Как видео игрите в детството може да помогнат за развитието като възрастен

Дългите часове, прекарани в игра на Mario Kart като дете, може да се отплатят в кариерата като възрастен.

Според скорошно проучване сред 1000 американци от производителя на образователни игри Prodigy Education, има 71% по-голяма вероятност тези, които са играли видео игри като деца, да са получили повишение в работата наскоро. Освен това те печелят с 5451 средно годишно повече от тези, които не са играли, пише Fast Company.

Въпреки че в миналото са били свързвани със социална изолация, агресивно поведение и ниски постижения, повечето възрастни, които са играли видео игри като деца или тийнейджъри, казват, че това им е помогнало да развият стратегическото си мислене, разрешаването на проблеми, координацията между ръцете и очите и да засилят креативността си, докато в същото време са били източник на отпускане и забавление.

„Често те са свързвани с негативи, например агресия или социална изолация, но това подчертава положителните аспекти“, казва Мерит Раян, автор на проучването и журналист в Prodigy Education. „Екипната работа и взимането на решения и стратегирането зад някои игри се превръщат в ценни професионални умения по-късно в живота“.

Днес 95% от американските родители позволяват на децата си да играят игри, показва проучването, а 65% казват, че също са играли, докато растат. Повечето, които позволяват на децата си да играят видео игри, вярват, че това може да им помогне те да развият уменията си за решаване на проблеми.

Анкетираните родители на деца, които играят видео игри, твърдят, че децата им се справят добре в академичната и социалната среда, като почти половината от тях казват, че детето им получава отлични оценки в училище, а други 38% - среден успех B (петица по българската система), и само 14% имат академични проблеми.

„От гледна точка на родителите 58% съобщават, че децата им имат силен социален живот, което противоречи на стигмата, че видео игрите изолират или разсейват“, добавя Райън.

„Чийт“ код за играта на живота

Проучването се основава на все повече академични изследвания, които не само опровергават стигмите, някога свързвани с игрите, но и показват, че тази среда има положителен принос за развитието на ранните умения. Това важи не само за изрично образователното съдържание, но и за всички видове видео игри, подходящи за възрастта.

Едно такова проучване, публикувано в National Institutes of Health, изследва въздействието на цифровите медии върху развитието на мозъка на 12 хил. юноши в САЩ. Участниците в изследването са били помолени да се занимават с различни цифрови медии, докато са били изследвани на ядрено-магнитен резонанс, а след това са им били направени серия от тестове за измерване на умения като памет, потискане на реакциите и обработка на наградите.

„Открихме, че при геймърите се наблюдава повишена активност в област на мозъка, наречена предклиние, която участва във всичко, свързано със зрението, пространствената памет, решаването на проблеми и вниманието“, казва Бадер Чаарани, невролог и професор в университета във Върмонт, който сам се определя като „заклет геймър“. „Това по същество означава, че тези геймъри са по-ефективни по отношение на обработката на работната памет“.

Тези, които са играли видео игри, са се представили по-добре и на когнитивните тестове, особено в областите, свързани с паметта и привикването на спомени.

„Обичам да мисля за мозъка ни като за мускул, така че колкото повече го тренираме, толкова по-бърз и ефективен става той“, обяснява Чаарани. „Тъй като ангажирате много мозъчни функции по едно и също време – особено когато играете бързи игри като състезателни игри или със стреляне от първо лице – това трябва да носи ползи в сравнение с някой, който пасивно гледа филм или рови из телефона си“.

Да знаеш кога да натиснеш паузата

Съществува обаче критична точка, след която ползите от видео игрите за когнитивното развитие биват засенчени от отрицателните последици. Понастоящем Чаарани работи по проучване, което предстои да бъде публикувано и в което се опитва да открие т.нар. „златна среда“.

„Децата, които играят по около един час на ден, имат повишен коефициент на интелигентност, по-малко или никакви проблеми с психичното здраве и се справят по-добре с всички когнитивни тестове в сравнение с тези, които не играят видео игри“, казва той. „След три часа [на ден] започваме да наблюдаваме проблеми с психичното здраве и по-нисък коефициент на интелигентност.“

Въз основа на последните си изследвания Чаарани препоръчва на родителите да ограничат децата си до един час или по-малко на ден и винаги да дават приоритет на физическата активност пред всякакъв вид време, прекарано пред екрана.

Позитиви от времето пред екрана

Академичните изследвания в цял свят като цяло стигат до подобни заключения относно ползите от игрите. Проучване на Женевския университет от 2022 г. например установи, че няколко часа игри седмично подобряват контрола на вниманието и уменията за четене в дългосрочен план, като засилват способността на детето да „се научи да учи“.

Друго проучване, публикувано това лято от Rutgers Education and Employment Research Center, показва, че геймърите са по-склонни да се занимават с информационни технологии, а проучване на Мадридския университет от 2019 г. установява, че тийнейджърките, които играят видео игри, са три пъти по-склонни да се занимават с наука, технологии, инженерство и математика – или т.нар. STEM науки.

„Има все повече изследвания, които показват, че не всичкото време, прекарано пред екрана, е равностойно“, казва Обри Куин, старши вицепрезидент по комуникациите и обществените въпроси на Entertainment Software Association (ESA), “и че играенето на видео игри може да бъде полезно за когнитивното развитие.“

Отворен свят за игра

Куин предполага, че много от погрешните схващания за игрите се коренят в социалната стигма, която съпътства появата на всяко ново средство за развлечение.

„Има морална паника около музиката, има морална паника около билярдните зали и играта на билярд“, казва тя. „Имало е дори време, когато книгите са изглеждали лоши, след като е била изобретена печатарската преса. Имало е страх, че хората ще спрат да работят и обществото ще се разпадне, ако всички имат достъп до книги“.

Куин добавя, че макар видео игрите с насилие да продължават да се предлагат на пазара, от 1994 г. насам те са обозначени от ESA с рейтинги, подходящи за възрастта, подобно на музиката, телевизионните програми и филмите с насилие.

За разлика от други развлекателни медии обаче продължава да съществува погрешното схващане, че геймърите са малка част от населението. По данни на ESA 61% от американците на възраст от 5 до 90 години играят игри поне един час седмично. Освен това средната възраст на геймърите е нараснала от 29 години през 2004 г. до 36 години днес, като делът на мъжете и жените е почти равен.

„Не спираме да играем игри така, както не спираме да гледаме телевизия, да ходим на кино или да гледаме спорт“, казва Куин. „Все по-малко хора се определят като геймъри, но все повече хора от всякога играят видео игри, а от игрите има толкова много ползи – независимо дали се наричате геймър, или не“.