Колко време ви отне да стигнете от идеята до разработването на прототипа?
Общо три години. До излизането на пазара ще станат пет.
Ключово беше, че докато разработвахме прототипа, не сме спирали да говорим с хората от индустрията – печатници, компании за опаковки (храни и други продукти).
Като дойде пандемията, решихме, че можем да стъпим на рецептата за ламиниращото фолио Lam’on и да направим и пакетиращо фолио – Pack’on. Освен със силна кислородна бариера, ще предлагаме и антибактериално пакетиращо фолио.
Сега, след като съумяхме да вземем инвестицията от акселератора на Европейския иновационен съвет (EIC), очакваме машини за производството. Очакваме официалният старт на производство да е през януари – най-късно февруари 2023 г.
Готов ли е пазарът да приеме един такъв продукт?
Има предварителни поръчки. Говорим и с по-малки, и с по-големи компании, със супермаркети, производители и компании за опаковане на различни продукти, които използват ламинирана хартия, детски кухни, производители на сапуни и други. Имаме клиенти, които ни чакат вече две години, поддържаме контакти и сме давали мостри на някои от тях.
В момента сме в процес на сертифициране на продуктите за домашно компостиране. Вече имаме сертификат, който е за най-висок процент биобазиран продукт от TUV. Имаме и патентован метод за производството на фолиото. Иновацията е в това, че не нанасяме лепилния свой върху ламиниращото фолио след като сме го произвели, а в процеса на екструзията. Това ни пести една производствена стъпка, което позволява да предложим продукта на примамлива цена.
Как се произвежда изходната суровина и как нейното производство се отразява на околната среда?
За щастие, никак. Производителите на полимлечната киселина, която ние използваме, я синтезират от царевица. Само 0,05% от царевицата отива за направата на полимлечна киселина. При производството на полимлечната киселина се отделят ниски емисии – компанията, от която купуваме – от САЩ, има зададени доста сериозни цели за опазване на околната среда. Има и други производители, но те работят много компромисно, особено в Китай. В Европа няма такова производство заради регулациите на ЕС. Имаше планове за изграждането на завод в Украйна, но заради войната това спря засега.
Тези видове полимлечна киселина, на които ние сме се спрели, са подходящи за досег с храна и за абсолютно компостиране. Повечето продукти от полимлечна киселина имат нужда от компостер.
Успоредно с това, започваме и разработване на фолио, което се разтваря в солена, студена вода. Тази разработка беше вдъхновена от една азиатска компания – там има сериозно желание за такива решения, защото страните от региона са сериозни замърсители на океаните.
Кога се очаква да започне серийното производство?
През март 2023 г. Дотогава ще се направят калибрации на машините, ще обучим и персонала, който търсим да назначим. Оператори за машините, началник смяна.
Освен на вътрешния пазар, планирате ли излизане и на външни пазари в някакъв момент?
Веднага ще излезем и на външни пазари, в цяла Европа. За времето, пред което минахме през всичките акселератори, създадохме контакти, направихме и проучвания – буквално чукахме на врати и питахме компании дали имат интерес към един такъв продукт. Снимка: Lam'on
Планираме производството ни да стартира със 100 тона на месец и целта ни е до другия октомври да сме закупили още една машина и да го удвоим до 200 тона. Това е един малък сегмент от пазара, така че можете да си представите колко много пластмаса се използва в сектора. Мисля, че около 1 млн. тона ламинирана хартия попада в сметищата ежегодно. В момента се планира завод в Германия за рециклиране на ламинирана хартия, но има време докато се стигне до абсолютност.
Има ли разлика в цената между стандартен продукт, базиран на петрол, и вашия?
Има, но петролът пък поскъпва, което сближава цените. Нашият продукт е с цени, подобни на бутиковите петролни. Не е изключително по-скъп, полимлечна киселина се произвежда все повече по света, което ще позволи смъкване на цената на суровината.
Ще търсите ли нови инвеститори?
Очакваме в бъдеще да имаме нужда от това, може би след две години. На първо време искаме реално да излезем на пазара и да се закрепим, да се позиционираме като име. Имаме амбиции за развитие в САЩ – да направим производство, както и в Югоизточна Азия, за да сме максимално близо до нашите клиенти, а не да се произвежда тук и да се транспортира. Когато дойде моментът за разширения, ще търсим и други инвестиции.
Имате един стабилен поглед върху средата за иновации в България. Как се разви тя за тези пет години?
Доста неща се промениха – особено възможностите идващи от програми, акселератори и инвеститори. Преди години инвеститорите бяха доста ИТ насочени - софтуер разработки и т.н. Това си беше разбираемо - рискът е по-нисък и възвръщаемостта по-бърза. Екипът на Lam'on. Снимка: Chivas Venture
За щастие виждаме промяна в разбирането, че е необходимо да се подпомагат и производствата.
Радвам се, че екосистемата в България цъфти и има все повече компании, насочени към решения на световни проблеми. Има много потенциал в страната ни и е важно да се подкрепяме и на местно ниво.