България влиза в надпреварата за AI суверенитет с BgGPT 3.0

България прави стратегическа стъпка към технологична независимост, като разработва собствен модел за изкуствен интелект и започва внедряването му в държавната администрация. С новата версия BgGPT 3.0 на INSAIT и партньорството с Националната агенция за приходите страната се позиционира сред малкото в Европа, които изграждат собствен AI суверенитет – в момент, когато над 90% от решенията на континента зависят от американски технологични компании.

Темата коментират Борислав Петров, изпълнителен директор на INSAIT, и Антон Александров, докторант в INSAIT в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Какво означава AI суверенитет и каква е ролята на BgGPT

В INSAIT се провеждат изследвания на световно ниво в областта на компютърните науки, което позволява на екипа да предвижда технологичните тенденции години напред. Работата по AI суверенитета започва преди повече от три години и включва разработването на цялостна екосистема около генеративните модели - от обработката на данни до създаването на приложения, обясни Петров.

Над 92% от AI приложенията в Европа в момента се базират на облачна инфраструктура на американски компании, което създава директна зависимост. Именно затова пълният контрол върху целия технологичен стек - модели, хардуер и приложения, е ключов, коментира Петров.

България сред първите в региона с AI екосистем

Антон Александров подчерта, че INSAIT започва с разработката на езикови модели за български език с цел да преодолее ограниченията на глобалните решения. „Това ни поставя в позиция да развиваме цялостна екосистема в България. Малко държави са направили тази стъпка към развиване на AI суверенитета - като Китай, Франция и някои страни от Близкия изток. В Източна Европа вероятно сме първия институт, който предприема тази крачка“, изтъкна той.

Процесът по създаване на AI модел е сложен и включва събиране и филтриране на данни, обучение, тестване и разработване на приложения. Той изисква огромен компютърен ресурс и силна научна база. 

Данните и ефективността - следващото голямо предизвикателство

Според Александров, въпреки че данните са ключов ресурс за AI, бъдещето е в повишаването на ефективността. „Виждаме тенденция към по-малки модели, които се справят по-добре. GPT-3 имаше 175 милиарда параметъра, а днес има модели, които са многократно по-малки и по-ефективни“, обясни той. Съответно, ефективността и намаляването на изисканата компютърна мощ би било ключово развитие и е нещо, което той очаква да се подобрява в близкото бъдеще.

Образованието като основа на технологичния напредък

И двамата гости подчертаха, че ключов фактор за развитието на AI е образованието и създаването на висококвалифицирани кадри. „Технологиите изискват сериозни математически и инженерни знания. Именно затова са необходими силни образователни и изследователски центрове“, допълни Александров.

INSAIT e създаден в партньорство с водещи университети като ETH Zurich и EPFL, като значителна част от изследователите в института идват именно оттам. Пренасянето на модела на тази водеща екосистема става най-основно чрез хората.

AI в администрацията и икономиката

Съвместният проект с Националната агенция по приходите е част от по-широка стратегия за внедряване на изкуствен интелект в публичния сектор.

„Целта ни е тези проекти да не бъдат изолирани, а да изградят основа за масово внедряване в държавната администрация и бизнеса“, каза Петров.

По думите му интересът от страна на компаниите расте, а с новата версия на BgGPT вече е осигурен и програмен достъп за по-широко приложение.

Какво следва: AI и роботиката

Една от следващите големи цели пред INSAIT е развитието на т.нар. embodied AI – базови модели за роботика. „Очакваме ‘GPT момента’ за роботиката – момент, в който технологията ще направи качествен скок“, заяви Петров.

Според Александров този процес ще отнеме време, тъй като реалният свят е много по-сложен и неструктуриран в сравнение с дигиталната среда.

Целия разговор гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.