Мръсната и опасна игра на Китай в космическата надпревара

Това трябваше да бъде момент на триумф за китайската космическа индустрия. 55-метровата ракета Long March 3B се издига на стартовата площадка, готова да изведе произведен в САЩ сателит в орбита при дебютната си мисия, пише Telegraph.

Но само секунди след изстрелването ѝ става ясно, че нещо се е объркало. В неясни видеозаписи се вижда как ракетата се отклонява силно наляво, едва успява да мине над кулата и торпилира в нощта под прав ъгъл.

Тя се приземява в близкото село Майелин, близо до китайския център за изстрелване на сателити Сичан, образувайки огромно огнено кълбо, което изравнява със земята близките сгради и напоява пейзажа с ракетно гориво. Кадри, изнесени нелегално от израелски инженер, показват апокалиптичен пейзаж. Според официалната информация на Китай за инцидента са загинали шестима души - въпреки че служители на отбраната на САЩ изчисляват, че истинският брой достига стотици.

Катастрофата от 1996 г. ускорява прибързаното оттегляне на американските космически компании от работа с Китай – ефективно въвеждане на режим на строг контрол върху износа, който съществува и до днес.

Въпреки последиците през последното десетилетие Китай се превърна в космическа суперсила – изстреля в околоземна орбита съперник на Международната космическа станция (МКС), приземи сонда на тъмната страна на Луната и вече разполага със сателитно съзвездие, което да съперничи на GPS.

На фона на този експлозивен растеж китайската космическа индустрия е преследвана от история на почти пропаднали и вредни за околната среда мисии.

Само през миналата седмица частната ракетна компания Space Pioneer, обявена за вътрешен съперник на SpaceX на Илон Мъск, проведе тест на новата си ракета-носител Tianlong-3 – което в превод означава „небесен дракон“.

Поради лошо стечение на обстоятелствата ракетата беше изстреляна по случайност поради структурна повреда на връзката между корпуса ѝ и тестовата платформа. В крайна сметка ракетата пада в планина близо до град Гонги.

Държавните медии съобщават, че няма жертви.

Оттогава в социалните платформи се появяват все по-голям брой видеоклипове на горящи ракетни части – отломки от агресивната програма за изстрелване на Китай – падащи на земята в опасна близост до гражданска инфраструктура въпреки цензурата в страната.

„Неуспешното изстрелване не е нещо ново“, казва Крис Куилти, основател на фирмата за космически изследвания Quilty Analytics. Бързо търсене в YouTube разкрива множество видеоклипове на местни жители, стоящи около обгорени ракетни части в оризища или близо до села.

Куилти добавя: „Това, което е ужасяващо, е, че те използват опасни твърди горива – и изстрелват от вътрешността на страната, а не от бреговата линия, както всяка некомунистическа страна, така че отломките да се приземяват в океана вместо сред населението“.

Няколко от големите бази за изстрелване на Китай, като Сичан, се намират дълбоко във вътрешността на страната – въпреки че по-модерните бази, като Уенчан, са построени по крайбрежието.

В исторически план китайските ракети са разчитали на опасни горива като азотен тетроксид, течен хидразин и „червена димяща азотна киселина“. Тези съединения образуват високоефективен пропелант – който също е силно токсичен и канцерогенен. Горивата горят с отличителен мръсен червеникавокафяв цвят.

Америка все още доминира в околоземна орбита. Графика: Union of Concerned Scientists

Отчасти ракетните горива на Китай датират от технологията, използвана при междуконтиненталните балистични ракети по време на Студената война. Самото гориво е относително стабилно и надеждно. Може да се съхранява лесно и не е необходимо да се „охлажда“.

„Удобството за съхранение е ключово предимство“, казва Джак-Джеймс Марлоу, ръководител на инженеринга в шотландската Skyrora, тъй като води до по-прости ракети-носители и наземна инфраструктура.

Но страничните продукти могат да бъдат смъртоносни. Роб Адлард от британската ракетна компания Gravitilab казва: „Червената димяща азотна киселина е наистина лоша. Гледаме тези снимки [от Китай] и си мислим: „Боже мой, не мога да повярвам, че правят това“.

Във „Възпламеняване!“ – пъстра история на ракетните горива, препоръчана от Илон Мъск, ръководител на SpaceX – Джон Д. Кларк пише, че червената димяща азотна киселина „атакува кожата и плътта с алчността на пасаж пирани“.

Американските учени, които експериментират с тези опасни химикали през 40-те години на миналия век, получават прякора „отряд самоубийци“. В техния екип влиза и млад учен, който по-късно ръководи космическата програма на Китай, „кралят на ракетната техника“ на страната – Циен Сюесън.

Повечето западни ракетни компании оттогава се насочват към по-малко токсичния керосин и течен кислород, а някои разработват по-екологични източници. SpaceX се обърна към метана, който произвежда относително по-малко емисии в сравнение с други горива, за най-новите си двигатели Raptor.

Но не само на стартовата площадка космическите амбиции на Китай флиртуват с риска. През 2007 г. военните изстрелват ракета, която унищожава метеорологичен сателит в орбита на 800 км над повърхността на Земята. Тестът води до образуването на най-голямото поле от космически отпадъци около планетата, създавайки опасност за бъдещите космически мисии. Генерал от космическите сили на САЩ предупреди през декември, че американските спътници все още са принудени да избягват останките от сондата 16 години по-късно.

И все пак китайската космическа индустрия едва ли ще натисне спирачките заради безопасността. Страната е била домакин на 222 изстрелвания през 2023 г., изпреварвана единствено от САЩ. Дори след провала на теста на Tianlong-3, Китай се придвижва бързо към внедряване на системи за изстрелване за многократна употреба – подобни на тези на SpaceX.

Неговата значително подобрена космическа програма тревожи американските служители. Доклад на Комисията за преглед на икономическата сигурност на САЩ и Китай предупреждава, че последният може да се опита да разположи ядрени оръжия в космоса, с „потенциал да застраши САЩ с нова способност за глобален удар“. Официално Китай обвинява САЩ, че са „ движещата сила на космическата милитаризация “.

Въпреки че ракетната програма на Китай става по-сложна, малко вероятно е Пекин да спре сегашния си подход към безопасността и околната среда – въпреки че най-модерните му ракети, като Long March 5, са преминали към по-малко мощни горива.

„Китай иска да навлезе в конкурентния комерсиален космически сектор и да стигне там бързо“, казва Марлоу от Skyrora.

Адлард от Gravitilab, която разработва хибридна ракетна система, за която твърди, че отделя 75% по-малко парникови газове, казва, че наблюдаването на ракетната програма на Китай е като да гледате „паралелна вселена“.

„Те правят неща, които просто са напълно неприемливи“, казва той.