Новите военни технологии са изненадата в храбрата отбрана на Украйна

Сривът на криптоимперията FTX на Сам Банкман-Фрид през ноември видимо навреди на други криптоиграчи. Но има и друго, по-малко очевидно въздействие: върху мрежа от технолози, свързани с Украйна, пише редакторът за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

Филантропският FTX Future Fund доскоро предоставяше дискретна подкрепа на предприемачи, разработващи иновативни военни инструменти за Украйна. Тези технолози сега казват, че се борят да намерят алтернативни донори след „болезнения“ шок от срива на криптоборсата.

Дано намерят. Но тази последна криза подчертава по-мащабен момент: продължилата девет месеца война в Украйна отприщи някои неортодоксални масови иновации, които инвеститорите и политиците би било добре да наблюдават. Най-вече се появи глобална мрежа от технологични таланти, които симпатизират на каузата на Украйна - отчасти защото страната беше домакин на множество услуги за информационни технологии на компании от целия свят преди войната.

Тъй като украинците използват тази мрежа, за да търсят идеи, които могат да тестват, или „хакнат“, на бойното поле, това предизвиква някои „изключителни иновации“, както наскоро отбеляза Брад Смит, президент на Microsoft. Освен това тихо се прекрояват някои елементи от военното дело. В Америка през 20 век пробивите във военните технологии обикновено идваха или от гигантски компании като Lockheed Martin и Raytheon, или от финансирани от правителството институции като Американската агенция за авангардни изследователски проекти в областта на отбраната (Darpa).

Агенцията създаде иновации като системите за глобално позициониране и дроновете, които впоследствие намериха място в гражданските технологии. Днес обаче има скок в бързата масова импровизация от така наречените „недържавни играчи“, включително терористи. Един пример са съобщенията, че хутите в Йемен използват 3D принтери за производство на дронове.

Това, което е поразително в Украйна обаче, е, че благодарение на интернет децентрализираните мрежи се възпроизвеждат в голям мащаб. Понякога това включва технологични гиганти. Google предложи поддръжка както по видим, така и по по-малко видим начин. (Един пример за първото е, че понякога изключва части от своите карти за локация на трафика, за да помогне на украинската отбрана.) Microsoft също предоставя поддръжка за киберсигурност - въпреки че дори Смит отбелязва, че енергичната реакция на самите украинци е това, което е било от решаващо значение за отблъскването на руските атаки.

Междувременно SpaceX на Илон Мъск достави цивилни интернет терминали Starlink, за да подпомогне сателитните комуникации на Украйна. Впоследствие той охладня, посочвайки, че никога не ги е планирал за военна употреба. Но се говори, че украинската технологична мрежа сега трескаво тества алтернативни сателитни системи за подкрепа на войниците на фронтовата линия.

Това, което си струва да се отбележи обаче, е ролята на младите технологични компании, които прохождат на сцената на иновациите. Дроновете са пример за това: по-малки компании като американската Dedrone, турската Baykar Technologies и германската Quantum-Systems са в центъра на бързите иновации. А потребителските технологии – които станаха толкова мощни и евтини през последните години – се командват от предприемачите по удивителни начини.

В месеците след руската инвазия украинските технолози измислиха как да поставят гранати върху типа евтини потребителски дронове, продавани онлайн от компании като DJI. Те пренасочиха системи от фирми като Dedrone, за да си помогнат в борбата с руските дронове за наблюдение Орлан.

Говори се, че някои украински батальони сега изпробват начини за противодействие на „рояците“ от ирански дронове Shahed-136, които в момента се използват от Русия. Една от идеите е да се използват дронове Bayraktar като квази „стражи“, вероятно с възможности за изкуствен интелект (ход, което потенциално би издигнал войната на дронове на по-високо ниво).

Междувременно седем морски и девет обикновени дрона наскоро бяха изпратени, очевидно от Украйна, да атакуват руски кораби в стратегическото черноморско пристанище Севастопол. Смелият ход изуми някои военни наблюдатели, които го нарекоха „поглед към бъдещето на военноморската война“. Киев очевидно е разработил военноморски дронове, които имат задвижваща система от популярна канадска марка джетове. Това дава нов живот на идеята за технологиите с двойна употреба.

Украинците със сигурност не са сами в това пренасочване: неочаквани потребителски технологии от цял ​​свят (дори Израел) се появяват и в иранските дронове. Но това, което е поразително, са децентрализираните структури в Украйна - местните предприемачи имат усещане за действие, което рядко се среща в Русия, където вертикалните йерархии доминират както във военното дело, така и в гражданското общество. Както отбелязват коментатори по руската държавна телевизия, културата на армията на една страна неизменно отразява нейната национална идентичност.

Разбира се, подобни масови иновации имат своите граници: те не могат да поправят отчаяната нужда на Украйна от по-мощни ракети с голям обсег или по-добри системи за противовъздушна отбрана. Те също така се нуждаят от надеждни източници на финансиране, както показват проблемите около FTX Future.

Но тази нова вълна от технологии вече промени посоката на войната. А на военните стратези извън Украйна ще осигури учебен материал за години напред. Ако и когато войната приключи, това дори може да даде възможност на Киев да създаде авангарден граждански технологичен сектор. Тук се крие надежда.