Масайоши Сон надува още повече AI балона

Масайоши Сон е човек на крайностите. Неговият залог от 20 млн. долара в Alibaba Group Holding се превърна в най-успешния за всички времена, когато нарасна до над 70 млрд. долара след десетилетие. Сон също така загуби 70 млрд. долара от нетното си състояние при пукането на дотком балона, но през 2017 г. успя да създаде един от най-големите инвестиционни фондове за всички времена – 100-милиардния Vision Fund. 67-годишният Сон се оказа на влакче на ужасите, което иначе би оставило трайна следа върху всеки нормален човек, пише Парми Олсън в анализ за Bloomberg.

Той е безапелационно драматичен – веднъж дори заплаши да се самозапали, ако не му бъде даден телекомуникационен лиценз в Япония например. Сон твърди, че е подкрепил Alibaba заради „силните очи, блестящите очи“ на основателя Джак Ма, и е убедил саудитския престолонаследник да вложи 45 млрд. долара в неговия Vision Fund в рамките на 45-минутен разговор, като му е предложил „Маса (от Масайоши – бел. ред.) подарък, подарък за трилион долара“, разказва Сон в интервю от 2017 г. пред Дейвид Рубенстийн от Bloomberg.

Сон е толкова необичаен персонаж, че сега е обект на две книги – една от бившия редактор на Financial Times Лайънъл Барбър и друга от Алок Сама, бивш президент на телекомуникационния и технологичен гигант на Сон SoftBank Group International. И двамата рисуват портрет на глобален аутсайдер, който изглежда никога не спи, но книгата на Сама „The Money Trap” разглежда отблизо потенциалното въздействие на японския милиардер върху процъфтяващия пазар на изкуствен интелект (AI). „Амбицията на Маса Сон е да бъде първосвещеник на AI”, пише Сама.

„Той не е хазартен тип“, споделя Сама в интервю за Олсън, допълвайки, че Сон е спечелил 10 пъти повече от това, което е загубил в WeWork, чрез инвестицията си в Arm Holdings – компанията за проектиране на чипове, която сега стои в основата на AI амбициите му. „Той живее в бъдещето“, допълва тя.

Сон основава Vision Fund, за да се възползва от т.нар. сингулярност, хипотетичен праг, понякога определян като момента, в който AI надминава човешкия мозък. Когато говори на годишното общо събрание на SoftBank миналото лято, Сон заяви, че е обсебен от реализирането на „изкуствения суперинтелект“ и е роден, за да помогне това да се случи. Предишните му инвестиции са били само загрявка.

В такъв случай не е изненада, че Сон залага много на AI. Миналия месец той инвестира 500 млн. долара в OpenAI чрез Vision Fund, след като пропусна по-ранните кръгове за набиране на капитал от AI компанията. По-рано тази година той поведе инвестиция за 1 млрд. долара в британския производител на автономни коли Wayve и вложи 20 млн. долара в Perplexity AI, която се конкурира с Google Search.

Сон наскоро каза на инвеститорите, че ще продължи да пробва в области като автономното шофиране, центровете за данни и AI роботиката. Той ще има богат избор от десетките компании за генеративен изкуствен интелект, които се борят да покрият разходите си за изчислителна мощност и са нетърпеливи да привлекат капитал в бизнес, доминиран от технологичните гиганти.

Колебанията в нетното състояние на Масайоши Сон. Графика: Bloomberg L.P.

Сон обаче представлява известен риск за всички останали в сферата. Намек за това има в заглавието на книгата на Барбър „Gambling Man”. Въпреки че той разполага с около 16 млрд. долара според индекса на милиардерите на Bloomberg, кариерата на Сон е нестабилна. Неговият залог в WeWork – друга сделка, сключена след 12-минутна среща и пътуване с кола с основателя Адам Нойман – доведе до загуба от 32 млрд. долара за Vision Fund, тъй като стартъпът фалира. По-късно Сон нарече инвестицията „глупава“, но подходът му към инвестирането не изглежда променен.

AI пазарът едва ли има нужда от това днес. Той вече показа невероятна динамика, с рязко покачващи се пазарни оценки и засилена еуфория. Сон заплашва да подхрани още повече тази динамика, тласкайки пазара към неустойчив растеж. През двете години след пускането на ChatGPT на пазара инвеститорите увеличиха пазарните оценки на шестте най-големи технологични компании с 8,2 трлн. долара, но пазарът на генеративен изкуствен интелект все още е в ранните си етапи и не се нужда от такава нестабилност, каквато би могъл да ѝ донесе ексцентричният милиардер.

Очевидната последица от инжектирането на огромен капитал в нови пазари е среда, приличаща на тази в тенджера под налягане, в която компаниите изразходват пари, за да растат експоненциално. Когато много от тези компании се провалят, това може да се случи с гръм и трясък, точно както беше при WeWork, с болезнени последици.

Днешният бум на изкуствения интелект е дефиниран от хора с благородни цели. Неговите водещи визионери – основателят на OpenAI Сам Алтман и съоснователят на Google DeepMind Демис Хасабис, се заеха да създадат свои собствени версии на „супер AI” с надеждата, че той ще повиши стандарта на живот в глобален мащаб, ще излекува рака и ще разреши климатичните промени. Вместо това де факто те действаха като продуктови звена на Microsoft и Google, засилвайки господството на тези компании.

Пътят към ада е постлан с добри намерения. Най-малкото, очаквайте намесата на Сон да направи този път много по-неравен.