Спира ли държавата развитието на финтех сектора?

Финтех секторът в България има огромен потенциал за развитие, но освен от капиталови инвестиции, се нуждае и от подходяща регулаторна рамка, която да стимулира иновациите и интегрирането на нови технологии, включително възможностите на отвореното банкиране. Около тази теза се обединиха участниците във финтех панела на Investor Finance Forum. 

„Законът за платежните услуги и платежните системи, Законът за електронното управление и Законът за плащанията в брой посочват като дигитално плащане единствено плащането с карта“, коментира  Галя Димитрова от IRIS Solutions. „Това, което ние като доставчици на отворено банкиране се борим, е за промяна на тези закони и за възможността отвореното банкиране да се появи като възможност за обслужване на публичния сектор“

„За последната една година над 50 хил. български потребители са използвали услуга на основата на отвореното банкиране. За сравнение в Обединеното кралство броят им е 4,2 млн. 50% от тези 4,2 млн. са активни“, коментира Галя Димитрова, управляващ партньор и съосновател на IRIS Solutions. „Към края на октомври имаме 12 хил. активни клиенти, които са онборднали над 15 хил. сметки“.

Галя Димитрова, управляващ партньор и съосновател на IRIS Solutions. Снимка: Investor Media Group

По думите ѝ тези данни показват потенциала и възможностите, които отвореното банкиране дава на целия технологичен сектор - не само на банките и кредитните институции, но и на всички финтех стартъпи.  

„Като доставчици на решения за отворено банкиране, сме много горди, че в последните месеци обработваме плащания за над 1 млн. лева. За сравнение във Великобритания са 10,2 млрд.“, посочи още Димитрова. Според нея на основната на данните, които доставчиците на решения за отворено банкиране могат да предложат, има възможност да се създадат „прекрасни модели за нови финтех стартъпи.

Нови хоризонти

Изпълнителният директор на Sirma Business Consulting Цветомир Досков изтъкна, че пазарът все още не е осъзнал какви възможности предлага технологията и по тази причина не предоставя достатъчно на брой услуги за клиентите.

Цветомир Досков, изпълнителен директор на Sirma Business Consulting. Снимка: Investor Media Group

„Технологично банките са готови от година и половина – две. 98% от пазара предоставя минимално изискуемите според регулацията интерфейси. Продуктите на базата на тези интерфейси обаче са пренебрежимо малки“, коментира той.

Досков също смята, че фокусът не трябва да пада единствено върху плащанията, а и да се отвори вратата към всички други услуги, които ги съпътстват. Той вижда потенциал и в насочването към тенденцията за т.нар. „less customer involvement” – клиентът да е все по-малко въвлечен в процеса на регистрация, във всякакъв вид операции, а само да одобрява или не конкретни действия, свързани с неговото поведение във финансовата система.

„В последните години банките започнаха все по-силно да разбират, че им е нужно партньорство с такива иновативни и с утвърдени финансови дигитални играчи. Започнаха да толерират изграждането на такъв тип услуги, но засега насищането на българския пазар е пренебрежимо малко“, смята Досков.

Същевременно се наблюдава се двупосочна тенденция при промяната в бизнес моделите в индустрията, коментира директорът „Бизнес развитие“ в Mastercard Иван Хаджов. На първо място, все повече банки предлагат възможности за търговия с акции и други активи през приложенията им, на принципа, на който работи Revolut. От друга страна, платформите за търговия, финансовите посредници започват да предлагат типични ритейл банкови услуги, кредитни продукти, карти за разплащания.

Иван Хаджов, директор "Бизнес развитие" в Mastercard. Снимка: Investor Media Group

„Благодарение на технологиите, двете индустрии се комбинират в едно“, коментира още Иван Хаджов, с поред когото на пазара ще се наблюдава все по-активното навлизане на технологии като изкуствения интелект, големите масиви от данни, отвореното банкиране, блокчейна и криптовалутите. Като две от най-важните технологии във финтех индустрията той изтъква киберсигурността и дигиталната идентичност, които „ще определят колко бързо и ефективно ще се случи дигиталната трансформация на пазара“.

Къде е държавата?

Екосистемата може да бъде подкрепена и от повече капиталови инвестиции, но според участниците в дискусията държавата също може да помогне много, защото именно тя създава макрорамката на сектора.

Секторът пък е в очакване на повече регулации, които са много по-мащабни и по-тежки, с еквивалента на GDPR, с които бизнесът трудно би се справил само с наемане на още кадри. Бизнесът ще разчита повече на софтуерни решения, които да им позволят да отговорят на всички нормативни изисквания, смята изпълнителният директор на Rabbit Solutions Иво Боянов.

Иво Боянов, изпълнителен директор на Rabbit Solutions. Снимка: Investor Media Group

По думите му държавата ще бъде задължена да направи много промени в законодателството, след като попадна в сивия списък на страните, поставени под засилен наблюдение от Работната група за финансово действие срещу изпирането на пари (FATF). Според Боянов попадането в този списък поставя държавата под натиск да се справи с редица проблеми, така че да отговори на общо 40 критерия.

„Добрата новина е, че от списъка може да се излезе. От 96 държави попаднали в него, 76 са го напуснали. Албания прекара в него 3 години и 3 месеца“, коментира Боянов, подчертавайки, че не е ясно колко време ще бъде нужно да българската държава, за да се справи с това предизвикателство.

Според Боянов това нанася неизмерими репутационни щети върху България, както и върху различните финансови институции у нас.

„В България имаме истински партньор в лицето на БНБ...Това, което нямаме у нас, е подкрепата на правителството в това бързо да се промени правната рамка и финтех услугите да получат своето развитие в мащаба, който искаме“, коментира още Галя Димитрова от IRIS Solutions.

Иво Боянов изтъкна, че самите регулатории имат нужда технологиите да навлязат по-активно в тяхната работа.

„Това няма да се случи с частни инвестциии, а с такива от държавата. Затова отправяме апел към държавата да обърне внимание на сектора“, коментира още той.

Генерални партньори на Investor Finance Forum са АРТЕКС и Fibank.

Основни партньори са MFG, Amundi, ЕЛАНА Финансов Холдинг, Българска Фондова Борса (БФБ), Българска банка за развитие, Shelly Group, Сирма Бизнес Кансълтинг, Капман Асет Мениджмънт АД, Concord Asset Management и Select Asset Management.

Събитието се организира с подкрепата на Пенсионно-осигурителна компания "Доверие" АД, EY Bulgaria, ЗЛАТЕН ЛЕВ КАПИТАЛ ЕАД, Компас Инвест АД, ЦКБ Асетс Мениджмънт ЕАД, MK Brokers, Devin Изворна, Винарна Ловико Сухиндол, J Point + и LATE CAFÉ & ROASTERY.

Институционални партньори са Българската стартъп асоциация (BESCO), Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска финтех асоциация, Френско-българската търговска и индустриална камара, Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE) и Betahaus Sofia.

Медийни партньори са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, BGLOBAL и Банкеръ.