Руският реваншизъм е по-дълбок от управлението на Путин

Петр Павел е председател на Военния комитет на НАТО от 2015 до 2018 г. и бивш началник на щаба на чешката армия. Той е водещ кандидат на президентските избори в Чехия, които ще се състоят през следващата година.

Най-показателното е, че той вярва, че реваншисткото мислене на Русия надхвърля президента Владимир Путин и е възприето от много руски граждани, пише журналистът Уилям Натрас, който живее в Прага, за онлайн медията Politico.

В скорошно интервю Павел е коментирал пред журналиста, че Западът трябва да бъде изключително предпазлив при посрещането на руснаци, които сега се опитват да избягат от заповедта за мобилизация на Путин.

„Противопоставянето на мобилизацията не е бунт срещу режима или някакъв вид подкрепа за Украйна“, казва той. „Тези руснаци все още вярват, че Украйна трябва да бъде наказана, но без участието на широката общественост“, допълва той.

„Младите мъже, които се опитват да напуснат страната, се тревожат за собствения си живот – това не означава, че са против войната. Сигурен съм, че много от тях ще продължат да подкрепят националистическата политика на Путин“, добавя той.

Павел не е съгласен, че всеки, който бяга от Русия, е „наш приятел“. По-скоро Павел вярва, че притокът на руснаци би представлявал неприемлив риск за сигурността, особено след като широкомащабните протести в Прага показват, че подкрепата за Украйна може да се колебае сред някои части от чешката общественост.

„Можете ли да си представите страна като нашата, която вече има силна руска „пета колона“, да приеме още 40 хил. или 50 хил. руски мъже. Мъже, които не биха подкрепили демократични режими, които не биха били благодарни на Чехия като демократична страна, които биха останали на своите националистически позиции. Това би било риск за нашата вътрешна сигурност“, подчертава той.

Чешкото правителство зае твърда позиция по отношение на войната в Украйна. Тя обаче се разклаща заради икономическите проблеми на страната. Засилват се и антизападните настроения и все повече се чуват гласове, които призовават страната да напусне Европейския съюз и НАТО.

По време на кандидатпрезидентската кампания Павел чува подобни мнения в цялата страна и казва, че е станало твърде лесно да се обвинява Западът за глобалните проблеми. „Всеки, който познава ЕС и НАТО, разбира, че ако не бяхме членове на нито една от тези общности, щяхме да бъдем много по-зле. Но е толкова лесно да посочим външен източник на проблемите си“, казва той.

Гневът се подхранва и от липсата на доверие в основните медии и политици – нещо, което Павел смята, че отчасти се дължи на зловредното руско влияние. „Мисля, че Унгария, Словакия и Чехия са ясни примери за успеха на хибридната война на Русия, която накара населението да не вярва на всички стълбове на властта – включително политици и медии“, казва още Павел.

„Западът също е отчасти отговорен, защото ме признава, че е направил грешки“, казва още чешкият кандидат-президент. Той дава Либия като пример. „Придържахме се към оценката, че Либия е стратегически успех, но нямахме политическо решение и в крайна сметка причинихме повече проблеми, отколкото решихме. Всичко, което руснаците трябваше да направят, беше да кажат: „Ето как изглежда стратегическият успех на Запада. Искате ли още?“, казва той.

„Толкова се страхуваме да признаем слабостта си, че създаваме пространство за враждебна пропаганда“, признава Павел.

Той също така се оплаква от вътрешния успех на пропагандата на Путин. Според него националистическият начин на мислене, произтичащ от недоволството от намаляващото влияние на Русия, прави евентуален преврат за изместването на Путин и промяна на руската политика много малко вероятен.

„Няма да има демократична революция в Русия в обозримо бъдеще не само заради силната позиция на режима, но и заради манталитета на много руснаци“, прогнозира той. „Няма място за разрастване на истинско опозиционно движение. Дори Алексей Навални всъщност не е истински опозиционен лидер. Той определено не е либерал-демократ, той е друг вид руски националист, въпреки че, разбира се, би бил по-добър партньор в преговорите от сегашното ръководство“, посочва Павел.

Това ниво на обществена подкрепа за дневния ред на Путин осигурява тревожен фон за настояването на руския президент, че той „не блъфира“, когато става въпрос и за потенциалното използване на ядрени оръжия. Павел отбелязва, че това е „единственият параметър за това да бъдеш суперсила, който руснаците все още имат“.

Недоволството от този загубен статут на суперсила също сериозно затрудни преговорите по време на мандата на Павел като шеф на Военния комитет на НАТО в годините след анексирането на Крим. „Бях в тясна връзка с Русия и се опитах да бъда честен. Все пак не можеше да се заобиколи фактът, че Западът направи няколко крачки към Русия. Имаше редица усилия да ги ангажираме и да им предложим по-голям дял в справянето с глобалните проблеми“, пояснява той.

По думите му Русия не е виждала стойност в партньорството, защото не вярва в win-win принципа. „Според тяхното мислене те или печелят, или губят. В Русия има поговорка: „Щом съм генерал, ти си глупав; ако си генерал, аз съм глупав“. Няма разбиране, че и двете страни могат да извлекат нещо от ситуацията“, посочва той.

Той припомня, че е предложил, „вместо да се фокусираме само върху Украйна, да говорим за цялостната ситуация със сигурността от Черно до Северно море, включително учения, военно присъствие по границите, нови оръжия и така нататък“. Москва обаче не е поискала да участва в тази дискусия. „Те твърдят, че Западът доближава Украйна до НАТО като още една част от западното предателство“, казва той.

В същото време Павел признава, че алиансът е подценил готовността на Путин да използва груба сила за постигане на заявените цели – нещо, за което Западът вече не може да си прави илюзии. „Когато Путин говореше за руски свят, ние не го приехме на сериозно“, заключава той.