По-важното от миналата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

Войната в Украйна

„Злото се завърна в Европа", заяви украинският президент Володимир Зеленски в емоционално видеообръщение по повод годишнината от края на Втората световна война. Годишнината бе отбелязана сравнително скромно на Червения площад в Москва, а дългоочакваните символични изказвания на Владимир Путин по-скоро не се състояха.

Междувременно над 1000 украински войници остават блокирани в завода „Азовсталь" в Мариупол без храна, вода и лекарства. Съпругите им стигнаха и до папата в търсене на помощ за тяхната евакуация, но засега – без успех. А фронтменът на U2  Боно отправи силно послание за подкрепа на атакуваната страна, като посети Киев и изнесе импровизиран концерт на една от метростанциите, ползвана за бомбоубежище.

Руското правителство наложи санкции на общо 31 западни газови компании. Те няма да могат да правят бизнес с Русия. Сред тях е Gazprom Germania, дъщерно дружество на „Газпром“, което сега е под контрола на германската държава. Междувременно Украйна спря транзита на руски газ в източната част на страната. Това означава, че ще бъдат загубени до 32,6 млн. кубически метра газ на ден, което представлява почти една трета от максималния обем, който може да бъде транспортиран до Европа през Украйна. Причината е, че поради руската окупация е невъзможно да се гарантира безопасен транзит.

Според германския министър на икономиката Роберт Хабек (Зелени) обаче нито едно от двете събития не застрашава доставките на газ в Германия, а недостигът на доставки може да бъде компенсиран. За да се намали зависимостта на германските газови доставки от руския внос, кабинетът прие законопроект за ускоряване на изграждането на плаващи и стационарни терминали за втечнен природен газ, както и на необходимите газопроводи. По-конкретно, на лицензиращите органи ще бъде разрешено временно да пропускат някои процедурни стъпки, особено в оценката на въздействието върху околната среда. Първият плаващ терминал за втечнен природен газ трябва да заработи във Вилхелмсхафен преди края на годината.

Освен това германското правителство стартира първата част от планирания закон за подобряване на прилагането на санкциите. В него се предвижда основно засилване на сътрудничеството между компетентните органи и улесняване на идентифицирането и изземването на активи.

Бундестагът гласува в подкрепа на реформата на Закона за енергийната сигурност. Това ще улесни държавата да поставя енергийните дружества под попечителство, ако има опасност от значителни затруднения в доставките. Експроприация е възможна и ако сигурността на енергийните доставки не може да бъде гарантирана по друг начин.

Междувременно стана ясно, че Анкара е готова да изпрати кораб, който да евакуира украинските националисти и цивилни от завода „Азовсталь“ в Мариупол, заяви пред Ройтерс Ибрахим Калън, говорителят на турския президент. „Според плана хората, евакуирани от големия стоманодобивен завод „Азовсталь“, ще бъдат отведени по суша до пристанището Бердянск, което, както и Мариупол, е на Азовско море. А турски кораб ще ги превози през Черно море до Истанбул. Ако това може да стане по този начин, ще се радваме да го направим, готови сме. Всъщност нашият кораб е готов да тръгне и да достави ранените войници и други цивилни в Турция“, подчерта говорителят на Реджеп Тайип Ердоган.

А в България темата също търпи развитие, защото до края на май настанените в хотелите бежанци трябва да ги напуснат. 104 235 украинци са решили да останат в България към този момент от 252 826 преминали границите ни. 52 000 от тях са жени, 39 143 са деца. Непридружени са 436 деца. Почти 100% от останалите у нас вече имат статут на временна закрила, като страната ни е на първо място в ЕС по дял на обхванатите от този статут. Това обаче е така, защото хотелиерите са принудени да изискват такава регистрация от настанените украинци, за да получат за тях по 40 лв. на ден. Около 60 000 украинчета може да интегрира българското образователно министерство. От понеделник сред бежанците тръгват и анкетьори, за да се подготви логистика за преместване от хотелите към правителствените бази. Това ще са преброителите от националното преброяване, понеже така или иначе разполагали с таблети. Част от украинците вече са поискали да излязат под наем, вместо да бъдат насочени към държавните бази. В държавните станции украинците отново няма да заплащат престоя си - държавата ще покрие централизирано разходите с отпуснатите от ЕС средства. Около 9000 работни места са заявени за украинци от наши работодатели, съобщиха от Агенцията по заетостта - основно в големите градове. Половината работни места са постоянни, а останалите - сезонна заетост. На започналите работа държавата ще поеме част от наема за три месеца, а това е мярка, насочена не само към бежанци, а към всеки желаещ да работи. Над 1600 украинци са потърсили медицинска помощ, от тях 900 са били хоспитализирани, а 700 са деца.

Междувременно украинците, които напускат България, са повече от тези, които влизат в страната. Това каза пред БНР Мариана Тошева, председател на Държавната агенция за бежанците. Тя добави, че няма информация дали бежанците избират други държави от ЕС, или се връщат в родината си. По думите ѝ ситуацията е динамична и това не е само в България, а във всички държави. Според набраните данни 70% от украинските бежанци у нас в работоспособна възраст желаят да започнат работа веднага, а 17% биха започнали в период от 1 до 6 месеца. Над 60% са хората с висше образование, около 30% - хора със средно специално образование.

България

Министър-председателят Кирил Петков беше на работно посещение в САЩ в началото на седмицата заедно с министрите на енергетиката Александър Николов, на отбраната Драгомир Заков и зам.-министъра на външните работи Велислава Петрова. Визитата бе анонсирана като част от плана на правителството за координирано решаване на проблемите с газа и инфлацията чрез по-тясно взаимодействие с международните партньори. Премиерът се срещна с вицепрезидента на САЩ Камала Харис в Белия дом, а от МС съобщиха, че са били договорени „реални доставки на втечнен природен газ към България на цени, под тези на "Газпром", които да започнат от юни“. Засега обаче все още няма конкретика за договорените условия.

Държавата продаде облигации за 300 млн. лв., а доходността продължава да се повишава. Тя достига 1,33% при 0,88% месец по-рано и 0,55% през март. И в това няма нищо изненадващо, най-малкото на фона на факта на рязкото покачване на доходностите на бенчмарковите облигации на международните дългови пазари вследствие на очакваното повишаване на основните лихвени проценти от водещите централни банки.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) понижи прогнозата си за ръст на българската икономика до 2,5% заради войната в Украйна. Тя залага на реален ръст на българския БВП с 2,5% тази година вместо с 2,8%, каквато беше мартенската ѝ прогноза. По-рязка е ревизията за следващата година - с 0,6 пункта надолу до 3%. ЕБВР прогнозира, че икономиката в целия регион, в който банката оперира, ще се забави повече, а инфлационният натиск ще се засили заради войната. Новото изследване на банката също така предполага, че икономиката на Украйна ще се свие дори повече, отколкото беше прогнозирано по-рано по време на конфликта. Банката очаква икономиките в региона, в който оперира, да отчетат среден ръст от малко над 1% през тази година. Това е с 0,6 процентни пункта по-малко в сравнение с прогнозата от края на март.

Месечни добавки за пенсионери и хората с деца, които да станат постоянни, до 50 литра гориво месечно с по-ниска цена, 9% ДДС за парно и природен газ и отпадането на акциза за електроенергията и метана – това са само част от антиинфлационните мерки (общо до 13 на брой), които са били обсъдени от управляващата коалиция. Мерките се оценяват на общо между 1,5 и 2 млрд. лв. и повечето от тях ще действат за около шест месеца - от средата до края на годината. Идеите са на етап обсъждане и се очаква да бъдат анонсирани официално през тази седмица.

Междувременно износът на България чупи поредни рекорди (отново) през март. Отчетена е най-високата стойност в историята изобщо - над 8 милиарда лева. Това е ръст спрямо март 2021 г. с 38,9%, което означава, че ефектът не е само от инфлацията - цените за международния пазар в промишлеността са нараснали с 22,7%. Увеличението спрямо предпандемичния март 2019 г. е с 68,2%, а за първото тримесечие износът нараства с 34%. „Българската индустрия има по-високи разходи за енергия и суровини, но пък и успява да продава повече и на по-високи цени на глобалните пазари“, заключава в свой коментар Лъчезар Богданов, главен икономист в ИПИ.

ЕС и еврозоната

Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард намекна за възможните срокове за повишаване на лихвените проценти. Повишаване на лихвените проценти може да се осъществи „няколко седмици" след края на нетните покупки на облигации, каза Лагард. На свой ред краят на покупките може да бъде осъществен в началото на третото тримесечие.

Между ЕС и Великобритания има нов спор относно Протокола за Северна Ирландия. Повод за него са плановете на британското правителство да се откаже от голяма част от митническото споразумение и да въведе закон, който едностранно да отмени всички проверки на стоки от Великобритания. Няколко политици от ЕС предупредиха Обединеното кралство да не предприема подобна стъпка и обявиха, че в такъв случай ще спрат всички възможни предоговаряния по протокола.

Европейската комисия (ЕК) обяви, че няма да поднови няколко правила за държавна помощ. Те бяха въведени след пандемията от коронавируса и улесниха държавите от ЕС да подпомагат предприятията с финансова помощ.

Според последната данъчна оценка федералните, провинциалните и местните власти на Германия могат да съберат 40,4 млрд. евро повече през тази година, отколкото се очакваше през ноември. До 2026 г. се очакват допълнителни приходи от около 220 милиарда евро. Данъчната прогноза обаче отчита само реформите, които вече са приети от Бундестага и Бундесрата и които все още не включват голяма част от планираните пакети за облекчения.

Бундестагът в Германия прие пакет от мерки за намаляване на данъците. Основното данъчно облекчение за доходите на физическите лица ще бъде увеличено от сегашните 9 984 евро на 10 347 евро. Според изчисленията на Министерството на финансите мерките ще облекчат данъкоплатците с почти 4,5 милиарда евро през тази година. До 2026 г. облекченията ще възлязат на общо около 22,5 млрд. евро. Освен това Бундестагът взе решение за трансферни плащания за по-бедните домакинства. От юли децата, младежите и младите хора, засегнати от бедност, ще получават месечна добавка от 20 евро. Възрастните, които имат право на обезщетения, ще получат еднократно плащане в размер на 200 евро.

От днес, (16 май) на самолетите в Европа ще може да се пътува без маски. А в момента, в който светът започва да се отърсва от пандемията, за първи път Северна Корея призна за наличие на заразата, смъртни случаи и наложи блокиране.

За първи път за последните 59 години кралица Елизабет Втора не произнесе лично речта си пред депутатите в британския парламент. Вместо нея новата парламентарна сесия откри 73-годишният принц Чарлз.

Финландия и Швеция са една крачка по-близо до членство в НАТО, след като първо президентът и премиерката на Финландия заявиха на съвместна пресконференция, че страната ще кандидатства за членство, а ден по-късно в Швеция бе публикуван доклад за ползите и недостатъците от подобна стъпка. В събота (14 май) финландският президент Саули Ниинистьо разговаря лично с руския си колега Владимир Путин, за да го уведоми за плановете на страната си. Според Путин членството на Финландия в НАТО би било грешка и ще окаже влияние върху отношенията между двете страни. Малко преди телефонния разговор между двамата държавни глави Москва спря износа на електроенергия към Финландия. А в неделя външният министър на Германия Аналена Бербок каза, че страната ѝ подготвя всичко около процедурата за бърза ратификация на членството на Финландия и Швеция в НАТО. „Ако решат да бъдат членове, те трябва да се присъединят бързо. Трябва да им дадем гаранции за сигурността, не трябва да има преходен период, "сиви зони", при които техният статут да не бъде ясен", категорична е тя.  

Северна Америка

Ръководителят на Федералния резерв Джером Пауъл беше утвърден за втори мандат от Сената на САЩ с голямо мнозинство. Президентът САЩ Джо Байдън отново номинира републиканеца.

Инфлацията в САЩ спадна до 8,3% през май (8,5% през април). Това е първото забавяне от август 2021 г. насам.

Азия

Ръстът на китайския износ през април се забавя до едва 3,9% на годишна база заради ковид ограниченията в страната, които блокират производствата и затрудняват логистиката. Резултатът леко надхвърля очакванията на анализаторите, но е най-нисък от юни 2020 г. насам. За сравнение - през март Китай регистрира ръст на износа с 14,7%. Данните от април отразяват въздействието на COVID рестрикциите върху търговския и производствен център Шанхай, където е разположено и най-голямото пристанище в света.

Развиващи се пазари

Годишната инфлация в Турция се повиши до нов връх от 20 години и достигна 69,97% през април, подхранвана от войната на Русия в Украйна и нарастващите цени на енергията и суровините след срива на лирата миналата година. Скокът на цените затруднява значително домакинствата - малко повече от година преди президентските и парламентарните избори, които биха могли да свалят от власт президента Реджеп Тайип Ердоган.