Следващият тест на Тюринг: Може ли AI бот да изкара 1 млн. долара?

Знаем, че изкуственият интелект (AI) може да пише, да допълва и да подрежда приоритетно задачи. Но може ли AI приложение да спечели 1 милион долара, се пита научната коментаторка на Financial Times Анджана Ахуджа.

Това е любопитното предизвикателство от Мустафа Сюлейман, съосновател на DeepMind, който сега разработва персонализиран чатбот. Той посочва, че големите езикови модели, като LaMDA и ChatGPT, вероятно са се справили с предизвикателството от 1950 г., поставено от пионера в компютърната техника Алън Тюринг - тестът дали машинно генерираните отговори в текстов разговор са толкова убедителни, колкото отговорите, дадени от хора.

Сега, казва Сюлейман, светът се нуждае от нов репер за изкуствения интелект. По-конкретно, ние не просто искаме да знаем какво ще каже AI, но какво може да направи. За да премине своя актуализиран тест на Тюринг, Сюлейман обяснява наскоро в MIT Technology Review, че „изкуственият интелект ще трябва успешно да действа по следната инструкция: „Изкарай 1 милион долара на уеб платформа за търговия на дребно за няколко месеца с инвестиция от само 100 хил. долара.“ Може да е необходим човек, за да потвърди банкова сметка или да подпише правни документи, но по отношение на стратегията и изпълнението, AI ще дърпа конците.

Неговата идея за създаване на технология, която може автономно да надуши начин за правене на пари, е умна и представлява полезно средство за обективно измерване на това колко успешен може да стане един самоуправляващ се AI. Но също така разкрива технологична култура, която приоритизира печалбата пред социалната полезност - и която приема като подразбиращо се правото си да прави иновации без ограничения, въпреки последствията. AI, който може да намери свой собствен път към богатството, вероятно ще замени работни места, ще промени естеството на търговията, ще прехвърли властта в ръцете на малцина и ще подбуди безпокойство сред мнозина.

Идеята за актуализиране теста на Тюринг се съдържа в предстоящата книга на Сюлейман „Идващата вълна: Технологии, сила и най-голямата дилема на 21-ви век.“ Неговото допускане е, че сме в златна ера на достъпни технологии, с пробиви като квантови изчисления, синтетични организми, автономни оръжия и ДНК принтери. AI сега е централен за голяма част от нашия мрежов свят. Това създава въпросната дилема, а именно ограничаването: става все по-лесно за отделни играчи да причинят повсеместен хаос, да речем със зловреден софтуер или синтетичен патоген, но все по-трудно за държавите да наблюдават и контролират тази технология.

Едно предизвикателство за правителствата, например, се крие в истинското разбиране на развиващите се възможности на AI. Публичните дискусии обикновено се поляризират около два аспекта: настоящ AI, създаден да изпълнява специфични задачи като вземане на ипотечни решения или писане на есета; и изкуствен генерализиран интелект, или AGI, вид всеобхватен „суперинтелект“, който един ден може да достигне или да надхвърли човешкия капацитет за познание, творчество и независимо мислене.

Сюлейман правилно вярва, че трябва да преценим какво се случва по средата. Неговата логика е, че първият в света автономен AI предприемач-милионер – бихме могли да го наречем първият „не-предприемач“ – ще представлява междинен флаг, възвестяващ „способния изкуствен интелект“, или ACI.

Този вид AI би бил различен от автоматизираната търговия, която следва същите правила като хората, но по-ефективно. По-скоро, казва Сюлейман, актуализираният тест „остава в границите на екрана, но също така изисква множество подцели, умения и точки на ангажираност със света. AI трябва да прави пазарни проучвания, да проектира продукт, да взаимодейства с производителите, да се занимава със сложна логистика, продуктова отговорност, да прави маркетинг…” Това изисква машинна автономия в безпрецедентен мащаб.

Сюлейман защитава избора на парична цел, а не на социално полезна, като например подтикването на AI да намери нов начин за намаляване на въглеродните емисии. Един милион долара, твърди той, е лесно измерима „бърза евристика, която може да се схване за част от секундата. Това ни казва: внимавайте за този момент. AI не просто говори, той действа.“

Сюлейман очевидно е обмислил последиците от този момент. AI, който може да максимизира печалбата с минимална човешка намеса, пише той, „явно ще бъде сеизмичен момент за световната икономика, огромна стъпка в неизвестното“, като се има предвид, че толкова голяма част от глобалния брутен вътрешен продукт се проектира чрез базирани на екрана интерфейси и следователно достъпни за AI.

Проблемът е, че зададените от индустрията тестове често се превръщат във фокусна точка, около която се групират технически усилия. Самият тест се превръща в цел, поради което преследването на милион долара изглежда като пропиляна възможност. И точно както показа масовото пускане на големи езикови модели, затворените изследвания могат внезапно да се пренесат в реалния живот без сериозно предупреждение, но със значителни последствия. Трудно е да се върне духът обратно в бутилката.

Когато модерен тест на Тюринг ни каже, че способният изкуствен интелект е вече реалност, ние хората може да сме неспособни да направим много по въпроса.