2024 година донесе промени – някои очаквани, други изненадващи, в политиката и икономиката по света и в България. Investor.bg подбра най-важните събития от изминалата година в специалната си секция "Икономиката през 2024".
В технологичен план годината никак не беше скучна. Изкуственият интелект беше достатъчно силна съставка за рецепта за успех на компании като Nvidia. Други преминаха през своеобразно влакче на ужасите, като Intel, която не просто загуби AI битката, но и изпълнителния си директор. Докато Intel се луташе накъде да поеме, отново се заговори за разбиване на бизнесите на технологичните гиганти. Нека си припомним кои бяха най-ключовите събития, белязали технологичния свят през последните 12 месеца.
Големият AI бум
OpenAI. Снимка: Bloomberg L.P.
Съвсем очаквано 2024 г. беше белязана от бума на изкуствения интелект. От развитието на големи езикови модели с общо предназначение пазарът някак естествено започна да се насочва към разработката на т. нар. Private GPT. Това са много по-малки чатботове, с които отделните компании могат да работят, да са затворени само за тях и да пазят значително по-добре данните им. На фона на всичко това технологичните гиганти продължават да засилват властта си в AI сектора. Четирите най-големи интернет и софтуерни компании - Amazon, Microsoft, Meta и Alphabet, се очаква да направят капиталови разходи от над 200 млрд. долара за тази година. Тази рекордна сума се дължи най-вече на инвестициите в AI. Очаква се това смело прахосване на средства да продължи и през 2025 г. Засега няма признаци, че световната индустрия за изкуствен интелект ще спре да расте. По данни на Altindex през 2024 г. секторът ще достигне 184 млрд. долара, или с 35% повече спрямо предходната година.
Законът за изкуствения интелект в ЕС
На фона на големия AI бум, страните членки на Европейския съюз приеха първия голям закон за изкуствения интелект в света. Европа затвърди позицията си на сериозен играч що се касае до регулациите на технологичния сектор. Законът за изкуствения интелект е новаторски регламент, който прилага основан на риска подход към технологията. Това означава, че приложенията на AI се третират по различен начин според заплахите, които биха донесли за обществото. За високорискови AI системи се считат автономните превозни средства и медицинските устройства. Неприемливите приложения на технология пък включват системите за социално оценяване, системи за следене и емоционално разпознаване в училищата и на работното място.
Възходът на Nvidia
Nvidia. Снимка: Bloomberg L.P.
Ако има един наистина голям печеливш от целия AI бум през последната година, това е Nvidia. Американският гигант произвежда най-търсените чипове за изкуствен интелект в света. Борсовата еуфория около компанията е толкова голяма, че цената на акциите ѝ нарасна с над 170% от началото на годината до 18 декември. Тримесечие след тримесечие Nvidia показва все по-невероятни финансови резултати. Но при последния си финансов отчет прогнозира най-бавния си ръст на приходите от седем тримесечия. Компанията не успя да отговори на космическите очаквания на инвеститорите, които я превърнаха в най-високо оценената в света. Nvidia залага не само на производството на хардуер, но и на развитието на свои модели с изкуствен интелект, включително такива за генериране на музика и аудио. Погледите все пак остават вперени в новото ѝ семейство чипове Blackwell, които се сблъскаха с производствени проблеми първоначално. Компанията твърди, че е нормализирала ситуацията и може да се справи с доставките. Големият въпрос пред Nvidia за 2025 г. е докога ще продължи да расте и докога ще запази статута си на любимка на пазарите.
Падението на Intel
Пат Гелсингер. Снимка: Bloomberg L.P.
За Intel годината беше особено мъчителна. Главният ѝ изпълнителен директор Пат Гелсингер, който пое отново ръководството на компанията през 2021 г. с идеята да я върне към растежа, откровено не успя да донесе резултатите, които обеща. Бордът не остана очарован от работата му. От началото на годината до 18 декември цената на акциите на Intel беше спаднала с над 57%, което ясно показва, че и инвеститорите не са убедени в стратегията на Гелсингер. Той залагаше на идеята за превръщането на Intel в поддоставчик, така че да произвежда чипове и за други компании. Технологичният гигант обаче не успя да привлече много големи клиенти и тепърва трябва да строи заводи в САЩ и Европа. Планът на Гелсингер се изпълнява бавно, което не се хареса на мнозина. Същевременно Intel до голяма степен пропусна да яхне AI вълната на пазара на чипове и категорично беше засенчена от Nvidia. Под натиска на борда главният изпълнителен директор се оттегли от поста си на 1 декември. Турбулентното му управление беше белязано от изтриването на 150 млрд. долара от пазарната капитализация на Intel. Сега компанията си търси нов лидер. 2025 г. няма да е никак лека за нея, защото връщането към славните ѝ дни ще изисква доста сериозно преструктуриране. Все повече се говори и за продажба на части или цялата компания. Qualcomm вече показа апетит към Intel, макар че по-късно се отказа от подобна сделка. Ще видим накъде ще отведат пътищата през следващата година.