Силициевата долина ли държи ключа към универсалния базов доход?

През последните няколко години технологичната общност в САЩ тества безусловни плащания между 500 и 1000 долара на месец за хора в най-голяма нужда. Някои от тези експерименти се случват в сърцето на Силициевата долина, където наемите за апартамент с една спалня от по 3000 долара на месец или скромна къща често са недостъпен лукс, пише New York Times.

Подкрепата на Силициевата долина в тези усилия прокарва идеята за гарантиран базов доход, за да стане по-популярна. Двупартийният политически консенсус около движението обаче се пропуква, макар че данните явно показват, че програмите са ефективни.

Това е критичен момент за гарантирания доход, който се насърчава от главния изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман, шефа на Tesla Илон Мъск, съоснователя на Twitter Джак Дорси, главния изпълнителен директор на Salesforce Марк Бениоф и други.

В понеделник (22 юли) ще бъдат публикувани резултатите от най-голямата програма за безусловен доход досега – Unconditional Income Study (Проучване на безусловния доход). То е по идея на Алтман, който се превърна в основна причина за бума в изкуствения интелект, който според него ще помете всичко преди него. Всеки, чиято работа може да се върши от изкуствен интелект (AI), може постепенно да се нуждае от гарантиран доход.

„Невъзможно е наистина да имаме равни възможности без някаква версия на гарантиран доход“, каза Алтман през 2016 г., когато обяви усилията за събиране на данни за политика, която не е била строго тествана. Критиците се чудеха дали получателите биха изразходили средствата за лотарийни билети и алкохол.

Десетки пилотни програми, които са покрили по-малко години от Проучването на безусловния доход, оттогава насам отговарят на този въпрос. Базовият доход не е панацея и не решава проблема с недостъпните жилища, казват привържениците, но плащанията са помогнали да се стабилизират семейства, които са живеели на ръба, недопускайки да се сринат.

Макар да приветстват проучването на Алтман, въпросът за членовете на общността с базов доход се измества към установяването на програмите в по-широк мащаб. Времето за изследвания, казват те, е свършило.

„Страната гори, г-н Алтман“, казва Дженифър Ловинг, която управлява Destination: Home – неправителствена организация, която управлява пилотни програми за базов доход в Силициевата долина. „Някои хора в Америка стават богати, а много, много повече стават бедни. Каква е вашата отговорност в преодоляването на това разделение, а не във влошаването му?“.

Алтман, който е един от забогатяващите, е отказал интервю преди докладът да бъде публикуван. Ловинг обаче има няколко идеи за това какво може той и други технологични лидери да направят тогава.

„Бих искала да видя Силициевата долина да използва достъпа си до власт, за да лобира за гарантиран доход, така че федералното правителство да го направи в мащаб“, каза тя. „Правителството в крайна сметка носи отговорност, но технологичните компании трябва да бъдат партньор“.

Други смятат, че Силициевата долина има да играе по-силна роля. Технологичните компании създадоха богатство за трилиони долари през последния четвърт век. Ако AI изпълни своята реклама, ще направи трилиони повече, като същевременно намали заплатите или напълно премахне много работни места.

„Въпреки че всички богати хора и корпорации трябва да подкрепят универсален базов доход, технологичната индустрия има специални отговорности“, казва Карл Уидъркуист, професор по философия в университета Джорджтаун в Катар, който е съавтор и редактор на книги по темата. „Те използват нашите данни, за да създават продуктите си, и не са ни върнали пари за това. И те са тези, които казват, че ще разстроят икономиката и ще оставят хората без работа“.

Поддръжници на идеята за универсален базов доход

Някои представители на технологичния сектор са изиграли огромна роля в извеждането на основния доход до постигнатото досега. Дорси пое ангажимент за 15 млн. долара за финансиране на програми в разгара на пандемията. Крис Хюз, съосновател на Facebook, също е виден поддръжник. Той помогна за стартирането на Лабораторията за основен доход към Станфордския университет през 2017 г. и е финансирал няколко пилотни програми.

„Говоря с хората за филантропия и как да променим света, но не много са хората от областта на технологиите“, казва Хюз, добавяйки, че не е бил в Силициевата долина от години и хората там не го търсят.

Бюджетът за изследването на Алтман е 60 млн. долара. Той нае Елизабет Роудс, учен със съвместна докторска степен по социална работа и политически науки, да ръководи усилията, създаде филиал, наречен OpenResearch, за да управлява дейността, и похарчи 14 млн. долара от собствените си пари, за да финансиран проекта.

Други 10 млн. долара идват от OpenAI, 15 млн. долара от обществения фонд на Дорси за глобално подпомагане по време на Covid и 6,5 млн. долара от Сид Сийбрандий, основател на софтуерната платформа с отворен код GitLab. Останалите средства идват от фондации, федерални субсидии и лични и анонимни дарения.

През 2019 г., след известна предварителна работа, OpenResearch започна включването в програмата на 3000 души в Тексас и Илинойс, които имат годишен доход под 28 хил. долара. Една трета е получавала 1000 долара на месец; останалите, които действат като контролна група, получават по 50 долара. Програмата продължи три години.

Сред темите, които експериментът цели да проучи, са как безусловните пари в брой оформят поведението, включително способността им да повлияят върху нивата на стрес и да събуждат надежди за по-добро бъдеще. С повишена финансова сигурност някои хора могат да заемат по-нископлатена работа, която харесват повече, или да засилят участието си в обществото, например като доброволци. Други могат да се върнат в училище или да се запишат за допълнително обучение.

Бениоф, съосновател на Salesforce, отдавна критикува филантропските усилия на технологичната общност. „Силициевата долина е добра в изграждането на продукти и компании и наемането на много хора, но трябва да извърви дълъг път по отношение на социалната отговорност“, казва той в текстово съобщение.

През 2019 г. Бениоф и съпругата му Лин дариха 30 млн. долара за финансиране на Инициативата за бездомност и жилищно настаняване на Бениоф (Benioff Homelessness and Housing Initiative) в Калифорнийския университет в Сан Франциско, която изучава програми за базов доход. Той казва, че такива програми трябва да се ръководят от правителството, макар да добавя, че всички нови програми ще бъдат „в пряк конфликт с огромните дефицити и програми с помощи, които правителството ни вече подкрепя“.

Опасения за крайната цел

Ентусиазмът на Силициевата долина за всичко, свързано с AI, точно както ентусиазма му преди няколко години за всички неща, свързани с крипто и блокчейн, е отприщен капитализъм. Преди няколко години никоя от водещите технологични компании нямаше пазарна капитализация от над 1 трлн. долара. Сега, подкрепени от AI, Microsoft струва 3,4 трлн. долара, Google – 2,3 трлн. долара, а производителят на чипове Nvidia – 3,1 трлн. долара.

Някои хора в движението за базов доход се притесняват, че то може да се превърне в „троянски кон“ за AI, както казва Джулиана Бидадануре, бивш директор на Станфордската лаборатория за базов доход.

„Прокарва ли Силициевата долина базовия доход като начин да направи държавата по-малка? Да замени всички други предпазни мрежи? Начин за ускоряване на AI?“, пита Бидадануре. „Лично аз смятам, че безработицата, дължаща се на AI, е една важна причина да се изгради здрава основа чрез универсален базов доход. Но това е една от многото причини”.

Друга причина, поради която поддръжниците на универсалния доход може да не могат да разчитат на Силициевата долина, е, че подкрепата на технологичната индустрия може да се окаже непостоянна. Мъск каза през 2018 г., че „универсалният доход ще бъде необходим с времето, ако AI поеме повечето човешки работни места“. Но през ноември той заяви: „Няма да имаме универсален базов доход. Ще имаме всеобщ висок доход“. Той не обясни разликата.

В подкаст интервю през май Алтман каза, че се чуди „дали бъдещето изглежда повече като универсален базов достъп до изчислителни технологии, отколкото универсален базов доход“.

С други думи, хората ще получат време за изчислителни технологии, а не пари, а Силициевата долина – или може би просто OpenAI – ще надделее навсякъде.