Кои са най-благоприятните ниши за стартиране на бизнес и какво липсва в българската бизнес нагласа? Приложими ли са днес практиките, с които държавните институции подкрепят развитието на бизнеса в България? Investor.bg зададе тези и други въпроси на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия Бойко Таков. Като член на журито на конкурса за стартъпи Founders Today той разкри и кои са трите най-важни неща, които ще следи в кандидатурите на младите предприемачи. Повече за конкурса може да научите на сайта Investor Media Pro, а срокът за записване за участие е до 31 август.
- Г-н Таков, говорите за меки мерки и че те са също толкова важни като финансирането на един бизнес – кои според Вас са основните точки, за които един нов бизнес трябва да бъде информиран днес? Какви ще бъдат точките през 2050 г.?
- Европейската комисия, както и отделните държави, имат възможност, чрез различни инструментариуми, да подкрепят икономиките си и компаниите, опериращи на съответните пазари. Най-общо, те биха могли да се разделят на инвестиционни мерки/проекти, свързани със закупуване на машини, оборудване, строителни дейности, инфраструктура и други и неинвестиционни мерки/проекти, които включват обучения, преквалификация и усъвършенстване на умения и компетенции, повишаване на информираността, надграждане на бизнес мрежите на компаниите, представяне на нови пазари и възможности и други.
Също така, държавите биха могли да подкрепят и правят предприемаческите си екосистеми по-успешни и привлекателни посредством осигуряване на достъп до финансиране, облекчаване на административните тежести, подкрепяне на иновациите, създаване на подпомагащи законодателни рамки, стимулиране на колаборациите между науката и бизнеса.
Съвкупността от всичко, изброено дотук, са и основните точки, за които един нов бизнес трябва да бъде информиран, като трябва да се отбележи, че проактивността на компаниите в търсенето на информация и възможности е от ключово значение за тяхното развитие.
Относно точките, за които бизнесът ще трябва да бъде информиран през 2050 г., считам, че до голяма степен ще са сходни, отчитайки, разбира се, спецификите, които ще определят световната икономика към онзи момент. Сигурно е, че необходимостта от информация, подходящи условия, като законодателна рамка и развити предприемачески екосистеми, финансова и нефинансова подкрепа ще са важни за компаниите и през 2050 г.
Другото знаково нещо е гъвкавостта на всички стратегии и програми. Виждаме динамиката на света, породена от всякакви причини, което предполага държавите бързо да могат да реагират, да правят фини настройки, а понякога и кардинални, за да могат да отговорят на реалността към дадения момент.
Д-р Бойко Таков е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия от ноември 2018 г.
Притежава повече от 12-годишен трудов стаж в управлението на бизнеса. Има богат опит в държавните институции, като в продължение на 4 години заема експертна длъжност в държавната администрация.
От 2008 г. до 2012 г. е изпълнителен директор и член на съвета на директорите в българското представителство на водеща южнокорейска енергийна компания. През годините заема управленски и мениджърски позиции в едни от най-развитите сфери на бизнеса, а управлението на инвестиции, проекти и финанси са само част от опита му в областта на земеделието, енергетиката и инфраструктурата.
Защитава магистърската си степен по „Маркетинг и икономика“ в Университета за национално и световно стопанство. Образователната и научна степен „доктор“ по специалността “Икономика, индустриален инженеринг и мениджмънт” му е присъдена в Техническия университет в София.
Понастоящем д-р Таков активно упражнява преподавателска дейност като асистент в Университета за национално и световно стопанство. От 2021 г. е член на борда на Международната мрежа за малки и средни предприятия (INSME), със седалище в град Рим, Италия. През 2021 г., с решение на Министерски съвет, е определен и за Ръководител на Национална контактна точка за отговорно бизнес поведение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
- Смятате ли, че практиките, с които държавните институции подкрепят развитието на бизнеса в България, са приложими и днес, към новото поколение предприемачи и новите компании?
- Да, абсолютно. Считам, че програмите и инструментите на разположение на бизнеса са абсолютно адекватни и необходими, още повече че бизнесът взима участие в програмирането им, посредством различни постоянно действащи комитети и национални съвети. Ако погледнем мерките, които се изпълняват тук, в България и други страни, те са много сходни като вид, именно по отношение на подпомагането на технологичната модернизация, дигиталната и зелена трансформация, внедряването и разработването на иновации и други.
Достъпът до финансиране също е от съществено значение за развитието на предприемачеството и държавата посредством Фонда на фондовете, ББР и други програми и предоставя възможност за дялови и дългови инструменти за развитието на новите компании.
Бих искал да споделя, че това не означава, че няма какво да се подобрява и развива, напротив – има и вярвам, че това ще се случва с общи усилия и ще дава своите резултати във все по-голям мащаб в бъдеще.
- През Агенцията за малките и средните предприятия имате широк поглед към развитието на бизнеса по света – как бихте сравнили един български предприемач с един австриец например? Какво липсва в българската бизнес нагласа, но и какво в нея заслужава адмирации?
- Със сигурност има много общи неща, както и различни такива. Това се обуславя от развитието на съответната икономика, размер, история дори, географско местоположение също, наличието или не на съответната инфраструктура за развитие на един бизнес, връзките между научните звена и бизнеса, нормативната уредба и административни срокове и т.н.
Ако говорим за стартиране на бизнес, мисля, че особено в технологичните сектори и българският, и австрийският предприемач имат равен шанс за успех, както и в други сектори, разбира се. В случая инфраструктурата, за която говоря, включва различни инкубатори, акселератори, инвестиционни фондове, предприемаческа екосистема, подкрепяща новосъздадените компании и др.
Предприемачеството до голяма степен е въпрос на инициативност, идеи, иновации, постоянство и тук, дори на пръв поглед минусите, които имаме като по-малка икономика, каляват повече нашите предприемачи и изваждат много повече от самите тях. Жаждата за успех, съчетана със съответните умения и много работа, рано или късно дават желания резултат.
- Какво според Вас търси европейският пазар, поглеждайки към България?
- Всеки пазар, всеки бизнес търси качество, справедлива цена, търси нещо ново, търси иновации, сигурност за инвестициите си и разбира се, по-добри условия. Европейският пазар търси също така развитие, диверсификация и устойчивост на веригите на доставки и добавена стойност. Мисля, че във всички изброени направления българските компании имат своето място и са го доказали.
Най-важното нещо в бизнеса по целия свят е доверието, без него няма устойчивост и развитие и ако мога да дам съвет на бизнеса ни, то един от тях би бил именно това – да изгражда доверие с доставчиците, партньорите и клиентите си.
Ако говорим за Европейската комисия, тя залага цели, които да постигаме заедно в Европа, чрез различни инструменти, механизми и общи програми, по темите, свързани със зеления преход, биотехнологиите, батериите за съхранение на енергия, микроелектрониката, космическите технологии, военните технологии или такива с двойно предназначение и т.н. В този смисъл, поглеждайки към нас, европейският пазар търси и очаква партньори по изброените теми, иновации, свързани с тях, и като цяло нашия принос в развитието им.
- Увеличава ли се с годините подкрепата от други европейски страни и на какво според Вас се дължи интеграцията? Какви компании сте забелязали, че получават най-засилен интерес?
- С течение на времето Германия се утвърди като най-големия търговски партньор на страната ни, съответно има много чуждестранни инвестиции от там. Със сигурност един от секторите, които се развиха бурно през последните години, е автомобилният, в който имаме вече над 350 компании.
ИТ секторът също традиционно се разраства в перспектива, макар да има леки колебания последната година-две. Като цяло нашата икономика е експортно ориентирана и много от българските компании се развиват в тази посока, именно да реализират своите продукти и услуги на международните пазари, което също се отнася и до голяма част от преките чуждестранни инвестиции. Интеграцията безспорно се дължи на факта, че сме част от Европейския съюз, привлекателните данъчните условия, квалифицираната работна ръка и други условия, които предпоставят лесен достъп на компаниите до съответните пазари.