Сателитната смартфон комуникация се нуждае от доза реализъм

През 1998 г. американският вицепрезидент Ал Гор използва сателитен телефон, за да се обади на правнука на Александър Греъм Бел, обявявайки, че най-накрая светът има наистина глобално телефонно покритие. Там, където клетъчни кули не могат да бъдат построени на Земята, се намесват сателити, така че да няма нито един регион в света, който да бъде несвързан, стига хората да имат телефони.

По-малко от година по-късно компанията, която стои зад услугата, наречена Iridium, фалира, припомня Пеги Холингър в анализ за Financial Times.

Очакваният пазар така и не се материализира, а онези абонати, които са се регистрирали, осъзнават, че са се оказали с телефон, който не работи на закрито, в кола или под гъста зеленина. Още по-лошото е, че е трябвало да платят 3000 долара само за устройството.

24 години по-късно, с приблизително 450 млн. души, които все още живеят в райони без мобилно широколентово покритие, индустрията е готова да направи нов опит. Този път те обещават не само гласови, но и текстови услуги и такива за данни, директно от сателит към смартфон.

По-рано този месец изпълнителният директор на Starlink Джонатан Хофлър заяви, че тази година компанията ще започне да тества сателитни към клетъчни услуги заедно с T-Mobile. Apple си партнира със сателитната компания Globalstar за предоставянето на безплатни SOS съобщения на iPhone 14. ViaSat се надява да навлезе на този пазар след придобиването на Inmarsat. Iridium пък си партнира с гиганта в производството на чипове Qualcomm, за да позволи не само на смартфоните с Android да се свързват директно с нейните сателити, но и лаптопи, таблети и дори коли да имат същата възможност.

Освен това има група от нови участници, които планират да изградят сателитни констелации за милиарди долари, за да доставят гласови съобщения, текст и данни директно до смартфони чрез партньорства с мобилни оператории – фирми като Lynk и AST SpaceMobile.

Надпреварата за покриване на дупките в световните комуникации доведе до някои пикантни прогнози за т.нар. пазар „директно към устройствата“. Lynk изчислява, че може да достигне до 400 млрд. долара, включително хората в покритите зони, които искат гаранции за покритието, когато са някъде далече, и тези, които живеят без покритие. NSR, консултантска компания, оперираща в сферата на космическата индустрия, описва това като „най-голямата възможност в историята на Satcom”.

Но твърде малко хора си задават най-важния въпрос. Какво наистина се е променило, за да оправдае такъв ентусиазъм, откакто Iridium се опита и се провали? Отговорът може би е "не много".

Мат Деш, главен изпълнителен директор на възродената Iridium, знае сценария наизуст. „Преминахме през 90-те години, когато много инвеститори се ентусиазираха, а след това се опариха, както и потребителите, които бяха накарани да повярват, че това ще работи в техните мазета“, сподели той наскоро. „Свързването на смартфони по сателит е възможност. Но аз вярвам, че краткосрочната възможност е пазар за 1 млрд. долара, а не пазар от 250 млрд. долара“.

Как изглежда сателитна услуга за смартфони? Не като наземната и това може да бъде ограничаващ фактор, коментира Тим Фарар, основател на сателитната консултантска компания TMF Associates и автор на проучване за потенциала на този тип сателитни комуникации. Той твърди, че необходимостта от комуникация със сателити, които са на стотици километри над Земята, вместо с базова станция в края на улицата, означава, че повечето услуги ще се затрудняват да работят на закрито, скоростите за трансфер на данни ще бъдат по-бавни, а представянето ще варира в зависимост от ориентацията на телефона. Точно както стария телефон Iridium, смартфоните все още се нуждаят от ясна видимост към сателита.

Освен това има още препятствия за преодоляване, като недостига на спектър, върху който да се предава сигналът, и несигурната регулация. Например германските регулатори са казали на AST, че ще трябва да излючат сигнала ѝ, когато той рискува да се намеси в наземните мрежи. В действителност, според Фарар, това ограничава AST от достъп до голяма част от Европа.

И на последно място възниква въпросът какво ще плащат потребителите за този вид услуга и колко от тях действително ще я използват.

Антон Монк от ViaSat твърди, че пазарът ще нарасне „масово“ само след като честотната летна и броят на устройствата, поддържащи технологията, се подобри. „Тогава можете да промените правилата на играта що се отнася до разходите“. Но дори и тогава това все още ще бъде „пазар извън покритие“, допълва той.

Решаването на тези предизвикателства ще отнеме време. Това означава, че следващите години може да са трудни за тези без спектър или налични констелации. Iridium трябваше да научи урока си по трудния начин първия път. Без доза реализъм относно потенциалния пазар, инвеститорите също може да се научат по трудния начин.