САЩ и Европа се нуждаят от геополитическа стратегия за изкуствения интелект

Заглавията на вестниците редовно възвестяват зашеметяващите пробиви на водещите авангардни езикови модели в областта на изкуствения интелект. Много по-малко обсъждано обаче е, че зад тези постижения се крият все по-големи „обучителни технологии“. Те обучават алгоритми върху масивни набори от данни. За това са необходими хиляди модерни и скъпи полупроводникови чипове и стряскащо количество електричество.

Растежът на AI компаниите (за изкуствен интелект) в САЩ и Обединеното кралство в крайна сметка ще бъде ограничен от липсата на достатъчно изчислителна и електрическа мощност, която, ако не бъде адресирана спешно, може да ги принуди да разположат важни съоръжения и способности в други страни. Това е на път да отприщи неистова глобална битка за финансови субсидии, както за най-модерните чипове, така и (особено) за евтина електроенергия, пише за Financial Times Анджа Мануел, изпълнителен директор на Aspen Security Forum и бивш американски правителствен служител.

Ще се изостри геополитическата конкуренция между AI екосистемата около САЩ и Обединеното кралство, и тази, ориентирана към Китай. Богатите средни сили без ясна принадлежност към някои от тези два полюса, като Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, ще имат значително влияние.

Ето как. Настоящите обучителни технологии за Claude (AI моделът на Anthropic), ChatGPT (на OpenAI) и Gemini (на DeepMind/Google) струват по около 100 милиона долара. Това ще нарасне експоненциално, като главният изпълнителен директор на Anthropic оценява, че бъдещите модели могат да струват между 1 и 10 милиарда долара. Те също изискват огромни количества електроенергия.

Къде предприемачите от Обединеното кралство и САЩ ще потърсят тези ресурси? Ами, да вземем за пример Сам Алтман (главен изпълнителен директор на Open AI), който каза, че търси до 7 трилиона долара за партньорство с инвеститори, производители на чипове и доставчици на енергия за изграждане на леярни за полупроводникови чипове. Планът му включва набиране на пари от близкоизточни инвеститори.

За да привлекат AI компании и таланти, ОАЕ посочват големите си парични резерви, с които могат да купят първокласни компютърни чипове и евтино, изобилно електричество. ОАЕ се обявиха за убежище за растеж на AI, докато Саудитска Арабия се опитва да привлече най-добрите AI компании с подобни обещания за щедрост.

Експертите изразиха загриженост, че ако се появят „обучителни технологии“ в ОАЕ и Саудитска Арабия, където има по-малко строга защита на поверителността, анонимизирани данни за граждани на САЩ, Обединеното кралство и други страни ще бъдат прехвърлени там. Някои топ AI таланти също ще се преместят и хакерството може да бъде проблем. Според един сценарий както данните, така и усъвършенстваното техническо ноу-хау биха могли после лесно да се прехвърлят в Китай и Русия, поради тясната връзка на региона с тези сили.

Западното внимание към Близкия изток в момента може да е фокусирано върху нарастващото напрежение между Израел и Иран, но взети заедно тези развития на AI означават, че е крайно време САЩ, Обединеното кралство и техните съюзници да започнат да мислят стратегически и по този въпрос. Tе имат две опции.

Първо, САЩ, Обединеното кралство и Европа биха могли да действат сами и да се опитат да запазят у дома лидерството в разработването и обучението на най-напредналите AI модели. Това ще изисква огромни усилия за разширяване производството на електроенергия. Понастоящем нито изпълнителната заповед на администрацията на Байдън относно изкуствения интелект, нито неотдавнашният закон за изкуствения интелект на ЕС споменават конкретно задаващия се недостиг на електроенергия. Но такова мащабно увеличение на търсенето би изисквало, например, бързо регулиране на модерните ядрени реактори, удвояване на усилията за чиста енергия и позволяване на някои евтини базови „преходни“ горива, като природния газ, да продължат да се използват.

Вторият вариант е да се създаде базирана на ценности екосистема около AI, която може да включва традиционни съюзници в Европа и Азия, но също така и надигащи се сили като ОАЕ и Саудитска Арабия.

Постигането на това би било предизвикателство, но вероятно ще бъде най-добрият дългосрочен подход. САЩ, Обединеното кралство и Европа биха създали ясни, общи ценности около AI – включително относно защитата на данните, поверителността, как се обучават авангардните модели и за какво могат да се използват. Обединеното кралство е най-напред в това начинание със своята рамка за среща на високо равнище за безопасността на AI; ЕС прие законодателство, но не е дом на най-напредналите в техническо отношение компании; a САЩ постигнаха ограничен напредък чрез изпълнителни заповеди, но не са приели законодателство.

След като бъдат определени ценности, тези правителства ще изградят строго контролирана мрежа от държави, които приемат ценностите и се съгласяват да не си сътрудничат с Китай или Русия. Само такива държави ще имат достъп до най-модерните изчислителни чипове и ще си помагат взаимно с производството на електроенергия.

Време е правителствата в Европа и САЩ да изберат стратегия, която гарантира, че няма да загубят контрол върху своите данни, талантите си и обучението на AI моделите, завършва Мануел.