Голямо празно поле в Източна Германия е мястото, където за момент амбицията на Олаф Шолц да създаде трайно икономическо наследство изглеждаше неудържима.
Именно на това място извън Дрезден канцлерът, размахвайки лопата, направи копка за голям завод на Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC) в един горещ ден през август. Той се втурна да направи първата копка заедно с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и други високопоставени лица.
По-малко от месец по-късно този ентусиазъм претърпя съкрушителен удар, тъй като друг по-голям проект на конкурента Intel за производство на някои от най-модерните микрочипове в Европа се провали. Решението да се спре инвестиция от над 30 млрд. евро в Магдебург, също на изток, последва многократните според властите уверения за намерението на компанията да продължи с проекта, пише Bloomberg.
Първа копка на завод в Дрезден. Снимка: Liesa Johannssen/Bloomberg
Стремежът Германия да се превърне в суперсила в сферата на полупроводниците, описван от вътрешни представители като ръководен лично от Шолц, сега изглежда все по-безнадежден. Партньорите настояват, че той ще се придържа към плановете, въпреки че съобщението на Intel нанесе удар на основната индустриална политика, която стои в центъра на всичко.
След като тройната коалиция се разпадна, канцлерът социалдемократ скоро ще бъде изправен пред избори, на които гласоподавателите могат да накажат провала му да осигури стабилни основи за растеж на най-голямата икономика в региона. Не по-малко объркваща е по-широката стратегия на Европа за разширяване на капацитета за производство на чипове достатъчно много, за да се утвърди отново като стълб на глобалния просперитет.
Опитът на Германия да се преоткрие като център за полупроводници е част от глобалната надпревара за спечелване на контрол над петрола на дигиталната епоха и движещата сила зад бъдещи технологии като изкуствения интелект (AI).
„Тези микрочипове са навсякъде – в нашите телефони, прахосмукачки, хладилници и коли“, коментира в понеделник вицеканцлерът Робърт Хабек по радио Deutschlandfunk, обяснявайки защо Германия не трябва да се отказва от Intel. „Цялата ни икономика зависи от тях. Зависимостта от руския газ е нищо в сравнение с това“.
Целта на Европейския съюз е да повиши пазарния си дял в световното производство на чипове до 20% до 2030 г. – цел, която изглежда непостижима. Делът ѝ през 2024 г. е едва 8,1%, а без допълнителни инвестиции ще спадне до 5,9% до 2045 г., сочи анализ на германската индустриална лобистка група Zvei и консултантската компания Strategy&.
САЩ държат половината от глобалния пазар на чипове през 2023 г. Графика: Bloomberg
Нито един от водещите световни производители на чипове – Intel, Samsung и TSMC – не е от региона. Европа полага допълнителни усилия, за да навакса изоставането си в наддаването с други правителства за отпускането на субсидии. Китай отдели 142 млрд. долара за чипове, а Съединените щати предлагат данъчни облекчения чрез Закона за намаляване на инфлацията и 39-те млрд. долара помощ по Закона за чиповете и науката.
преди 22 часа Забравих и брокерите на имоти, те са много и са важни. Като кажат вдигаме цените с 10 % и на другия месец цените са нагоре. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 23 часа Германия може да е супер сила в смяната на памперси и нищо повече. Работа на Европееца не му трябва. Той е инвеститор, стратег, държавен служител, ит специалист, охранител и т.н. Нещо да свърши-никога. отговор Сигнализирай за неуместен коментар