Битката с автократите срещу изтриването на интернет

Гумичката е ключов инструмент на автократите. Авторитарните управници използват властта си, за да заглушават несъгласието, да потискат нежелани твърдения, да прикриват нарушения и да се предпазват от отговорност. В предишни поколения режимите полагаха старателни усилия да погребват или дори да изгарят книги, документи и периодични издания, за които се смяташе, че представляват заплаха за продължаването на управлението им, включително документи за собствените им злоупотреби, пише защитничката на човешките права Сюзън Носел за Foriegn Policy.

В дигиталната епоха изтриването се превърна във висша технология. Репресивните правителства могат да накарат цели сайтове да изчезнат и да заличат архиви и профили в социалните медии с едно натискане на бутон, премахвайки исторически записи и изтривайки жизненоважна информация. Лесното масово изтриване поражда неотложната необходимост да се гарантира, че уязвимите цифрови материали – журналистика, история, фотография, видео, правителствени записи – са защитени. Съхраняването на такива записи е от жизненоважно значение за възкресяване на разрушени култури, разказване на истории за потисничество и търсене на отговорност от извършителите. А архивирането на авторитаризма може да се окаже основен инструмент за неговото преодоляване.

Разбирането на света за нацисткия период се основава на снимки, дневници, писма, стихове и рисунки, които вдъхват живот на разрушените семейства и общности. Предреволюционното кино и фотография от Иран са ярко напомняне за живата, урбанистична и силно експериментална култура, която е съществувала преди управлението на аятоласите. Личните дневници дават възможност да се разбере какви са били социалните условия и начинът на мислене в Китай по време на Културната революция. Едва 50 години по-късно, през 2010 г., Китай започна да отваря правителствените архиви за този период.

Необходимо е да се пазят и държавните архиви. Много авторитарни режими са съхранявали старателно документация. Чрез огромната си мрежа от неофициални шпиони тайната полиция „Щази“ в Източна Германия е съхранявала досиета на 5,6 млн. души. С падането на комунизма от регионалната централа на „Щази“ излиза дим, който подтиква група активистки да окупират сградата, за да предотвратят изгарянето на досиетата, решени да запазят документацията за репресиите.

Към 2015 г. повече от 7 млн. германци са подали молби за разглеждане на досиетата си в „Щази“. В Съветския съюз, когато правителството се срива, едно от основните искания на реформаторите е да се разкрият архивите на КГБ, които документират масовите мащаби на ужасите, старателно събирани от руски писатели дисиденти, включително Александър Солженицин в „Архипелаг Гулаг“. Новопоявилите се архиви в Сирия започнаха да разкриват мащабите на масивната мрежа за наблюдение на режима на Асад и пипалата, които той е използвал, за да проникне в опозиционните групи.

Архивите и разказите за авторитарните режими са изключително важни инструменти, които помагат на обществото да разбере и прецени тези режими. След Втората световна война армиите на съюзниците са събрали тонове доказателства – милиони документи, снимки и филми – и са представили най-убедителните от тях на Нюрнбергския и други съдебни процеси, а след това всички те се съхраняват в Националния архив на САЩ.

Международният наказателен трибунал за бивша Югославия е събрал огромен масив от документи. Китайският автор Ян Дзишън използва позицията си на журналист в китайската държавна информационна агенция „Синхуа“, за да събере документи с общо над 10 млн. думи, които са в основата на неговата забележителна книга „Надгробен камък“. Творбата е окончателният разказ за Големия китайски глад и 36-те млн. жертви, които той отнема. Въпреки че е забранена в континентален Китай, книгата се разпространява широко в нелегален вид. По думите на Ян: „Цялата ни история е измислена. Тя е потулена. Ако една държава не може да се изправи пред собствената си история, тя няма бъдеще.“

Правителства от всякакъв вид разбират силата на писаното слово, снимките и разказите за формиране на историческата памет. В доклад от 2012 г. се установява, че Обединеното кралство незаконно е скрило и систематично е унищожавало документи за последните дни на Британската империя, тъй като не е искало разкритията, които „могат да злепоставят правителството на Нейно Величество“, да бъдат достъпни за новите независими държави.

Рисковете, които цифровата трансформация създава за способността ни да документираме, изследваме, тълкуваме и разбираме авторитаризма, са ясни. Преминаването към онлайн комуникации позволи множество послания и директиви, които някога можеха да бъдат предадени чрез печатни телеграми, писма или бележки, да бъдат осъществени чрез текстове, имейли или канали на социалните медии, които никога няма да съществуват във физическа форма, освен ако не бъдат отпечатани или запазени в цифров вид.

Онлайн информационните масиви обикновено са по-малко стабилни от физическите библиотеки поради „замиране на връзките“ – явлението, при което намалява вероятността хиперлинкове да водят към конкретен оригинален файл, тъй като материалът е бил преместен или свален, както и поради миграцията на данни, ограниченията в съхранението и технологичните подобрения, които рутинно пренаписват миналото.

Internet Archive – базирана в Сан Франциско организация с нестопанска цел, която започва своята работа през 1996 г., точно когато интернет набира скорост, и редица дъщерни дружества са се развили в продължение на почти 30 години, за да запълнят тези пропуски и да запазят записите, но те не са всеобхватни и нямат достъп до голяма част от най-чувствителните материали от затворени или застрашени общества.

Освен това, тъй като автокрациите се възползват от суверенитета си, за да затягат ограниченията върху онлайн сферите, достъпни за техните граждани, цифровата сфера става все по-разединена и застрашена. Изисквайки от технологичните компании да разполагат дейността си и центровете си за данни на тяхна територия, за да обслужват потребителите там, държавите по-лесно могат да блокират и деактивират сайтове, които не харесват, и да централизират техническата инфраструктура, от която те зависят.

Резултатът е, че медийните архиви и записи, които някога е трябвало да бъдат унищожени или подпалени, сега могат да бъдат изтрити с натискането на един бутон. След като Русия нахлу в Украйна през 2022 г., президентът Владимир Путин издаде мащабна декларация, с която заклейми целия независим медиен сектор в страната като чуждестранни агенти. На всички частни медийни канали беше забранено да излъчват на територията на Русия.

Руският медиен регулатор, „Роскомнадзор“, отмени регистрацията на уважавания вестник „Новая газета“, принуждавайки повечето от журналистите му да заминат в изгнание и деактивирайки сайта му на територията на Русия. Десетки други медии последваха примера, като повече от 1500 журналисти избягаха в изгнание, а съдбата на техните сайтове и цифрови архиви виси на косъм. Журналистите се опитаха да осигурят работата си извън руските граници, опасявайки се, че тя може да бъде унищожена с правителствен указ.

В Китай, където всички интернет компании работят по волята на Китайската комунистическа партия, властите систематично прочистват обширни части от интернет. Публикация в WeChat от 2024 г. разкрива, че почти цялата информация, публикувана онлайн между края на 90-те и средата на 2000 г., е била изтрита. Самата публикация скоро е цензурирана и изчезва.

Събития като земетресението в Съчуан през 2008 г., при което загинаха повече от 68 хил. души и което предизвика ожесточен онлайн дебат за некачествени строителни стандарти в Китай, са почти напълно изтрити от китайското онлайн пространство. Неотдавнашни скандали, включително един, свързан с транспортирането на олио за готвене в нехигиенични цистерни, също се потулват редовно. Обсъждането на въстанието на площад „Тиенанмън“ през 1989 г. все още се смята за табу, така че много млади китайци не знаят за него, докато не заминат за чужбина и не получат неограничен достъп до интернет и учебници по история.

Засилващата се цензура по време на управлението на китайския президент Си Дзинпин през последните 12 години накара китайските интернет компании да трият съдържанието, което може да им донесе неприятности, а това доведе до рязко намаляване на общия брой сайтове, достъпни в страната. Филмите на наградения американски режисьор от китайски произход Нанфу Уан, който се е фокусирал върху спорни теми като бруталните тактики, използвани за прилагане на китайската политика за едно дете, са недостъпни, а присъствието му в справочниците и филмовите сайтове е заличено.

Онлайн профили на дисиденти и независими журналисти също са изчезнали, изтривайки много съдържание и изразяване. Изкуственият интелект и автоматизацията ще улеснят още повече тези усилия. Те вече правят възможно ефективното изтриване на определени думи и теми от цифровата сфера, като същевременно насърчават други, които отговарят на предпочитаните правителствени послания.

На фона на това масово унищожаване архивисти, неправителствени организации и руски журналисти в изгнание започват да предприемат стъпки за запазване на уязвими истории. През 2023 г. PEN America и Bard College стартират Russian Independent Media Archive. Архивът има за цел да възстанови историческите данни, да издигне работата на независимите журналисти и да даде възможност за по-задълбочени разследвания на миналото на Русия. Колекцията се разраства и вече включва архива на блога на убития дисидент и политически лидер Алексей Навални.

Анализаторът и експертът по Китай Иън Джонсън създаде China Unofficial Archive – онлайн колекция, чиято цел е да направи достъпни важни писмени и визуални записи на независими мислители и творци. Други сайтове, като China Digital Times и GreatFire.org, се появиха с подобни мисии да събират, съхраняват и публикуват уязвима информация.

Няколко усилия за събиране и показване на лични разкази на китайци, засегнати от пандемията COVID-19 и блокирането на достъпа, обаче се оказаха безрезултатни, тъй като Пекин бързо цензурира съдържанието. Стойността на подобни хранилища като инструмент, който дава възможност на обществата да се справят с травмите и да ги преодолеят, се пренебрегва, тъй като надделява императивът за заличаване на данните за правителствени грешки и превишаване на правомощията.

Настоящите войни, бушуващи в Газа и Судан, напомнят за трайната уязвимост на физическите архиви и културните ценности по време на въоръжени конфликти, като големи колекции от исторически материали са унищожени от бомби или палежи. В разкъсваните от войни региони цифровите опорни точки за културата и историята са от жизненоважно значение за укрепване на застрашените култури, за изясняване на миналото и за гарантиране, че ще се запазиисторическата памет, необходима за преодоляване на насилието и за укрепване на устойчивостта.

Palestine Nexus е събрала над 40 хил. карти, дневници, ръкописи, филми и вестници, като по този начин осигурява защита срещу риска от културно заличаване. Sudan Memory, финансирана от Фонда за защита на културата на Британския съвет и Aliph Foundation, работи с институции в цял Судан, за да заснеме колекциите им в цифров вид и да събере документи и произведения на влиятелни творци и интелектуалци. През 2024 г. група международни организации стартира Iranian Archive, който съдържа над 1 млн. цифрови артефакта, извлечени в голяма степен от каналите на социалните медии и документиращи историческото протестно движение „Жени, живот, свобода“ в Иран.

Необходими са обаче по-систематични подходи. На места като Хонконг, Тайван и Украйна трябва да се вземат превантивни мерки за възпроизвеждане на ценни материали и тяхното съхранение в чужбина. Фондациите, международните институции и правителствата, ангажирани с противодействието на авторитаризма, следва да включат архивирането сред своите инвестиции. В контекста на прехода и усилията за възстановяване на разкъсани от войни места опазването на онлайн материали следва да бъде включено в планирането. Въпреки че може да се направи малко, за да се попречи на авторитарните власти да изчистят архивите под техен контрол, тези, които се стремят да запазят такива исторически материали, трябва да могат да намерят подкрепа и защита от международната общност.

Онлайн журналистиката, снимките, видеоклиповете, постовете в социалните мрежи и записите предлагат първата чернова на историята в суров вид, предоставяйки незаменими прозрения за бъдещите поколения учени, интелектуалци, артисти и интерпретатори от всякакъв вид. В продължаващата борба срещу авторитаризма паметта е важен актив.