от Европа.