Големият стартъп скандал на 2023 г. - сагата в OpenAI

2023 година - поредната, белязана от войни, икономически, политически и обществени промени, върви към края си. Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от икономическия живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2023".

От години Илон Мъск, учени и представители на технологичната индустрия предупреждават колко опасности крие изкуственият интелект (AI), как може да стане толкова умен, че да вземе контрола от хората, а в най-апокалиптичния сценарий – да ни заличи от лицето на Земята.

От ноември 2022 г. изкуственият интелект наистина излезе на преден план, след като стартъпът OpenAI пусна своя чатбот с генеративен изкуствен интелект ChatGPT. Ако има технология, за която цялото човечество да говори през последните 12-14 месеца, то това е AI. На фона на това и на особената привлекателност на ChatGPT за потребителите и бизнеса, OpenAI се превърна в стартъп номер едно в сферата на изкуствения интелект. За това допринесе и инвестицията от 13 млрд. долара, която Microsoft направи в компанията, с което технологичният гигант гласува огромно доверие на OpenAI и на нейния лидер Сам Алтман.

Добрите новини за OpenAI валяха една след друга: „OpenAI преговаря за продажбата на акции при оценка от 86 млрд. долара“, „OpenAI представи новата версия на инструмента за генериране на изображения Dall-E 3“, „OpenAI засилва европейското си присъствие с нов офис в Дъблин“ и още, и още. Докато не дойде 18 ноември и всичко не се преобърна с главата надолу. Както се казва: „Много хубаво не е на хубаво“. OpenAI разбра това по трудния начин.

Без да дава никакви предварителни сигнали, че нещо в компанията не е наред, бордът на стартъпа реши да уволни главния изпълнителен директор Сам Алтман. По това време бордът каза, че е взел решението след „съвещателен процес на преглед“, който е установил, че Алтман „не е бил последователно откровен в комуникацията си с борда“.

Снимка: Gabby Jones/Bloomberg

Като гръм от ясно небе

Решението дойде като гръм от ясно небе, включително за самите служители на OpenAI и за ключовия инвеститор в лицето на Microsoft. Въпросът на всички беше: как стана възможен този преврат, превърнал се в колосална грешка?

Всъщност OpenAI е създадена като организация с нестопанска цел, защото мисията ѝ е да разработи безопасен и същевременно полезен изкуствен интелект. Първоначалната идея изобщо не е била тя да се превърне в толкова успешен стартъп, нито да е фокусирана върху печалбата. В първия борд на компанията попадат двама души – Сам Алтман и не кой да е, а самият Илон Мъск, който по-късно се оттегля. По времето, когато Мъск все още е „в играта“, OpenAI разширява борда си, привличайки големи имена от Силициевата долина, които се опасяват, че изкуственият интелект може да се обърне срещу хората. Така в борда попадат съоснователят на OpenAI Грег Брокман, Иля Суцкевер, който ръководи проучванията на стартъпа, както и главният оперативен директор Крис Кларк, показват документи до данъчните.

Основателят на Open Philanthropy Холдън Карнофски също попада в борда, както и съоснователят на LinkedIn Рейд Хофман, който също така е рисков инвеститор. Мъск си тръгва в момент, в който споровете около управлението на OpenAI ескалират, припомня Wired. Това се случва през 2018 г. Скоро след неговата оставка OpenAI създава дъщерно дружество, което може да развива търговска дейност, като идеята е да се привлече финансиране и да се наемат повече служители, за да може изкуственият интелект да бъде развит допълнително. Това беше добра новина за всеки, инвестирал в OpenAI, защото можеше да очаква възвръщаемост на инвестицията в някакъв момент.

Така компанията започна да привлича много повече на стартъп, отколкото на НПО, въпреки че мисията ѝ си остана същата. С тази разлика, че не се управлява като стартъп, а като неправителствена организация, а цялата власт остава концентрирана в борда.

И ето, че дойде денят, в който бордът упражни тази власт, но с този ход „се простреля в крака“.