Експерти: Гледайте на дигиталното си здраве като на физическото

Гледайте на дигиталното си здраве като на физическото и се погрижете за него, ако мислите, че ще бъдете уязвен. 96% от атаките са през фишинг от „бизнесмени с някакъв морал“. Иска ми се нашите маркетингови отдели да са толкова отворени и адаптивни като тези момичета и момчета от „тъмната страна“. Този коментар в панела „Киберсигурност“ на форума Tech of Tomorrow на Investor.bg как да съхраняват компаниите данни и осигуря бизнеса си направи Константин Веселинов, основател и управляващ директор на CENTIO #Cybersecurity - компания с над 20-годишна история, фокусирана изцяло върху киберсигурността.

„Новите методи на киберизнудване налагат да се преосмислят конвенционалните парадигми за сигурност, да се приложат новаторски стратегии за защита на бизнеса срещу възникващи киберзаплахи“, посочи Борис Гончаров, главен директор „Стратегия по киберсигурност“ в AMATAS. Според него принципно атаките не се различават и обикновено имат привкус на кражба на данни и социално инженерство. Той съобщи, че разходите в света за киберпрестъпност достигат 11 трилиона долара и продължават да растат.

„Опитваме се да адресираме проблема, достатъчен е един клик, едно разсейване, от които да има последици. Има пренебрегване на проблема при защита на бизнеса и като че ли липсва разбиране за сериозност“, предупреди той. Експертът смята, че често хората свикват със заплахите и трудно се пречупва мисленето при тази инерция, а последиците са сериозни.

Борис Гончаров е на мнение, че хората, които се занимават с технологии, се вълнуват какво ще се случи с бизнеса им, вземат предвид регулаторни и финансови изисквания, но понякога пренебрегват риска, свързан с киберзащитата.

При анализ с „праг на бедност в киберсигурността“ той поясни, че често малките компании имат праг за инвестиции, не могат да си позволят да го пристъпят и са изложени на риск.

По думите на Константин Веселинов пет са нивата на сигурност в моделите за киберзащита и те не са случайни. Той обясни, че експертите, които се занимават с това, управляват риска, за да го намалят до приемливи нива. Той напомни, че в България 93% от компаниите са малки и те се опитват да се възползват от новите технологии, като подобряват процесите.

По думите му, 183 дни са необходими една компания да бъде „пробита“, като през това време тя не знае, че има проблем.

Що се отнася до използването на изкуствен интелект и потенциалните опасности, свързани с него, Веселинов подчерта, че голямата опасност не е AI, а липсата на естествен интелект при използването на неговите възможности. Той предупреди, че технологиите, свързани с киберизмами, стават все по-съвършени и за пример даде станала известна измама за 26 млн. долара преди няколко месеца в хонконгска компания. „Само няколко секунди са необходими на генеративните модели да възпроизведат говор и така се случва измамата“, поясни той.

IT експертът не скри притеснението си, че „има дефицит на хора в нашата сфера“. Той преценява, че в България се пЛаща добре на IT специалистите и „има островчета на познанието“, но смята, че образователната система не реагира адекватно и се разчита на успоредната система като обучение в СофтУни, както и на дългоочакваната поява на технически хъб.

Той цитира проучване, според което, ако въведем 75% от всички иновации, 98% от населението на Земята ще остане без работа.

Борис Гончаров е категоричен, че е тенденция само хора с квалификация да заменят технологиите, но обърна внимание, че реален проблем е моделите за защита с технологии да се свържат в ежедневието на хората. Той потвърди, че често при осигуряване на процесите не са необходими само анализи, а човешка интеракция при внедряване на технологичен модел, и това може и да се заменя с изкуствен интелект.

Константин Веселинов се пошегува, че при използването на AI трябва да си представиш, че говориш „с най-умния човек в света“  и имаш достъп до знание, благодарение на технологиите. Той отбеляза, че поведението на хората е предсказуемо и това се използва от хакерите с AI при големите модели и съветва да не се кликва върху линкове, както и да не се отварят съобщения за неплатени сметки.

Основни партньори на Tech of Tomorrow са MFG, А1, Fujitsu, Telelink Business Services и Пощенска банка.

Партньори на проекта са SIGNATA, AMATAS, MyFin, Stoleto и с подкрепата на Prostor.

Tech of Tomorrow се организира с подкрепата на Devin, LATE CAFÉ & ROASTERY, Vinopoly, White Bite Catering, J Point Group и DiKa.

Институционални партньори са Българска стартъп асоциация (BESCO), Българската финтех асоциация и Sofia Tech Park.

Медийни партньори на Tech of Tomorrow са Bloomberg TV Bulgaria, Bulgaria ON AIR, Automedia.bg, Dnes.bg, Money.bg, Webcafe.bg, ТехБалон, медийната платформа Zone4Tech.bg и нейните подкасти „ТЕХните истории" и „ТЕХнически погледнато", Kaldata.bg, Dir.bg, DEV.BG, OffNews.bg и Divna.tech.