Дипломацията в Украйна трябва да върви успоредно с боевете

Американският президент Джо Байдън е един от малкото световни лидери, които си спомнят ясно кубинската ракетна криза. Той е бил студент, почти на 20 години, когато САЩ и Съветският съюз бяха на ръба на ядрена война. Сега, като президент на САЩ, Байдън наполовина разсъждава, наполовина предупреждава, че в момента светът е по-близо до ядрения Армагедон, отколкото когато и да било след кризата, която се разигра през октомври 1962 г. - точно преди 60 години, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Рахмън.

Имаше известно мърморене, че Байдън не трябва да казва такива неща. Аргументът е, че като публично обсъжда евентуална ядрена война, президентът на САЩ влиза в наратива на руския си колега Владимир Путин. Руският президент и неговата армия са във все по-отчайваща ситуация. Западните разузнавателни служби смятат, че на руснаците им свършват боеприпасите и че това едва наскоро е станало очевидно за Путин. Като заплашва да използва ядрено оръжие, Путин си служи с един от останалите му инструменти – опитът да се да сплашат Украйна и нейните западни поддръжници, за да отстъпят.

Байдън обаче не е единственият, който говори публично за ядрената заплаха. Украинският държавен глава Володимир Зеленски също каза, че Путин психологически подготвя руския народ за използването на ядрено оръжие. Както се изрази украинският президент: това е „много опасно“.

С нарастването на рисковете от ескалация - успоредно с броя на жертвите - липсата на сериозни дипломатически усилия за прекратяване на конфликта е едновременно учудваща и тревожна.

За някои от най-ревностните поддръжници на Украйна дори говоренето за дипломация е равносилно на отстъпление. Техният аргумент е, че единственият приемлив и реалистичен начин за прекратяване на войната е Путин да бъде победен. Това е добре като принципно изявление, но не е особено полезно на практика.

Разбира се, най-добре би било Русия да бъде напълно победена и на власт в Москва да дойде ново, покаяло се правителство – ангажирано с изплащането на военни репарации и изправянето на Путин на съд за военни престъпления. Но този резултат, макар и възможен, остава много далечен. В обозримо бъдеще е много по-вероятно, със свиването на възможностите им, руският лидер и неговият антураж да ескалират още повече конфликта.

Вариантите на Русия включват икономически натиск, безразборни бомбардировки на Украйна и саботажи срещу западна инфраструктура. Но все по-явни ядрени заплахи също са вероятни. Не може да се изключи използването на тактически ядрени оръжия. Честотата, с която западните лидери говорят за това и за възможните отговори - последният, който направи това, беше френският президент Еманюел Макрон - е знак за информациите, които получават зад кулисите.

През 1962 г. ядрената политика на ръба се разиграваше на фона на тайна дипломация, която в крайна сметка разреши кубинската криза. Този вид дипломатическа дейност е липсващата съставка във войната в Украйна.

Голяма грешка е да се вярва, че дипломацията е алтернатива на силната военна подкрепа за Украйна. Напротив, двата подхода трябва да вървят ръка за ръка и да се допълват.

Предоставянето на украинците на военната помощ, от която се нуждаят, за да напреднат на бойното поле, ги поставя в най-добрата възможна позиция да постигнат целите си при евентуални мирни преговори. Но дипломацията не трябва да се отлага за някакъв момент в бъдещето. Тя трябва да се води едновременно с боевете. А украинците трябва да бъдат ангажирани и консултирани на всяка стъпка.

Някои западни военни лидери са разочаровани, че усилията им в Украйна не са подкрепени от паралелна дипломация. Както каза един висш военен източник: „Военните действия са неефективни сами по себе си. Те са наистина от полза само когато са съчетани с икономически и дипломатически усилия. Но засега не виждаме достатъчно дипломация.“

Въпреки че някои биха предположили, че всъщност тече повече тайна дипломация, отколкото изглежда на пръв поглед, тези, които би трябвало да са наясно, сочат, че има малко отворени канали с Кремъл. Смята се, че висши членове на екипа на Байдън са говорили с колегите си в Москва. Но резултатите не са вдъхновяващи, тъй като руската страна се придържа към одобрените от Кремъл точки за разговор.

Дипломацията от трети страни може да бъде по-плодотворен път. Моделът тук може да бъде споразумението, което позволи на украинското зърно да напусне черноморските пристанища, облекчавайки световната продоволствена криза. Турция изигра решаваща роля в посредничеството за тези преговори. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган не е представата на всички за стабилен посредник, но той има дългогодишни връзки във Вашингтон, Брюксел и Москва.

Индийците също са потенциални посредници. Неподкрепянето от тях на резолюции, осъждащи Русия в ООН, има навлече много неблагоприятни коментари на Запад, но това може да ги направи надеждни пратеници в очите на Москва.

На запад някои, които мислят за евентуално мирно споразумение, излагат широки параметри. Русия трябва да се изтегли поне там, където бяха силите ѝ преди нахлуването на 24 февруари. Украйна трябва да има гарантирано бъдеще на жизнеспособна държава — с достъп до морето, контрол върху собственото си въздушно пространство и надеждни гаранции за сигурност, които не зависят от добрата воля на Русия. Статутът на Крим ще бъде най-трудният въпрос при евентуални преговори. Но намирането на творчески решения на трудноразрешими проблеми е това, с което висшата дипломацията се занимава. Трябва да видим повече от нея.