Критичното мислене в ерата на изкуствения интелект е по-важно от всякога

ChatGPT ми написа адаптация на една от най-известните речи на Шекспир. Генеративният AI (с изкуствен интелект – бел. прев.) езиков модел се нуждаеше от подсказване, разбира се, и критична реакция към неговата посредствена първоначална версия. Успях да дам необходимите насоки; бяха необходими само две итерации, за да получа Шекспирова версия на разсъждението, която исках да изложа, пише за Financial Times Ан-Мари Слотър, главен изпълнителен директор на аналитичния център New America.

Което беше, че в един свят на вездесъщ AI ще имаме нужда от повече водачи, треньори, навигатори, ментори, обучители и съветници от всякога. Всички те са форма на индивидуализирано обучение. А преподаването, от своя страна, е просто подобряване на човешкото представяне. В идеалната си форма то е култивирането на положителни способности, за да се даде възможност на индивидите и групите да постигнат пълния си потенциал.

Когато растях беше просто, си спомня авторката. Съществуваше „интелигентност“ и човешките същества имаха висок, среден или нисък коефициент: оттук и IQ тестът. Човешките мозъци бяха контейнери и работата на учителя беше да ги напълни със знания. Те също бяха „компютри“ в пред-електронния смисъл на думата. Поне от гледна точка на неспециалист, хората с висок коефициент на интелигентност можеха да учат, запомнят, формулират и изчисляват по-бързо от другите.

Днес имаме множество видове човешки интелект. Психологът от Харвард Хауърд Гарднър описва осем типа през 1983 г.: лингвистичен, логико-математически, музикален, пространствен, телесно-кинестетичен, междуличностен, интраперсонален и натуралистичен. До 90-те години психолози като Питър Саловей, сега президент на Йейлския университет, разработиха EQ тестове за оценка нивата на „емоционална интелигентност“, дефинирана като способността „да възприемаме, използваме, разбираме и регулираме емоциите“.

Генеративният AI ни фокусира върху онези измерения на човешкия интелект, които генерират нови символи – думи, числа, бележки, изображения – от разпознаването и дестилирането на съществуващи модели сред милиардите неща, които „знаем“. Границата между това, което може да бъде генерирано, и истинската креативност – производството на идеи, които са наистина „нови“ – вече е поставена под въпрос. Обхватът и скоростта на процесорната мощност, друга характеристика на човешкия мозък, която може да бъде дублирана от машина, също е обект на засилено внимание.

Така че значението на генеративния AI е по-малко в това, че е изкуствен, отколкото в това, че е репликирал - и по този начин е привлякъл вниманието към - специфични елементи на интелигентността, които сега трябва да интегрираме в разбирането за нашите способности, точно както направихме с предишни технологии. В крайна сметка Google е просто изкуствена памет; тези от нас, засегнати от „белите петна“, при които име или факт внезапно изчезват от вътрешната ни памет, го използват като външен орган за бързо търсене.

Услужливите енциклопедии в джобовете ни, подобно на появата на калкулаторите, вече намалиха значението на ученето наизуст и увеличиха необходимостта да се научим как да използваме тези нови инструменти. Но генеративният AI също ни принуждава да се запитаме какво учим хората, както и защо, как и кога.

Критичното мислене никога не е било по-важно. Генеративният интелект, както естествен, така и изкуствен, може да организира, синтезира и дестилира огромно количество знания, но с постоянни и неизкореними грешки. Книгата на Нобеловия лауреат Даниел Канеман „Мислене, бързо и бавно“ е наръчник за грешките, които са резултат от работата на различни части на нашия мозък. Дори сега интернет е пълен с книги, статии, публикации в блогове, туитове и видеоклипове, изпълнени с неволни (както и умишлени) грешки. Генеративният AI неизбежно ще усилва тези грешки по все по-авторитетно звучащи начини.

Учителите от всякакъв вид трябва да гарантират, че учениците им непрекъснато поставят под съмнение това, което смятат, че знаят - и че могат да използват както естествени, така и изкуствени източници на интелект. Въоръжени с инструментите на любопитството и здравословния скептицизъм, те трябва да овладеят нюансите. И както показва възникващата кариерна категория „инженери на езикови модели“, те трябва да стават все по-умели в задаването на въпроси.

Ако целта на образованието е да разгърнем пълния си потенциал, тогава трябва да преосмислим как развиваме всички човешки способности, като се възползваме от технологичните инструменти, които увеличават естествените ни такива, пише Слотър. Това образование трябва да продължи през целия живот.

Най-добрите в спорта, музиката и все повече в бизнеса имат различни видове треньори. Тези екипи все повече използват технологии, за да подобрят обратната връзка, която могат да осигурят на своите клиенти, за да вдигат непрекъснато представянето им. Тъй като технологичният напредък подобрява човешките способности, нуждата от водачи само ще нараства.