„Зашеметяващата“ слънчева активност е предупреждение за мрежовите оператори

В края на миналата седмица Слънцето изхвърли милиони тонове свръхнагрят газ от повърхността си към Земята и всички на нея. А после това се повтори.

До петък Слънцето изпрати пет т. нар. коронарни масови изхвърляния (КМИ), които се движеха на 93 милиона мили в посока Земята. От повърхността на звездата впоследствие са излетели още една поредица от КМИ, което поставя това събитие в категорията на редките, пише Bloomberg.

„Нещото, което ме зашеметява, е колко бързо то изхвърли толкова много насочени към Земята коронарни масови изхвърляния“, казва Майкъл Уилтбъргър, учен от Националния център за атмосферни изследвани. „Такова нещо не съм виждал досега“, добави той.

Въпросът как хиперактивното слънце влияе на климата също поражда любопитство. Зведата преминава през цикли, в които произвежда много слънчеви петна, а след това почти никакви, на приблизително 11-годишни интервали. Така наречените слънчеви цикли могат да окажат влияние върху климата, макар и доста по-малко в сравнение с причинените от човека емисии и други естествени промени на планетата, като например явлението Ел Ниньо.

Митът, че Слънцето ще спаси Земята от глобалното затопляне, е популярен сред скептиците по темата за климатичното изменение. Аргументите са, че в историята е имало период, когато Слънцето не е произвеждало много петна, наречен Маундеров минимум. Той се е случил във време, когато температурите в Европа са се понижили толкова много, че се е стигнало до т. нар. „Малък ледников период“. И все пак, въпреки че е имало припокриване, Малкият ледников период е започнал преди и е продължил по-дълго от Маундеровия минимум, който е продължил само от 1645 до 1715 г.

През последните няколко десетилетия светът се намира в период на затишие на слънчевите петна, но въпреки това глобалните температури се покачиха до рекордно високи стойности. В момента Слънцето произвежда повече петна, отколкото през поне последните два цикъла, а 2023 г. бе обявена за най-горещата година досега. Първите няколко месеца на 2024 г. са дори още по-горещи.

Макар да е сигурно, че Слънцето няма да обърне внезапно тенденцията на глобалното затопляне или да я ускори, събитията от изминалия уикенд ще стимулират поредица от други изследвания, които могат да бъдат особено полезни за работата на мрежите и рязко нарастващата инфраструктура за възобновяеми източници. 

Тези изхвърляния на коронарна маса представляват потоци от заредени частици, които взаимодействат с магнитното поле на Земята и могат да окажат влияние върху всички видове съвременни технологии. Първите признаци за това, че силите, които предизвикват полярното сияние, имат реални последици, се появяват през 1859 г., когато планетата е засегната от мощна геомагнитна буря. Телеграфните бюра избухват в пламъци, тъй като електрическият ток преминава през жиците, тръбопроводите са под напрежение, а полярното сияние е можело да бъде наблюдавано чак до Хаваите.

Вълнението от този уикенд не е било близо до интензивността на онази геомагнитна буря, известна като събитието Карингтън, което е добра новина. Оценките от началото на този век показват, че буря с такава сила може да струва от 1 до 2 трилиона долара и да отнеме от 4 до 10 години за възстановяване.

Светът обаче се подготвя за изненади. САЩ и Обединеното кралство изградиха космически метеорологични центрове за изготвяне на прогнози и наблюдение на Слънцето, а други държави последваха примера им.

И все пак, докато Слънцето свети ярко в небето, все още имаме много за учене. Гигантският клъстер от слънчеви петна, който предизвика полярното сияние този уикенд и стресна операторите на електропреносната мрежа, ще се завърти около гърба на звездата. Никой няма да знае какво прави, докато не се върне - ако се върне - след няколко седмици.

Изследователите ще продължат да събират данни за рядкото събитие и през следващия месец на бюрата на рецензентите на научните списания ще се появят томове изследвания. А това е също толкова сигурно, колкото че птиците ще отлетят на юг за зимата.