Тодор Тодоров: Гаранционният фонд носи жизнеспособност на бизнеса – условие, за да има новаторство

Как е помогнал Националният гаранционен фонд на бизнеса през годините, има ли нужда да се променят инструментите, с които се оценяват проектите на фирмите, и успяват ли компаниите да направят проектите си иновативни с повече инвестиции – разговаряме с изпълнителния директор на фонда Тодор Тодоров.

– Г-н Тодоров, трябва ли да има промяна в инструментите, с които се оценяват проектите на фирмите?

– Оценяването на всеки инвестиционен проект се свежда до отговор на три конкретни въпроса - какво се дава, какво се получава и в какъв срок се разглеждат първите две. В това отношение подходът за оценка е ясен.

При инвестиция в депозит или държавна ценна книга, например, тези условия са ясни по договор, а с тях и мярката на инвестицията, която наричаме доходност. Единственият риск, който поемате, е отсрещната страна да не изпълни ангажимента. При инвестиция в производствена линия не може с точност да се предвиди, например, каква част от произведеното пазарът би поел. При корпоративни сделки неизвестните са още повече. Във всеки случай обаче е задължително да имате отговор, който следва рационалния анализ.

В този смисъл да предположим, че е необходима промяна в инструментите за оценка, означава да приемем, че ще правим компромис или с рационалното, или с математиката.

– А не се ли налагат нови ключови показатели и стандарти за отчитане на резултатите по тези проекти?

– Всеки собственик на ресурс, който е решил да го отдава, независимо дали е в ролята на кредитор или инвеститор, е в правото да определя целта и условията по неговото изразходване, а с това и формата на отчитане на резултатите. Това важи и за разпределянето на средства по оперативни програми, които са най-активни в поставянето на изисквания и налагането на нови стандарти за отчетност. Тези стандарти обаче са нормативни предписания, чиято цел е да оценят изпълнението на конкретен проект съобразно конкретно договорени условия, и не трябва да се приемат за системна промяна в подхода за оценка на инвестиционните проекти.

Тодор Тодоров, изпълнителен директор на Националния гаранционен фонд

Снимка: НГФ

Тодор Тодоров е заместник-председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Националния гаранционен фонд.

Той е финансист с дългогодишен стаж във водещи финансови институции и консултантски компании. Започва професионалната си кариера като инвестиционен банкер в нюйоркския офис на JPMorgan. След завръщането си в България създава и управлява звеното за потребителско финансиране в Банка „Хеброс“ АД, преди банката да стане част от групата на УниКредит.

Продължава кариерата си в международната консултантска компания Deloitte като ръководител на отдел корпоративни финанси за България, а през 2017 г. е приет за съдружник в подразделението на компанията за Централна и Източна Европа. През професионалната си кариера ръководи и участва в изпълнението на повече от сто проекта и корпоративни сделки на обща стойност над 6 млрд. евро. Под негово ръководство международен екип на Deloitte съдейства на Българската народна банка за реализирането на най-мащабния проект за оценка на качеството на активите на банковата система в страната.

Тодор Тодоров притежава магистърска степен по международно управление и финанси от университетa Thunderbird в Аризона, САЩ, и бакалавърска по стопанско управление от Американския университет в България.

– Как се променят гаранционните програми на Националния гаранционен фонд през годините?

– Фондът подпомага банките да отпускат кредити към малкия бизнес, когато липсва необходимото обезпечение или самоучастие. В тези случаи НГФ прави отпускането на ресурс възможно, като споделя 50% от кредитния риск с финансиращата институция.

Бизнесът е получил общо над 3,5 млрд. лв. ресурс в резултат на поетите от нас гаранции. Те са издадени по 9 гаранционни схеми, реализирани за близо 15 години дейност.

Съществена роля за успеха има фактът, че дружеството действа стриктно на пазарен принцип, като всяка гаранционна схема се издържа от таксите, които банките плащат. Управляваме собствени средства и това помага ние единствено да определяме условията на програмите.

Затова и съдържателна промяна, като обхват и условия, в гаранционните схеми на дружеството няма. Всяко малко и средно предприятие, независимо от отрасъла, в който оперира, и предназначението на ресурса, който търси, може да ползва гаранция от нас по преценка на финансиращата институция. 

Това, което се променя, са единствено търговските условия по гаранционните споразумения с всяка институция, а именно максималният обем от кредити, които гарантираме, и гаранционните такси, които финансиращите институции дължат.

– Това прави ли достъпът на малките и средни предприятия до банките по-лесен?

– От позицията на водещ гарант на малкия бизнес – категорично да. Гаранционните ни споразумения с търговските банки са с възможно най-широк обхват по отношение на крайните бенефициенти и на практика без допълнителни изисквания към търговските банки по отношение на управление на кредитния риск.

Новата ни гаранционна програма е рекордна в историята на Националния гаранционен фонд като заявени обеми от банките. Усвояването по нея е ускорено и постъпват заявки за увеличения на лимити, които вече са достигнати. 

Всяко тримесечие с наши гаранции се отпускат кредити към малкия бизнес в общ размер от близо 200 млн. лв. Това са близо хиляда кредита към 600-700 предприятия.  

В следващите две години очакваме да подпомогнем около 5 хиляди предприятия да получат общ ресурс през мрежата на нашите контрагенти в размер на близо 1,5 млрд. лв.

– Увеличава ли се рискът за финансиране заради икономическата среда и изисквания, съобразени с ESG политики?

– По отношение на икономическата среда забавяне на растежа или общо влошаване увеличава и несигурността, а несигурността е риск с друго име.

Така че – да, рискът се увеличава. Добре е обаче да „оразмерим“ този риск.

Съдейки от нашия опит, натрупан включително в години на пандемия и геополитически сътресения, не наблюдаваме съществено проявление на тези шокове в крайния резултат. Процентът необслужвани кредити остава стабилен. Конкретно при последните ни две гаранционни схеми, които попадат в реалния стрес-тест на изминалите четири години, е почти константeн. Това ми дава основания да заключа, че малкият и средният бизнес е доста устойчив на пазарни трусове.

Относно изискванията към бизнеса, свързани с политиките за устойчивост и корпоративно управление, смятам, че ако те не бъдат облекчени съществено, има огромен риск от асиметрично разпределяне на административната тежест върху малките фирми. Те ще са принудени да заемат средства за покриване на разходите, свързани с наложени нови стандарти. По този въпрос е необходима осъзната и аргументирана позиция за евентуалните ползи да се следва посоката. Без съмнение, ако промените са в името на един по-справедлив свят на човешки отношения и разумното разпределение на ограничени природни ресурси, а с това и в името на бъдещето на планетата, това изисква координирани колективни усилия. Бих определил действията в тази посока не като инвестиции в устойчив растеж, а като спасителна акция.  

– Успяват ли фирмите да направят проектите си иновативни с повече инвестиции?

– Това е целта. Инвестицията предполага нещо ново и в този смисъл е иновативен проект. Свикнахме несъзнателно да свързваме новаторството в бизнеса с революционни за системата решения, но „новото“ е и „различното“ по отношение на това, което ти самият си правил досега. Не можем да очакваме всяка фирма да е пионер в роботиката или да покорява открития Космос. Устойчивостта е резултат предимно от находчивост в определена пазарна среда. А отвъд устойчивостта е „антикрехкостта“ на Насим Талеб, резултат именно от находчивостта не само да се устои на шок, но и да се извлекат ползите от появата му. А това връща разсъжденията в полето на риска със заключението, че рискът всъщност е необходим.

В нашия микросвят водещата ни цел е да гарантираме жизнеспособността на малкия бизнес. Тя е задължително условие, за да се случи и новаторството.