Когато ChatGPT излезе на пазара през ноември 2022 г., той предизвика битка в една нова продуктова категория, известна като базови модели. Изграждането на тези системи с изкуствен интелект, които генерират текст и изображения, струва десетки милиони долари в изчислителна мощност и само няколко компании имат ресурсите и кадрите, за да ги създадат, пише Парми Олсън за Bloomberg.
През март една от тях беше погълната от Microsoft, и то много по-бързо, отколкото някой очакваше. След като Inflection набра над 1,5 млрд. долара от инвеститори, 70 нейни служители се прехвърлиха в Microsoft, която плаща на компанията 650 млн. долара лицензионни такси.
Гевин Бейкър, управляващ партньор в инвестиционната фирма Atrides Management, написа в социалната мрежа Х, че определен тип базови модели сега са „най-бързо обезценяващите се активи в историята“. Той е прав. Тези капиталоемки компании разполагат с толкова нови технологии, че може да отнеме години, за да се измисли работещ бизнес модел. Те пък са толкова скъпи за изграждане, че бъдещите кръгове на финансиране вероятно ще дойдат от инвеститори с дълбоки джобове от Близкия изток. Други фирми, които смело изградиха свои собствени големи езикови модели, като Anthropic, Character.ai и Perplexity, може да се окажат изправени пред същите проблеми, които преследват Inflextion. (ChatGPT е изключение от правилото, тъй като по-голямата част от приходите ѝ от 1,6 млрд. долара за 2023 г. дойдоха от абонаменти).
Последствията от това са добри за старите технологични фирми и не толкова добри за обществото. Google, Amazon.com и Meta Platforms почти сигурно отправят поглед към тези стартъпи за изкуствен интелект и търсят начини да погълнат кадрите им, без да предизвикат гнева на антимонополните регулатори. Чрез своята необичайна сделка за наемане и лицензиране с Inflection, Microsoft им даде пример, който да следват. Другият вариант са базирани на инвестиции партньорства. Например миналата седмица Amazon завърши своята инвестиция от 4 млрд. долара в Anthropic, която задължава разработчика на чатбота Claude да използва центровете за данни и чиповете на Amazon.
Резултатът от продължаващите обвързвания като това ще бъде още по-притеснителната концентрация на власт сред технологичните гиганти, които продължават да вземат важни решения за AI зад затворени врати.
За щастие, има засилване на противодействието на всичко това: AI с отворен код. Не бъркайте това с OpenAI, който пази в тайна начина, по който работи ChatGPT. Става дума за онези, които тръгват по различен път и правят вътрешната работа на своите AI модели прозрачна за обществеността и ги пускат за безплатно ползване.
По-рано този месец например Илон Мъск заяви, че AI компанията му xAI ще отвори кода на своя чатбот, наречен Grok. Изкуственият интелект с отворен код не е доходоносен и качеството на такива модели все още е по-ниско от това на OpenAI и Google, но те наваксват. Може би не е изненадващо, че много от фирмите, водещи демократизацията на AI, са във Франция – страната на равенството и математическите постижения.
Френски стартъпи като Mistral (оценен на 2 млрд. долара) и Hugging Face (с оценка от 4,5 млрд. долара) дават безплатно AI моделите си. Макар че Mistral продава достъп до най-развития си езиков модел през Microsoft. Междувременно Hugging Face, чиято централа е в Ню Йорк, но основателите ѝ са французи, предоставя линкове към различни безплатни AI модели и инструменти с отворен код на сайта си. Всъщност Hugging Face таксува по-големите си корпоративни клиенти за достъп до изчислителна мощност и клиентска поддъжка, твърди говорителка на компанията, допълвайки, че вече има над 10 хил. плащащи клиенти.
Основната идея на генеративния изкуствен интелект с отворен код е: ако сте компания, която иска да интегрира чатбот във вашия продукт или вътрешните ви системи, не е нужно да купувате технологията от OpenAI, Microsoft, Google или Anthropic. Можете просто да го получите безплатно от Mistral и Hugging Face. Това не само намалява бариерата за навлизане на предприемачите, но им позволява да инспектират вътрешното функциониране на AI системата, за да могат да оценят нейните силни страни и ограничения и дори да я персонализират така, както намерят за добре. Този вид гъвкавост в крайна сметка предизвиква повече иновации, тъй като предприемачите не просто ползват технологии от Microsoft и Google, но ги адаптират към своите бъдещи клиенти.
Някои са скептични, че тези усилия ще постигнат напредък срещу гигантите от Силициевата долина. „Песимист съм“, казва изпълнителният директор на френска технологична компания. „Отвореното ще стане затворено, точно както стана с интернет“. Интернет започна живота си като отворено поле, което с течение на времето се измести към по-затворени системи. Технологични гиганти като Facebook, Amazon и Google изградиха платформи, които контролират големи част от онлайн съдържанието и държат хората заключени в техните мрежи. Но системите с отворен код все още са основни за днешните информационни технологии. Повечето центрове за данни например работят с Linux или Ubuntu, които са безплатни платформи с отворен код. Скорошен доклад на Synopsys установи, че 76% от кода, сканиран в бази с кодове, е отворен. Този дял може да бъде много по-голям при AI.
„Изкуственият интелект с отворен код е наистина фундаментален, защото позволява на всеки да се възползва от технологията, да намали страха от непълното ѝ разбиране или липсата на квалификация за ползване на AI”, твърди Реми Каден, ръководител роботика в Hugging Face в Париж. Той допълва, че когато хората могат да работят с AI модели и да ги разбират, те могат да ги подобряват и дори да ги правят по-безопасни. Такива модели на са просто жизненоспособна алтернатива на затворените системи. Те биха могли да се окажат по-добри в дългосрочен план.
Иновациите биват възпрепятствани само когато AI стартъпите се окажат на поточната линия на технологичните гиганти. Надяваме се, че движението с отворен код ще продължи да процъфтява, допълва Олсън.