Кои технологични събития белязаха 2023 г.?

2023 година - поредната, белязана от войни, икономически, политически и обществени промени, е вече история. Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от икономическия живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2023".

През 2023 г. не липсваха големи и интересни събития в технологичния свят. Годината беше белязана и от скандали, недоразумения и все по-агресивни регулации, идващи предимно от Европа. Кои обаче бяха най-ключовите събития, на които обърнахме внимание в последните 12 месеца?

Сапунената опера на OpenAI

Драмата в OpenAI се разигра в края на годината, когато светът вече беше отправил поглед към коледните празници и не очакваше особени скандали, при това от най-известния стартъп за изкуствен интелект. Компанията, чийто продукт ChatGPT се превърна в мерило за развитието на AI, се оказа в клопката на собствената си необичайна управленска структура. Бордът очевидно се възползва от суперсилите си и за абсолютен шок на всички в един прекрасен ден обяви, че уволнява главния изпълнителен директор Сам Алтман. Причината – че не е бил „постоянно откровен в комуникацията си с борда“.

Решението накара председателя и съосновател на OpenAI Грег Брокман също да обяви, че се оттегля, недоволен от случилото се. Гневът на служителите обаче се оказа още по-голям. Над 90% от работещите в OpenAI показаха недоволството си от напълно нелогичния ход и подписаха писмо, в което посочват, че ще напуснат работа, ако Сам Алтман не бъде върнат на старата си позиция. Кой би уволнил най-известния AI лидер на най-успешния AI стартъп с лека ръка?

Кризата се развиваше с часове. Microsoft отвори обятия и побърза да заяви, че е готова да приеме Алтман в своите редици, след като по-рано беше инвестирала цели 13 млрд. долара в OpenAI и заложи бъдещето си на нейните решения. Брокман имаше шанса да се присъедини.

Това все пак не се наложи. Под натиска на всеобщото недоволство бордът склони да върне Алтман на лидерската позиция. Всичко в OpenAI сега е постарому. Бордът е доста по-различен, но и стартъпът излезе от този хаос с доста по-слаба позиция (било то и чисто имиджово) от преди.

Netflix. Снимка: Tiffany Hagler-Geard/Bloomberg

Смелите експерименти на Netflix

Някога Netflix се радваше на абсолютна доминация на пазара на видео стрийминг. Тези времена обаче отминаха, а американският гигант се бори с все повече конкуренти и среща разнообразни предизвикателства по пътя си. Разбирайки, че пренасищането на пазара с услуги ще означава все по-тежки битки за привличане на потребители, Netflix прибегна до неочаквани ходове. На първо място посегна към рекламата – нещо, което Рийд Хейстингс някога се кълнеше, че няма да направи. Времената се промениха, мнението му също, особено след натиска от страна на инвеститорите.

Може би най-важният ход на Netflix беше решението да спре споделянето на пароли. Инвеститорите гледаха на този ход с ужас, защото се опасяваха, че само ще отблъсне клиентите. Стрийминг услугата все пак пожъна успех, а решението ѝ допринесе за привличането на цели 8,76 млн. абонати през третото тримесечие, надминавайки и най-смелите очаквания на анализаторите.

Това вдъхна смелост на Netflix да повиши цените на услугите си за някои клиенти – тези в САЩ, Великобритания и Франция. Това се случи точно след отчитането на най-доброто ѝ тримесечие по отношение на броя на абонатите от години. Пазарът обаче продължава да се пита докъде ще стигнат експериментите на видео стрийминг платформата в гейминга. Там стабилните инвестиции все още не са се отплатили. Същевременно Netflix експериментира с предаване на спортни събития на живо. Очевидно е, че все по-агресивно се опитва да диверсифицира източниците си на приходи.

Марк Зукърбърг. Снимка: David Paul Morris/Bloomberg

Големият завой на Meta

Името Meta се роди от идеята за метавселената – някогашната мантра на Марк Зукърбърг. Допреди появата на ChatGPT той не спираше да говори как това ще бъде следващата голяма технологична платформа, върху която ще стъпи човечеството. Фанфарите за метавселената вече отдавна заглъхнаха. На преден план излезе изкуственият интелект (AI) и компанията направи естествен завой към най-горещата технология на пазара.

Отвъд това и пускането на социалната мрежа Threads, която да се конкурира с Twitter (вече X), Meta взе друго неочаквано решение. Компанията обяви, че ще предложи на потребителите в Европа абонаментен план за Facebook и Instagram, така че да имат достъп до техните услуги, но без реклами. По този начин интернет гигантът успя да изпълни регулациите на Европейския съюз, които заплашваха способността на компанията да персонализира реклами без съгласието на потребителите. Ако не беше предприела този ход, Meta рискуваше да понесе сериозни щети върху основния си източник на приходи.

Месеци преди това Meta беше глобена цели 390 млн. евро от ирландски регулатор и ѝ беше казано, че не може да използва т.нар. „договор“ като правно основание за показване на реклами на потребителите въз основа на онлайн активността им. Очевидно глобата и регулаторният натиск си свършиха добре работата.

IPhone с USB-C. Снимка: Bloomberg L.P.

Apple прегърна USB-C

През юни 2022 г. Европейският съюз реши да въведе единен порт за зареждане на мобилни телефони, таблети и камери в блока. Това беше поредната регулация, с която ЕС се опита да предложи стандартизация в технологичния сектор. За производителите на устройства с Android това не беше никакъв проблем.

Ходът обаче изглеждаше ясно насочен към Apple. Той принуди производителят на iPhone да се откаже от своя добре познат Lightning кабел (съответно и порт) за зареждане, за да може да запази възможността си да продава своите телефони и таблети на територията на блока. Така след години на съпротива срещу USB-C, Apple все пак склони и прегърна технологията.

Изискването на ЕС беше компанията да премине към този стандарт до 2024 г., което логично означаваше, че новите модели iPhone и iPad трябваше да пристигнат с нови портове. Така и се случи. След близо десетилетие на колебания, Европейският съюз категорично улесни живота на потребителите в блока, но не и този на технологичния гигант.

Търсенето на млади и необучени кадри в IT сферата категорично намаля през 2023 г. Снимка: Pexels.com

Големият бум на IT сектора най-сетне стихна

Още 2022 г. беше белязана от големи съкращения на кадри в IT сектора. Тази тенденция се запази и през 2023 г. Arm, Amazon, Meta, Microsoft, Google бяха само част от големите имена в бранша, които се разделиха с част от кадрите си. Това се случи след годините на пандемията, когато тези компании наемаха смело, а понякога и безотговорно, още и още хора, за да отговорят на нарасналото търсене. Covid до голяма степен е зад гърба ни, а икономическите предизвикателства накараха много от бизнесите да направят крачка назад, разделяйки се с част от служителите си. Войната в Украйна също продължи да тежи на сектора.

Ако преди индустрията имаше изключително нисък праг на приемане на нови кадри, независимо колко обучени бяха те – а това важи както за България, така и за целия свят – през 2023 г. за младите програмисти бариерите на входа се оказаха много по-големи.

IT компаниите продължават да изпитват глад за кадри, но са все по-склонни да търсят обучени такива, които разполагат с много специфични умения. Бумът на изкуствения интелект до голяма степен допринесе за това. Оптимизмът за връщане към старите темпове на растеж остава. Индустрията все пак не записва спад, а просто забавяне на растежа. AI само ще ѝ донесе още възможности.

Всички обзорни статии на Investor.bg за 2023 година може да прочетете ТУК.