Употребата на наркотици на работа не е биохакинг, а тъмна страна на работохолизма

Говори се, че Илон Мъск взима микродози кетамин по време на работа. Стресирани жени директори се самолекуват с псилоцибин. Wall Street може да се окаже залят от стимуланти, пише Сара Грийн Кармайкъл за Bloomberg.

Технологични директори използват психеделици, за да бъдат по-креативни, докато търговци и пилоти разчитат на никотинови торбички като Zyn, за да останат активни.

Предвид всичко това, ще ви бъде простено, ако си мислите, че всеки, който работи под високо напрежение или има сериозна амбиция да се издигне в йерархията, сега употребява наркотици.

Не искам да звуча като морализаторка, но нищо от това не е добра идея, пише още Кармайкъл. Всички знаем какви рискове крият наркотиците. Предозиране. Дългосрочни здравословни проблеми. Възможност това, което човек купува на улицата или от колега, да бъде примесено с нещо по-опасно.

Трудно е да получите конкретна картина за употребата на наркотици в света на бизнеса, защото данните за незаконната употреба на такива вещества не са разбити по индустрии или длъжности. Но дори и информацията, основана на шеги, да преувеличава проблема, ясно е, че епохата на „просто кажи не“ вече е нещо от миналото.

„Сега има малко по-позволяваща култура за ползване на много вещества“, казва д-р Роко Янучи, експерт по разстройства, свързани с употребата на проблемни вещества в McLean Hospital – звено за психично здраве към Harvard Medical School. „И може би същевременно има наистина стресираща култура“. Това е опасна рецепта.

Много от професионалистите, използващи незаконни вещества, работят дълги часове и се чувстват така, сякаш нямат време да се отпуснат, да спортуват или да се виждат със семейството или приятелите си. Това може да подхрани желание за бързо решение, за да се почувстват по-добре, казва Янучи. Или търсят нещо, което да им помогне да продължат да работят.

Инвидуализмът, ценен във висшите ешелони на американския бизнес, може също да играе роля в обезсърчаването на по-здравословните механизми за справяне. На най-високите нива на организацията „има култура да управлявате нещата сами, да вървите по свой собствен път, да решавате проблемите сами или да можете да управлявате проблемите“, казва той. Това може да увеличи привлекателността на самолечението, за разлика от делегирането и търсенето на помощ. А американците в частност свързват заетостта със статуса.

Що се отнася до директорите, които прибягват до лекарства като психеделици, за да засилят своята креативност, те може да мислят за себе си като за „биохакери“, но аз виждам един вид несигурност – страх, че тяхната вродена човешка изобретателност не е достатъчна.

С оглед на това корпоративната употреба на наркотици изглежда по-скоро като проблем с работохолизма, маскиран като проблем с наркотитиците, или може би проблем с работохолизма, който е прераснал в проблем с наркотиците.

Като алтернатива, възможно е работохолизмът да не е причина за проблемите с употребата на такива вещества а да е вид спътник. Работата, наркотиците и алкохолът – всичко това може да създаде вид бял шум, който заглушава, но никога не се справя с вътрешните демони. (Говорейки за алкохол, също си струва да си припомним, че той е най-големият проблем в корпоративна Америка, дори когато общественото внимание е насочено към нови вещества).

Алкохолът все още е най-използваният наркотик в Америка. Графика: Bloomberg

Успешни предприемачи и представители на висшия мениджмънт също така са склонни да подценяват импулсивността и поемането на риск, казва Томас Чаморо-Премузик, професор по бизнес психология в University College London и Columbia University. Трудно е да си далновиден лидер, ако не искаш да се противопоставиш на статуквото. Незачитане на правила, като това, че някои вещества са незаконни, може да изглежда като още регулации, които биват игнорирани.

Има голям шанс това да е вярно в Силициевата долина, с нейната бизнес култура, която цени бързината и смелостта. Facebook може официално да изостави слогана „Действай бързо и разбивай“ още през 2014 г., но тази философия продължава да има огромно влияние и то не само в технологичния сектор.

Лесно е да се види как един умен, успешен човек би могъл да рационализира употребата на забранени субстанции или законни вещества, ползвани незаконно (като Адерол без рецепта). Някои теоретици в областта на мениджмънта дори предполагат, че в бъдеще всички ще употребяваме един или друг вид вещества на работа и че няма да мислим повече за това, отколкото мислим, когато пием чаша чай, за да преодолеем спада на продуктивността ни по обяд например.

Според Янучи все пак има големи разлики между приемането на лекарства с рецепта под лекарско наблюдение и самостоятелно експериментиране с вещества, особено с тези, които не са законни или одобрени от властите.

Няма да настоявам за връщането към ерата на Нанси Рейгън и на срама, налаган на употребяващите наркотици. Но повече сдържаност би била здравословна. Изпълнителните директори и висшите мениджъри трябва да спазват закона. Очакванията за изработените часове трябва да следват естествените граници на човешкото тяло. А тези, които искат да подобрят своята творческа страна или продуктивност, трябва да следват съветите на своя лекар, а не на дилър на наркотици, посочва в заключение Кармайкъл.