Пеканов пред Investor.bg: България ще иска еднократно изключение за критерия за бюджетния дефицит

Европейската комисия зададе твърде добра основа според мен, но всяка страна членка, разбира се, трябва да се бори отчасти за това, което е нейната позиция. А позицията на България трябва да бъде, че в новата рамка трябва да се отчита факта, че ние достатъчно години сме затягали коланите, за да постигнем една много силна стартова позиция. И не може, ако правилата да се променят, в бъдеще да стоим по-зле от тези, които имат над 100% дълг спрямо БВП. Най-малкото в момента средно за ЕС той е 90%. Тоест, ние трябва да получим нещо от факта, че сме преизпълнили всъщност изискванията. 

Добре, къде трябва да е лимитът тогава, какви трябва да бъдат границите? 

Това, което се предлага сега от Европейската комисия, е лимитът да се базира на така наречения анализ на устойчивостта на публичния дълг. Аз подкрепям това виждане. Това е анализ, който показва какво е развитието и траекторията на отделната страна членка. Разбирам проблема с това, защото тогава ще навлезем в постоянни дискусии на техническа основа между страните членки и ЕК, които крият със сигурност рискове. 

Вие споменахте, че самите правила бяха сложени на пауза по време на кризите през трите поредни предни години. Сега обаче от 2024 г. те отново ще важат - може ли това да ни изиграе лоша шега по отношение на влизането в еврозоната? 

Всъщност това е моята теза. И в следващата година при влизането в сила на фискалната рамка, която може би ще бъде променена, трябва да се отчете този факт, че страната ни започва от много ниски дългови нива и дори една година с по-висок от 3% дефицит не би трябвало да ни е пречка за еврозоната. По старите критерии това би било наказуемо. От друга страна, ние знаем, че към много други страни бе проявена гъвкавост през годините. Испания и Италия бяха в ситуации, в които трябваше да им бъде наложена процедура за свръхдефцит. Това се случи през 2015 и 2016 г., но не им бяха наложени санкции. И такава гъвкавост беше смислена, защото те бяха в доста крехка позиция по отношение на възстановяването си. Европейската комисия показа гъвкавост към тях. Също трябва да се покаже и за България по отношение на еврозоната, критерият за дефицит да не е задължително да бъде спазен във всяка една година, а в средносрочен план, така че да не излизаме извън 3-те процента в средносточен план.  Вицепремиерът по управление на европейски средства Атанас Пеканов в Брюксел. Снимка: EPA/STEPHANIE LECOCQ

Големият проблем обаче е критерият за инфлацията. Тя продължава да е висока и макар че има известна тенденция на намаляване, включително и под натиска на сезонни и външни фактори, в крайна сметка тя все още е висока. Висока остава и базисната инфлация, също високи за цените на производител. Как виждате тази тенденция в следващите месеци? 

Инфлацията реално продължава да бъде най-големият проблем пред световната икономика, европейската и българската икономика. Реално тя ни спря и да подадем искането за конвергентния доклад през февруари. От една страна, виждаме успокояване. Последните цифри от еврозоната показват рязко намаляване - от 8,5 на 6,9%. От друга страна обаче, рано е все още да обявим победа със сигурност, защото успокояването идва по линия на това, че волатилните фактори се успокоиха. В енергетиката не очакваме допълнителен инфлационен натиск през тази година, дори даже може да е дефлационен. 

Но първоначално повишените разходи сега започнаха да се разширяват към другите продукти, особено храните. И там икономическата наука от 20-30 години се занимава с този казус за т. нар. Price stickiness (лепкавост на цените - е устойчивостта на пазарните цени да се променят бързо, въпреки че промените в икономиката като цяло предполагат, че друга цена е оптимална. Когато се прилага към цените, терминът означава, че продавачите (или купувачите) на определени стоки не са склонни да променят цената въпреки промените в производствените разходи или в структурата на търсенето). Много е трудно цената да се намали в абсолютна стойност, производителите нямат мотивация за това. И тук ще трябва държавата да използва всички методи, с които разполага. Виждаме и други страни да го правят. Дори и доста от централните банки, които принципно не си позволяват да коментират това, сега коментират факта, че при намалени разходи за факторите за производство, но завишени цени, това означава само едно - разширяване на маржовете на печалба. И това го виждаме в редица от изказванията, както и на Панета, така и на Кристин Лагард от последната си последния месец. Има примери за това, че изчисленията за различни сектори показват доста завишени маржове на печалбата през миналата година. 

Това не е нещо, което пазарът сам по себе си ще разреши, ще са нужни, много или много, правителствени интервенции, които да го гарантират. 

Когато говорите за правителствени интервенции, Вие поне наскоро споменахте за меки и за твърди мерки. Само че тези мерки все пак се намесват в пазарната икономика. Как могат да бъдат оправдани те от гледна точка на това, че в крайна сметка ние се стремим към пазарната икономика и тя е в основата на просперитета. 

Всички вярваме, че пазарната икономика в дългосрочен план носи прогрес, защото тя ни позволява да решим нерешимия проблем за централното планиране – накъде да бъде насочена икономическата активност, къде да бъде релокиран трудът и капиталът? Това е така и в дългосрочен план ние не трябва да разрушаваме нито конкуренцията, нито прозрачността, защото ценовият сигнал е този, който дава сигнала на инвеститорите за това накъде трябва да насочат факторите си на производство. 

В краткосрочен план обаче знаем, че често може да има изкривяване на пазара. Класическият пример за изкривяване на перфектната конкуренция на пазара от неокейнсианска гледна точка е фактът, че цените повече и по-бързо се движат нагоре, но не се движат толкова често и бързо надолу. И тук интервенциите според мен са възможни и са мислими, но не трябва да са прекалено агресивни. Някои страни се опитват с прекалено агресивни мерки – таван на цени и т. н. Първата стъпка се по-меките мерки и всъщност ние от правителството правим именно това - разговор с търговските вериги там, където те могат сами да направят тези постъпления. Виждаме го между другото в редицата намаления, които сега се обявяват. Това всъщност е отчасти признание за това, че вече има възможност. 

Подобни примери за уж намаление видяхме, когато беше премахнат ДДС за хляба, брашното и др. Само че се отчете само временно и частично поевтиняване, което вече не е факт. 

Въпросът е дали тези намаления след това ще бъдат пренесени към дългосрочните цени. Ако дългосрочните ценови фактори на производство са били повишени поради енергийната криза миналата година сериозно, а сега обаче дългосрочно ще се понижат, това трябва да се прехвърли в крайната цена. Разбира се, производителите се опитват в една голяма среда на несигурност да калкулират целия риск, например, отново да сме в тежка енергийна ситуация другата зима, и предварително завишават цените. Те го правят. Знаем, това е добър пример от икономическата наука. Има така наречените menu costs. Те си сменят, да речем, веднъж на месец цената и калкулират риска тя да е още по-висока в следващите 2-3 месеца. Това е такава ситуация на несигурност, но там, където може да се ограничи, трябва да се ограничи. 

Споменахте разговори с веригите. Но от Сдружението за модерна търговия не бяха особено очаровани от идеята за ограничаване на маржа върху печалбата. Как ще ги убедите? 

Тук трябва сме честни - този разговор има чисто дистрибутивен елемент - кой как ще разпредели между печалбата на производителите и печалбата за работещите, тоест заплатите, остатъка - това, което имаме като обща печалба. И, разбира се, производителите може би не са доволни от такива заявления. Това е част от целия процес. 

Как ще убедим чуждестранните инвеститори, че си струва да инвестират в страната ни, при положение, че от днес за утре приемаме такива закони. 

Те ще видят, всъщност дори сега се вижда, че и в много други страни се вземат такива мерки. Пак казвам, международните организации, дори централните банки коментират активно, че маржовете на печалби са се повишили и там, където има възможност да бъдат намалени, това трябва да се направи по един или друг начин.

Добре, това са меките мерки. Ако те не проработят, ще посегнем ли към по-твърди мерки и какво всъщност разбирате под такива? Предполагам не визирате примера на Унгария?

Смятам, че той не е полезен. Той доказва всъщност именно, че когато прекалиш, негативите започват да се проявяват още в краткосрочен план. Не само в дългосрочен план така премахваш мотивацията да се инвестира в правилния сектор, ами и краткосрочно всъщност се намалява производството и предлагането. Ние не искаме това да се случи. Затова за момента оставаме само на по-меките мерки.

А ако не сработят? 

Нека да видим! 

Добре, да погледнем към друга тема – свързана с енергетиката и със зеления преход. Темата е трудна и болезнена за голяма част от Европа. В икономическите теории тези дни изобилстват термини като „degrowth", „post-growth", „post-promethical technology" или „longtermism": всички те се отнасят до концепции, които целят да спасят света от изменението на климата с по-малко икономически растеж и по-малко класическа индустрия. Понякога се добавят и други модни думи като „свободна планова икономика". В Nature от 15 декември 2022 г. има кратък коментар по този въпрос под заглавие "Degrowth can work" от Джейсън Хикел и още седем негови колеги от различни дисциплини - от икономика и екология до антропология и социология. Смятате ли, че например призивите за премахване на „вредните субсидии“, облагане с данъци на дейностите, които вредят на климата, и насърчаване на благоприятни за климата концепции ще помогнат за постигането на климатичните цели? 

На първо място аз не съм съгласен с концепцията за degrowth и смятам, че икономическият растеж продължава да е ключов за просперитета на хората, за повишаването на благосъстоянието на хората и на ръста на доходите. Икономическият растеж е начинът да го постигнем. За някои от най-богатите страни може би наистина това важи - може би те вече виждат някакви възможности за пренасищане, аз не виждам такива. Смятам, че трябва да се стремим към по-бърз икономически растеж, а всъщност инвестициите в новите икономики - за реалната икономика, са именно такива. Ние очакваме от тях работни места, които да са устойчиви, които ще могат дългосрочно да изпълнят целите на зеления преход и намаляване на замърсяването и климатичните промени, но също така и да осигурят една доста сериозна индустриална база. И ние виждаме това и в двата пакета, които бяха приети - както от САЩ, така и дискусиите, които се водят на европейско ниво. Всъщност става дума за огромни инвестиции за индустриализация, но в една въглеродно неутрална икономика. 

Според мен бизнесът също сам вече разпознава възможностите там и е готов да инвестира. Неслучайно, когато дойдат чужди инвеститори, те вече започват да питат за въглеродно неутрални индустриални зони, така че „ние да отговаряме на високите стандарти“ и искат да са там, където има данъци, които се базират на externality (разход или полза, причинени от производител, които не се поемат или получават финансово от този производител). Тоест дейност, при която даденият играч на пазара прави нещо, но не поема сам целия разход, както се случва с въглищните централи със замърсяването например. Такъв пример е и търговията с емисии, това е и пазарен инструмент, защото емисиите в крайна сметка се търгуват. И това е начин да регулираш там, където в пазара има и неща, които не искаме да позволим. Смятам, че има консенсус в обществото, че прекомерното замърсяване е нещо, което не искаме да позволим. 

Само че историята поне досега ни учи, че двете неща са взаимно свързани, тоест икономическият силен растеж и замърсяването. Човечеството използва интензивно изкопаеми горива от поне 200 години, а темповете на растеж нарастват значително почти точно оттогава. В краткосрочен план и днес е валидно следното: ако има рецесия, цената на петрола се понижава, защото се очаква по-малко потребление; ако има възстановяване, тя отново се покачва. В този смисъл - неразривно свързани ли са растежът и щетите върху климата?

Аз не бих ги противопоставил по този начин. Смятам, че с новите технологии, които отдавна се развиват в последните две десетилетия, както и най-важното – с падането на цената за тях, това е ключовият фактор, те стават все по-възможни като заместител, като алтернатива. Доскоро нямахме такава алтернатива, която масивно да може да се приложи и да бъде достатъчна. Пак казвам, самите компании, голяма част от тях, сами търсят тези решения и държавата чрез различни видове публични инвестиции трябва и може да ги предостави. Не мисля, че това ще доведе до забавяне в дългосрочен план на икономическия растеж.

Всичко това обаче е свързано с големи инвестиции. А бизнесът в България все още чака голяма част от средствата по плана за възстановяване. От редица предприемачи, особено от ВЕИ сектора, чувам, че някои от тях са замразили своите проекти, изчаквайки именно тези средства и то в период, в който енергийните цени бяха високи. В тази насока е следващият въпрос - как вървят преговорите за предоговаряне? 

Двете неща следва да се гледат отделно. Процедурите трябва да се движат. Министерствата движат процедурите, например в Министерството на иновациите и растежа и в момента има доста отворени процедури за кандидатстване, включително за изграждане на ВЕИ с колокирани батерии - системи за съхранение на енергия. Бизнесът може и трябва да кандидатства. 

По същия начин ще бъдат открити скоро програмите за ВЕИ за домакинствата. Енергийната ефективност е открита. Реализацията на проектите трябва да се случи, за да има какво да отчетем тогава, когато дойде време за отчитането в Брюксел на следващите траншове - след 1-2 години, когато ни питат какво сме построили и какво сме постигнали. Там няма спиране. 

По отношение на предоговарянето първата фаза беше разработването на позиция, която беше представена от министър Росен Христов в Брюксел. Ключовата част в нея е отговорът на въпроса защо през миналата година и най-вероятно и през тази не е възможно никакво намаляване и ограничаване на работата на въглищни централи, докато продължава енергийната криза. При високи цени на електроенергията от въглищните централи би било вредно за България да прави редуциране на функционирането на въглищните централи, докато продължава енергийната волатилност в Европа и в света. Но това, което се очаква от страна на ЕК, е до 2026 г. все пак да има ангажименти, които ще изпълняват целите на зеления преход. И тук вече е по-трудния вариант да намерим баланс. 

От тази гледна точка как виждате зеления преход за маришкия комплекс?

Ключово е да започнем да създаваме нови работни места, които са устойчиви и които ще гарантират високи доходи. А министър Христов даде такива заявки, че такива могат да се случат и голяма част от ресурса, както по плана за възстановяване, така и по фонда за справедлив преход, да отидат там, за да можем да подсигурим работни места, които ще имат дългосрочни перспективи, и да успокоим хората, че всъщност от един сектор, който малко или много за съжаление в дългосрочен план в следващото десетилетие най-вероятно ще продължи да се ограничава, ще се преместят към алтернативни работни места, където те да продължат да имат възможност да намерят прехрана. 

Към края на разговора ни имаме и няколко въпроса, свързани с външнополитическите приоритети. Вие сте един от най-големите привърженици на по-силната ни европейска интеграция и присъединяване към еврозоната, Шенген и ОИСР. Всичко това обаче е свързано с реформи. Считате ли, че в крайна сметка тези цели са постижими в краткосрочен период (до края на годината за Шенген, 2025 г. по отношение на еврозоната). 

По отношение на Шенген беше свършена много работа и вече сме на финалната права. Остават дипломатическите усилия, които водим с две страни, които отчасти заради вътрешнополитически техни казуси изразяват възражения. Но в същото време благодарение на тях и заедно с тях успяваме и на европейско ниво да повдигам темата все повече. Знаете, че с Австрия - заедно България и Австрия, повдигнаха пред ЕК темата по отношение на границите и опазването им и нуждата от допълнителен финансов ресурс за България, защото в крайна сметка мигрантският натиск в момента е много засилен. Това е мигрантски натиск, който трябва да сме честни, не идва само към България, той най-вероятно отива към Западна Европа. Европейският съюз трябва да намери общи решения за това и благодарение на тези дискусии, които България и Австрия повдигнаха на ниво Европейски съюз, беше решено през януари, че ЕС ще предостави 600 милиона евро за опазване на границите. Нещо, което преди една година беше в общи линии извън дискусиите. Това е първа и важна стъпка. Смятам, че това показва, че се движим в правилната посока.

Със сигурност обаче съдебната реформа ще ни помогне да убедим по-скептичните държави, че ние сме готови за влизане в Шенген. Тя не е технически критерий за влизане в Шенген. Така е. Но имаме достатъчно добра информация, че те очакват движение по тази тема. 

По отношение на еврозоната - аз смятам, че България ще спечели много от влизането в зоната на единната валута.  В тази насока имаме още работа за вършене - приемането на оставащите закони, както и успокояването на инфлацията, което рано или късно ще се случи. Надяваме се - възможно най-скоро, за да отговаряме на всички критерии. 

И пак казвам – моето мнение е, че дори да бъде нарушен с малко дефицитният критерий, това не би трябвало да ни спира. Като страна, която дълги години е била свръхконсервативна по отношение на финансите и е постигнала втория най-нисък дълг към БВП, няма как да има средносрочни рискове пред държавните финанси. Разбира се, ако дефицитът е само малко над 3% - не говорим за ситуация, в която е 6 или 7%, или която е над 3% за повече от една година. Става дума за еднократни отклонения, за които смятам, че може да има консенсус. 

По отношение на ОИСР работата се движи. Знаете, че това е една организация, както и другите, с ясни правила. България трябва да хармонизира редица закони с практиките за конкуренция, прозрачност, по отношение на околната среда, на икономиката, транспорта. Всички тези теми, които са заложени като ключови. Знаете, че Матиас Корман (генералният секретар), беше тук два пъти в последните пет месеца. Смятам, че се движим добре. От получаването на пътната карта, стартирането на процеса, а ние го стартирахме реално със служебния кабинет, когато изпратих първоначалния меморандум (през ноември) отнема до около три години до приемането. 

Ще Ви върна отново към темата за еврозоната. Няколко пъти споменахте проблема с дефицита, без да говорите много за инфлацията. Смятате ли, че дефицитът е по- големият проблем?

От гледна точка на това, че инфлацията започва да се успокоява. Недостатъчно бързо, колкото искаме. Със сигурност, по никакъв начин не казвам, че не трябва да ни притесняват високите цени. 

Много сме далече от изпълняването на критерия… 

Така е, но месец след месец инфлацията се успокоява. До края на годината смятам, че това ще се случи. Както казах, виждаме го и в глобалния инфлационен цикъл. 

По-голям проблем може да бъде евентуалното нарушаване на дефицита, без ние да сме осигурили, че това няма да бъде санкционирано по време на конвергентния доклад догодина. 

Да Ви върна на темата за Шенген. В началото на април германският канцлер Олаф Шолц предаде на румънските лидери подкрепата на Германия за присъединяването на Румъния към Шенгенската зона през тази година. Коментарите на Шолц бяха направени по време на посещението му в Букурещ, където той се срещна с румънския президент Клаус Йоханис, министър-председателя Николае Чиука, както и с молдовския президент Мая Санду, като подчерта, че Германия иска Румъния да влезе в Шенгенското пространство без граници още тази година. Това засилва натиска за разделянето на двете кандидатури – на България и Румъния.. 

Това би било много лош вариант и за момента не вървим към него. За момента двете страни продължаваме заедно. 

Г-н вицепремиер, благодаря Ви за разговора!

И аз благодаря!

Повече за енергийната трансформация, обществото на нетната нула и енергията на бъдещето може да разберете на конференцията Energy Of Tomorrow, организирана от Investor.bg. Повече за нея - тук!