Изкуствен интелект за бизнеса, големите очаквания и началото на AI революция

Четете внимателно, започнете с малък проблем, експериментирайте смело и започнете сега - такива съвети отправиха към бизнеса, който планира да започне да използва изкуствен интелект (AI), участниците в дискусия по темата в рамките на технологичната конференция Tech of Tomorrow, организирана от Investor.bg.

Големите очаквания

Към момента изкуственият интелект е натоварен с прекалено много очаквания, но прави грешки и не е достатъчно надежден, заяви Атанас Райков, вицепрезидент "Глобален маркетинг и растеж" в Rakuten Viber. От друга страна, посочи той, ако го сравняваме с блокчейн технологията, навлиза много по-бързо от нея и значително ускорява определени процеси, свързани с комуникация и обработка на текст. "Така че на някои очаквания няма да отговори, но в други области вероятно ще ги надмине", обобщи Райков.

Атанас Райков. Снимка: Станислав Стоянов

Хората, които най-отдавна навлизат в AI областта, са най-големите ентусиасти по темата и същевременно са най-уплашени, отбеляза Крум Хаджигеоргиев, изпълнителен директор за Югоизточна Европа в консултантската компания за дигитална трансформация Kin+Carta. По думите му "колкото повече знаеш (за AI), толкова повече разбираш, че това е революция".

Еуфорията около изкуствения интелект тепърва ще расте, очаква и Павлина Кекерова, вицепрезидент на "Център за върхови постижения, данни, AI и автоматизация" в Telelink Business Services.

На същото мнение е и Рюдигер Фрикеншмид, който е ръководител дивизия AI за Европа във Fujitsu. "Не мисля, че се вдига твърде много шум около AI, това е само началото на една невероятна революция", заяви той.

Кой за какво използва изкуствен интелект

Viber използва AI от доста години, например за антиспам защита на потребителите, чиито съобщения в приложението са криптирани и поради тази причина всеки потребител може да бъде таргетиран с неясно съдържание, посочи Райков. Компанията използва изкуствен интелект и за анализ на данни, прогнозиране, персонализиране и т.н. Най-видимата част за потребителите е функцията за обобщаване на чатовете, която приложението пусна наскоро.

В Telelink Business Services имат проект, с който тестват различни технологии, започвайки с малки стъпки - например да прави първоначален скрининг на мейли или да отговаря на често задавани въпроси в помощ на служителите, посочи Кекерова.

Павлина Кекерова. Снимка: Станислав Стоянов

По сходен начин ползват AI и в Kin+Carta - за филтриране на автобиографии на кандидати за работа на базата на изисквания по описания за всяка конкретна роля например, отбеляза Хаджигеоргиев.

Много софтуерни екипи пишат код заедно с Copilot и така се вижда повече стойност в един час писане, каза още той.

Фрикеншмид допълни, че във Fujitsu също ползват технологията за "сканиране" на автобиографии. Компанията има 7 хил. проекта с AI по света в 7 ключови области, обясни той.

Продава ли етикетът "AI"

Много маркетинг и бизнес лидери смятат, че ако поръсят даден продукт с етикета "AI", без дори да има нужда от това, той ще се продава добре - в момента всички го правят, заяви Райков. Според него много услуги се представят като "AI powered", без да има нужда да бъдат такива, но тази мода ще се изчерпи в бъдеще.

По думите му рекламирането на дадени продукти или услуги с етикет "AI" може да има и негативен аспект, защото голяма част от потребителите се страхуват от тази технология, макар и тя да носи голяма добавена стойност.

Ключов въпрос за бизнеса преди да започне да имплементира AI решения, е какъв проблем иска да реши чрез изкуствения интелект, важно е да има концепция, визия, метрики и компетентни хора, обобщи Хаджигеоргиев. Трябва да се вземат предвид и етичните въпроси, свързани със сигурността на информацията, допълни той.

Крум Хаджигеоргиев. Снимка: Станислав Стоянов

Има недоворие сред хората към технологията, чувстват се застрашени за работните си места и съдействат по-бавно за такъв проект, посочи Кекерова.

По думите ѝ друго предизвикателство е чистотата на данните, с които се работи. Много компании имат много данни, но "също като петрола данните трябва да се рафинират до степен да могат да захранят компанията и да носят стойност", коментира тя и допълни, че трябва да се наблегне на образованието на хората.

Фрикеншмид беше категоричен, че изкуственият интелект не замества хората, а всъщност "хората, които използват AI, заместват хората, които не го правят".

По думите му е важно изкуственият интелект да носи съществено подобрение при имплентацията си, а поставянето на етикет "AI" по-скоро може да изплаши някои хора.

Той допълни също, че огромна част от клиентите се интересуват от частен ChatGPT, несвързан с интернет, за да не изтичат данните им.

Рюдигер Фрикеншмид. Снимка: Станислав Стоянов

Хората и AI

Лесно е да се купи AI система, трудното е да се обучат хората да я ползват, коментира Хаджигеоргиев.

На фона на бързото навлизане на AI и автоматизирането на редица работни процеси най-голяма стойност имат меките умения, заяви Кекерова.

"Не е толкова важно какви технологични умения имат, а дали са отворени към това да учат нови технологии. Дори да изучиш една AI технология днес, след 6 месеца тя вече няма да е същата, затова е важно желанието да се учи", коментира тя.

Очаква се силно търсене на бизнес анализатори с профил AI, machine learning инженери и data science специалисти.

Участниците в дискусията призоваха също потребителите да внимават каква информация слагат в ChatGPT, за да не съдържа конфиденциални данни.

Основни партньори на Tech of Tomorrow са MFG, А1, Fujitsu, Telelink Business Services и Пощенска банка.

Партньори на проекта са SIGNATA, AMATAS, MyFin и Stoleto.

Tech of Tomorrow се организира с подкрепата на Devin, LATE CAFÉ & ROASTERY, Vinopoly, White Bite Catering, J Point Group и DiKa.

Институционални партньори са Българска стартъп асоциация (BESCO), Българската финтех асоциация и Sofia Tech Park.

Медийни партньори на Tech of Tomorrow са Bloomberg TV Bulgaria, Bulgaria ON AIR, Automedia.bg, Dnes.bg, Money.bg, Webcafe.bg, ТехБалон, медийната платформа Zone4Tech.bg и нейните подкасти „ТЕХните истории" и „ТЕХнически погледнато", Kaldata.bg, Dir.bg, DEV.BG, OffNews.bg и Divna.tech.