Мозъчните чипове са тук и не са толкова страшни, колкото звучат

Мъж на средна възраст, работещ в спешната помощ в САЩ, се бори с депресия и мисли за самоубийство от 17 години, без да може да спи повечето нощи и оставяйки съпругата си и дъщеря си тийнейджърка на тръни заради раздразнителността си, преди да избере случайно появила се възможност. Изследователи в University of Washington го питат дали би участвал в проучване с мозъчни импланти, което може би могло да излекува това състояние. Ерик, поискал да използва псевдоним, за да защити идентичността си, се възползва от шанса, разказва редакторът на Bloomberg Парми Олсън. Започва да се притеснява едва два дни преди операцията. „Хрумна ми, че нещо ще бъде имплантирано много близо до мозъка ми“, спомня си той.

Този месец Ерик отбелязва една година, откакто става един от първите хора, изпробвали чипа, разработен от Inner Cosmos – стартъп от Скотс Вали, щата Калифорния. Резултатите са обещаващи. През последните шест месеца резултатите му по теста MADRS, който измерва тежестта на депресията, са намалели, което значи, че в момента е в ремисия. Дори семейството му забелязва промяната, казва Ерик в първото си интервю след поставянето на чипа.

Около една трета от пациентите с депресия не реагират на антидепресанти и Ерик е един от тях. От години следващата най-добра опция е 40-годишна процедура, наречена транскраниална магнитна стимулация (ТМС), при която пациентът седи на стол, а магнитна лопатка се държи срещу главата му, като в продължение на около 30 минути се изпращат импулси към определени области на мозъка. Това е различно от електрошоковата терапия, която предизвиква конвулсии в мозъка. Макар че ТМС е ефективна, работейки за около 60% от пациентите, повечето се затрудняват от логистиката да пътуват до болница всеки ден в рамките на месец или повече, за да я направят.

Чипът на Ерик – кръгъл, плосък диск, поставен точно над черепа му, означава, че той може да прилага процедурата сам във всеки момент, когато пожелае, активирайки чипа с отделно преносимо устройство. Първоначално усещането е било нещо като натиск, който бихте усетили в дланта си, ако я притиснете с палец, казва той. Сега почти не го усеща и може да активира импланта Inner Cosmos, докато коси тревата или пие кафе, макар че не го ползва, докато шофира.

Мозъчно-компютърните интерфейси (BCI), наричани още невротехнологии или просто мозъчни чипове, бавно набират скорост. Пазарът получи катализатор от пускането на Neuralink на Илон Мъск, който помогна на първия си пациент с квадриплегия – Ноланд Арбо, да сърфира в интернет и да играе компютърни игри. Компаниите за рисков капитал наляха 953 млн. долара в стартъпи за невротехнологии миналата година.

Областта се заражда още през 19 век, когато френският лекар Пол Брока открива, че конкретен регион на мозъка контролира речта, поставяйки основите на изучаването на машини, които могат да таргетират други мозъчни области, за да лекуват различни състояния.

Макар че мозъчните импланти съществуват от над две десетилетия, фокусирайки се основно върху парализирани пациенти, последните две години бележат скок към по-сложни устройства, които обещават да лекуват по-широк кръг от състояния с по-прости процедури. Synchron – стартъп, подкрепян от Джеф Безос и Бил Гейтс, позволява на хора с почти никаква мобилност да управляват компютърна мишка, а устройството му се поставя през кръвоносните съдове, а не чрез открита мозъчна операция. Друга компания, наречена Paradromics, поставя масив от миниатюрни електроди на повърхността на мозъка.

Inner Cosmos е открила начин да се справи с психичното здраве, без изобщо да влиза в мозъка. „Това е по-малко инвазивно от кохлеарния имплант“, казва Мерон Грубец, съосновател и главен изпълнителен директор на Inner Cosmos, добавяйки, че процедурата, на която се е подложил Ерик, е такава, че може да се извършва не само от неврохирурзи.

След като почти е завършило проучването за осъществимост с трима пациенти, включително Ерик, Грибец сега води разговори с Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) за по-голямо проучване за ефикасност, което може да включва десетки или дори стотици пациенти с депресия. Той казва, че изпитванията на компанията му върху хора са първите от почти 20 години, които ще получат разрешение от FDA, за устройство, което лекува депресията.

Радващо е да се види не само напредъкът в невротехнологиите, но и възможността те да се справят с резистентността към лечението на психичното здраве, като се има предвид колко разпространени са днес депресията и тревожността. Когато едно устройство може да се постави сравнително лесно, за да се вдигне мъглата на меланхолията, си струва да се възползваме от този напредък, дори ако идеята да се превърнем отчасти в киборг да изпълнява някои от нас с ужас.

Нещата може да станат по-сложни с навлизането на по-мощни системи с изкуствен интелект (AI), които позволяват на мозъчните импланти не само да се синхронизират с интернет, но и да обработват някои от най-дълбоките лични данни, без дори да споменаваме влиянието върху мислите на човек. Това не е научна фантастика. Мъск каза пред учени в Neuralink да работят „с маниакално усещане за спешност“, за да добавят за бъдещите пациенти възможностите на изкуствения интелект. Грибец – предприемач, който по-рано е основал компания за очила с добавена реалност, също смята, че един ден неговите импланти ще помагат на хората да работят с AI „по по-симбиотичен начин“.

Остава под въпрос дали подобна симбиоза изобщо ще бъде възможна предвид колко голяма загадка продължава да е мозъкът дори за невролозите. Но временното решение тези интерфейси да решават хронични разстройства е достатъчно обещаващо. Историята на Ерик е нов пример за това как първите стъпки на невротехнологиите в масовата медицина засега носят надежда, а не дистопия.