Приложенията за проследяване на въглеродния отпечатък са във възход

През 2019 г. Санчали Пал решава, че е генерирала достатъчно електронни таблици. В продължение на шест години бившият консултант използва приложението на Microsoft Excel, за да проследява ръчно въглеродните емисии от покупките си - рутина, която според нея ѝ спестява около 2000 долара годишно, като насърчава повече пазаруване на дрехи втора ръка, по-малко полети и по-малко консумация на месо. Но подходът „направи си сам“ става досаден, пише Bloomberg.

И така, през август същата година Пал стартира Commons, приложение за смартфони, което проследява въглеродния отпечатък на разходите на потребителите, предлага връщане на пари за устойчив избор и продава въглеродни компенсации. Днес Commons има десетки хиляди потребители, които могат да намалят годишните си емисии средно с 19% с помощта на приложението.

Ако всички в САЩ постигнат това намаление, това би било еквивалентно на премахването на 80% от автомобилите в страната, изтъква Пал.

Commons не е единственият такъв продукт на пазара. Вече има повече от дузина приложения, насочени към подпомагане на потребителите да следят своите емисии. Tracky използва GPS за насочване на емисиите, свързани с пътуването. С Pawprint работодателите могат да помогнат на своите служители да измерят въглеродния си отпечатък и да преценят инициативите за устойчивост на работното място. Klarna съчетава проследяването на емисиите с други предложения за финансови услуги. Carbon Games игровизира намаляването на въглеродните емисии, като предоставя на своите потребители зелени предизвикателства в приложението и показва конкурентни класации.

Пал казва, че нейната цел е да помогне на потребителите да изградят „въглеродна интуиция“. „Смятам че ако нещо би ви спестило един-два долара, може да се пренебрегне“, изтъква тя. „Но ако нещо може да ви спести 300 долара, например, бихте го направили“. По същия начин, „ако нещо бъде решение за спестяването на 100 килограма въглероден диоксид, вероятно трябва да помислите за това“, подчертава Пал.

Изчисляването на емисиите при индивидуалните покупки е по-трудно, отколкото звучи. Количеството въглероден диоксид, произведено от полет или парче месо, е измеримо и относително конкретно. Но емисионният отпечатък на, да речем, нов смартфон — направен от материали от безброй въглеродно интензивни вериги на доставки — може да бъде много по-труден за количествено определяне. Дори нещо толкова просто като закупуването на риза често води до хаос при отчитане на въглеродните емисии.

Методологията на Commons, вдъхновена от оригиналната електронна таблица на Пал, започва с подадена от потребителите информация за местоположение, транспорт и начин на живот. След това потребителите свързват своите кредитни и дебитни карти с приложението, което умножава общата сума на всяка покупка по стойност на интензитета на емисиите въз основа на данни от Оксфордския университет, Йейлския университет, Администрацията за енергийна информация на САЩ, Агенцията за опазване на околната среда на САЩ и други институции.

За да управлява процеса на проследяване на емисиите, Klarna – шведската финтех компания, известна най-вече с предложението си от типа „купете сега, платете по-късно“ – си партнира с компанията Vaayu за управление на въглеродните емисии посредством изкуствен интелект (ИИ).

Данните от покупките, направени чрез приложението или уебсайта на Klarna, се събират в приложението, за да покажат на потребителите техните общи емисии и покупки. Klarna казва, че има данни за 150 милиона продукта в категории, които включват стоки за дома и градината, бижута, аксесоари и електроника.

Въпреки че Commons посочва, че основната ѝ цел е промяна на поведението на потребителите, компанията също инвестира в проекти за премахване на въглероден диоксид (CDR). И за да противодействат на определена част от техния месечен отпечатък, абонатите могат да платят на приложението, за да компенсират автоматично своите емисии.

Klarna също инвестира в CDR проекти, но не продава компенсации.

Компенсациите остават спорни и проучванията многократно показват, че повечето от тях имат надценен ефект. Неотдавнашен преглед на повече от 100 подобни проучвания, проведен от глобалния регулатор на целите за въглеродните емисии в частния сектор, обяви компенсирането на въглерода до голяма степен за „ неефективно “.

Пал признава това, но подчертава по-голямата цел на приложението да помогне на потребителите да направят информиран избор. „Не можем да управляваме нещо, ако не можем да го измерим“, изтъква тя.

Стремежът към по-голяма „въглеродна интуиция“ се проявява и в други компании, ориентирани към потребителите. Много банки вече предлагат зелени кредитни карти, които подкрепят екологичните инвестиции. А търговците на дребно, авиокомпаниите и големите технологични фирми работят с данни за емисиите и „по-благоприятни за климата“ опции в различни сфери – от модни сертификати до резултати от полети и упътвания за шофиране.

Стюарт Кърш, професор от Мичиганския университет, който изследва отчитането на въглеродните емисии, казва, че има стойност в информирането на потребителите. Но предупреждава, че решенията за климата трябва да се случват на структурно ниво.

„Има и класово измерение на потребителския избор“, посочва Кърш. „С определени марки можете да пазарувате по-качествени и по-устойчиви дрехи, но все пак консумирате твърде много. Изборът на потребителите може да бъде инструмент за освобождаване на хората от тяхната вина“, добавя той.

Наистина, услугите за проследяване на въглеродните емисии преминават през сложна граница между показването на въздействието на покупките върху емисиите на хората и внушението, че емисиите са проблем, който хората могат да решат.

Пал цитира доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата, който предполага, че промените в поведението от страна на търсенето могат да свият емисиите на парникови газове с 40% до 70% преди 2050 г. Но икономистът Джояшри Рой, координиращ водещ автор на този доклад, посочва някои институционални бариери — включително разходите — които ограничават способността на потребителите да използват своето влияние.

„Най-успешното послание, на което се натъкнахме, беше, че хората са мотивирани, но се чувстват недееспособни поради липса на достъп до правилната инфраструктура или технология“, коментира Рой. „Ако градът ви няма правилния достъп до инфраструктура, правилните стимули, подходящото подтикване, правилната технология, тогава не можете да направите правилния избор“, категоричен е той.