Пеканов пред Investor.bg: България ще иска еднократно изключение за критерия за бюджетния дефицит

България трябва да защитава активна позиция по отношение на набиращата скорост реформа на фискалните правила в Европейския съюз и като страна с един от най-добрите показатели по отношение на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) следва да получи подкрепа и да не бъде наказвана, ако в една година бюджетният дефицит е малко над 3% от БВП. Това мнение изрази в интервю за Investor.bg служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов.

„Всъщност това е моята теза и следващата година при влизането в сила на фискалната рамка, която може би ще бъде променена, трябва да се отчете този факт, че страната ни започва от много ниски дългови нива и дори една година с по-висок от 3% дефицит не би трябвало да е пречка за еврозоната. По старите критерии това би било наказуемо“, заяви Пеканов. 

Атанас Пеканов

Снимка: МС

Атанас Пеканов е икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO) във Виена, Австрия, и лектор във Виенския университет по икономика и бизнес (WU Wien). Преди това е работил в Европейската централна банка във Франкфурт, Германия. Завършил е бакалавърска степен по икономика във Виенския университет по Икономика и бизнес и магистратура по Икономическа политика в University College London.

Бил е вицепремиер по управление на европейските средства от май до декември 2021 г. в двете служебни правителства, назначени от президента Румен Радев.

Докторант е по икономика във Виенския университет по икономика и бизнес (WU Wien) с фокус върху темите Парична и Фискална политика. Два пъти е избран за стипендиант на Българската народна банка (2015 г., 2019 г.). През 2019 г. печели стипендия „Фулбрайт“ и посещава икономическия факултет на Harvard University, където работи върху дисертацията си в сферата на паричната политика. 

С указ на президента от 3 февруари 2023 г. е назначен отново за вицепремиер по управление на европейските средства.

 

Реформата на правилата на ЕС се наложи, тъй като дълговете на много държави от съюза се повишиха значително над действителното допустимо ниво поради многото кризи през последните години. Ако съществуващите правила продължат да се прилагат, някои държави ще трябва да следват такъв брутален курс на строги икономии, който дори привържениците на икономичната финансова политика (остеритет) смятат за неправилен.

Заради това Европейската комисия разработи реформа, която обаче бе посрещната хладно от Германия – икономическия двигател на еврозоната и Европа.

Според идеите на Брюксел в бъдеще Европейската комисия трябва да съгласува с всяка страна от ЕС индивидуален многогодишен план за намаляване на дълга. Строгостта на плана ще варира в зависимост от това колко силно задлъжняла е съответната страна. 

 „От една страна - ние приветстваме тази дискусия. Тя върви в правилната посока. Според мен фискалните правила до момента не бяха достатъчно гъвкави. В същото време обаче не водеха до достатъчно понижаване на задлъжняването. Но е важно да се отчита и стартовата позиция“. 

Германският финансов министър Кристиан Линднер се опасява, че европейските правила за дълга ще се политизират твърде много чрез подобни двустранни преговори. „Консолидацията на бюджетите не е въпрос на преговори", каза Линднер. „Не могат да бъдат приети предложения, които сочат към смекчаване на Пакта за стабилност и растеж“. 

За Пеканов обаче България трябва да се възпротиви. „България трябва да се бори не просто да бъдат оценявани от тук нататък само дефицитите, а и факта, че ние стартираме от една много ниска позиция в сравнение с други страни, които стартират от много висока позиция. Да не се окаже, че когато България има, да кажем, малко над 3% дефицит, но все пак сме на 25% дълг, страната ще е в по-лоша позиция от такава, която има 140% дълг към БВП, но 1% дефицит“, каза вицепремиерът. 

В продължилото около 40 минути интервю с главния редактор на финансовата медия Бойчо Попов икономистът по образование Пеканов обсъди инфлацията в глобален и местен мащаб, както и архитектурата на финансовия свят след наскорошните трусове през март. 

Ето и цялото интервю: 

Г-н вицепремиер, в редакцията дълго обсъждахме дали да започнем нашия разговор с глобалните, или локалните теми. И все пак решихме да започнем от международните, тъй като случващото се на чуждите пазари оказва голямо влияние на отворена малка икономика като нашата, още повече и на фона на турбулентния за финансовите пазари март. Повечето анализатори считат така или иначе, че поне засега няма да се стигне до нова банкова криза, но все пак това, което видяхме за толкова кратко време – фалит на две средноголеми банки в САЩ и принудителното сливане на двата най-големи швейцарски кредитора, е притеснително и в някои страни започва да преобладава горчивото осъзнаване, че някои банки имат стабилността на къщичка от карти, която може да рухне при най-малкото разклащане. Въпросът ни в тази насока е дали смятате, че има нужда от някаква нова архитектура на банковата индустрия?

През последните 10 години след глобалната финансова криза се направиха доста важни стъпки за подобрение на текущата архитектура на световната финансова система. И поради тях, и поради уроците, научени от световната криза, смятам, че в момента имаме добра основа и високи ликвидни и капиталови позиции, доста над изискванията, главно що се отнася до европейската банкова система. Бяха направени важни стъпки, остават обаче още много - например банковия съюз, например съюза на капиталовите пазари. Има още стъпки, които трябва да се предприемат, но на първо време по линия на Базел III според мен бяха направени правилните стъпки. 

По линия на по-голямата активност на централните банки - да предприемат интервенции и в най-тежкия момент да успокояват пазарите. Един добър пример в тази насока са суап линиите между водещите централни банки, които успокояват това движение от една в друга валута и евентуалния недостиг на някоя валута. Това са интервенциите, които според мен носят стабилност. 

Системата не може да бъде напълно стабилна, когато постоянно ни удрят всякакви различни шокове. Една реч на Фабио Панета от преди две седмици беше кръстена на името на филма „Всичко навсякъде наведнъж“, който спечели Оскар. И точно това се случва в последните две години. И на този фон всъщност успяваме да задържим стабилност. В този смисъл не подкрепям някакви радикални предложения. Винаги, когато се стигне до фалит на някоя банка, се връщаме към различни видове радикални предложения. Едното например е т. нар. Чикагски план за отмяна на текущата система на функциониране на търговските банки. Аз лично не съм фен. 

Малко или много, фалитите са си неизбежна част от конкуренцията на пазара и функционирането на една пазарна икономика. Те са неизбежни там, където е имало неправомерни практики или някои отделни пазарни субекти не са се справяли добре. 

Някои анализатори обаче говорят и за други мерки, например за прилагането на собствен капитал по отношение на държавните облигации. Маркус Брунермайер, който принадлежи към рядката категория на прагматичните и по-скоро сдържани икономисти със световна репутация, направо изпада нетипично в ярост, говорейки за облигациите, и от години счита, че рисково тегло от нула за всички държавни ценни книжа е „голяма грешка“. 

Не познавам и не мога да коментирам конкретното предложение на Брунермайер, когото много уважавам. Но наистина - в последните години сме свидетели на това, че понякога пазарът преценява риска непремерено. И всъщност там, където вижда сигурност, може би не е точно сигурно. 

Добре, заговорихме за европейските банки, за европейския банков сектор. В САЩ пък регулациите бяха облекчени след избирането на Доналд Тръмп за президент. Сега се чуват обратните призиви, особено на фона на факта, че, както писа CNBC, сме свидетели на първата банкова криза на Twitter-поколението. А кризисните събития в Silicon Valey Bank бяха следени онлайн в Slack. Старата максима, че банка и муха се убиват с вестник, сега може да се префасонира по друг начин. 

От една страна, това е така. От друга обаче бих казал, че процесите и човешкото поведение не се изменят фундаментално, те може би се амплифицират от тези нови канали. Всъщност казусът със Silicon Valey Bank беше според някои много добър пример за стария модел на банкова паника, който е зададен още от Дъглас Даймънд (и Филип Дибвиг, които спечелиха през миналата година Нобелова награда за нещо, което са написали преди 40 години - описание на това как се случват такива банкови паники). И всъщност според мен видяхме именно това - доста класически случай. Има зрънце истина в някакви нефундаментални неспазвания на някои критерии, след което това се амплифицира от пазарната паника и води до този процес. В този смисъл социалните мрежи само правят това още по-бързо и с още по-голям мащаб. 

Именно -  точно това е въпросът, че всичко се случи само за два дни. Тоест, има ли нужда от някакви нови правила в тази насока? 

Интересното обаче е също, че и Федералният резерв отговори относително бързо и в доста голям размер. Тоест, регулаторите и централните банки се напасват на променящи се обстоятелства и така и трябва да бъде. 

Като споменахте Федералния резерв, те са имали доста неспокоен уикенд точно преди да се успокоят пазарите - следили са какво се случва в Dax с Deutsche Bank, защото точно в тази седмица предстоеше срещата по парична политика и това беше неудобен момент - ако направят пауза, това би се изтълкувало като сигнал за по-сериозен проблем. 

Да, точно така. Но предлагам да обърнем внимание и на приоритетите по отношение на финансовата структура на Европа. Там има неща, за които смятам, че България трябва да отстоява. 

Така ли? Кои например? 

На първо място – добър беше отговорът на Европа на това, което Съединените американски щати предприеха отчасти по това, което не бих нарекъл непременно „субсидиране“, но това беше крайният резултат – огромния пакет, който администрацията на Джо Байън прие. Европа отговори на първо място с гъвкавост по отношение на финансовите помощи. Това няма да е достатъчно, защото може да предизвика фрагментация на общия пазар – силните страни с много пари имат възможност да субсидират собственото си производство в техните икономики, а малките страни и новите страни членки нямат такива възможности. Ще ни трябва общ фонд, общ ресурс, за да адресираме този казус. И това е т. нар. европейски суверенен фонд. За по-малките страни и за страните от Източна Европа е изключително важно да има свеж финансов ресурс на европейско ниво и за това трябва да се борим през следващите месеци.  

Също така по отношение на реформата на фискалните правила България трябва да защитава активна позиция. От една страна - ние приветстваме тази дискусия. Тя върви в правилната посока. Според мен фискалните правила до момента не бяха достатъчно гъвкави. В същото време обаче не водеха до достатъчно понижаване на задлъжняването. Но е важно да се отчита и стартовата позиция. 

България е една от страните с най-добри показатели по отношение на дълга към БВП - това трябва да се признае, когато преминем към нова фаза, която най-вероятно ще включва гъвкавост и национални специфики, когато се оценява фискалната позиция на отделната страна членка. 

България трябва да се бори не просто да бъдат оценявани от тук нататък само дефицитите, а и факта, че ние стартираме от една много ниска позиция в сравнение с други страни, които стартират от много висока позиция. Да не се окаже, че когато България има, да кажем, малко над 3% дефицит, но все пак сме на 25% дълг [от БВП], страната ще е в по-лоша позиция от такава, която има 140% дълг към БВП, но 1% дефицит. 

Тук може би се сблъскваме с позицията на Германия, защото едва в понеделник Кристиан Линднер (германският финансов министър, б.ред) изпрати германската позиция в Non Paper от 3 страници, в който Германия се опасява, че европейските правила за дълга ще се политизират твърде много чрез подобни двустранни преговори, каквито предлага ЕК. „Консолидацията на бюджетите не е въпрос на преговори. Не могат да бъдат приети предложения, които сочат към смекчаване на Пакта за стабилност и растеж“, твърди Германия. И може би има някаква логика в това, защото критиците твърдят, че тези 3% и 60% са произволно избрани параметри. И следващите също ще бъдат произволно създадени. Ако постоянно местим тази ставка, това създава прецедент и може да се използва постоянно за нарушаване на правилата. Това отслабва ли и нашата позиция?

Текущите стойности на правилата действително са произволно избрани. Ние трябва да признаем това. Но те са избрани в един друг момент - преди 30 години, когато ситуацията е била по-различна. В този смисъл Германия и други страни ще продължат да настояват, че текущата версия на правилата е добра. 

Аз съм от икономистите, които смятат, че не е така именно заради тези факти. Правилата са проциклични. Те нямат реална достатъчна гъвкавост по време на криза и ние именно затова ги изключваме при всяка една криза, което ги прави обаче още по-малко достоверни. Те нямат достоверност, защото в момента, в който удари някакъв шок, ние сами се отказваме от тях. А когато пак сме във времена на силна икономика, те не са достатъчно натискащи, за да допринесат за значително намаляване на дълга.  И освен това предизвикват доста големи неразбирателства и конфликти и напрежение между страните членки. Голяма палитра от икономисти от десетина години твърдят, че тези правила трябва да бъдат малко напаснати. Пътят е в тази посока. Как ще намерим консенсуса, вече е втората тема.