Как метавселената може да подобри ежедневието ни

Въпреки шумната реклама, освен възторг метавселената предизвика и негативна реакция от страна на критично настроените хора, които пророкуват кошмарно бъдеще за човечеството. Критиците често се аргументират с мрачните образи от антиутопичната литература и филми, в които хората до такава степен са запленени от всемогъща виртуална сила, че изцяло се отказват от свободата си на действие в реалния свят. Но дали по своята същност метавселената е нещо лошо?

Както при всеки нов инструмент, и тук въпросът опира до това по какъв начин ще го използваме. Основната идея на метавселената е толкова проста, колкото и очарователна: теоретично тя представлява виртуален свят, в който неограничен брой хора могат да взаимодействат помежду си в реално време – място, където да пазаруват, да побъбрят, да играят или да работят, излизайки отвъд границите на физическата реалност.

А какво бихте казали, ако подобен инструмент се използва не толкова за напускане на реалния свят, колкото за неговото подобряване? Какво би било, ако вместо метавселена за развлечение и общуване, имаше такава, която е изцяло ориентирана към решаването на реални проблеми?

„За разлика от потребителската метавселена, индустриалната метавселена винаги ще работи в комбинация с реална система – казва Аника Хауптфогел, ръководител на отдел „Управление на технологиите и иновациите“ в Siemens. – И най-важният аспект на тази връзка между цифровия и реалния свят е наличието на действително приложение“.

Подобряване на реалния живот

Все още никой не може да каже как ще изглежда метавселената след пет, десет или 20 години. Мнозина обаче смятат, че най-голямата ѝ заслуга ще бъде в подобряването на живота в реалния свят. Въз основа на богатия си опит Дженсън Хуан, главен изпълнителен директор и основател на софтуерната компания Nvidia, прогнозира, че следващата стъпка в развитието на метавселената ще включва прилагането на реални физични закони. „Законите на физиката на елементарните частици, гравитацията, електромагнетизма, електромагнитните вълни, включително светлината и радиовълните, налягането и звука“, уточнява той.

Това би довело до безпрецедентни резултати. Във виртуалния свят могат да се разработват сгради, градове, превозни средства и транспортни системи. Скъпоструващите и отнемащи време грешки в промишленото планиране ще останат в миналото. Производствените процеси ще се проверяват и усъвършенстват. А с постоянното въвеждане на данни метавселената би могла да идентифицира причините за сериозни проблеми още в момента на възникването им, да намира решения и да оптимизира фабриките.

Визията на Хуан не е някаква фантазия от далечното бъдеще. При посещението му в Мюнхен миналата година той обяви новото партньорство между Nvidia и Siemens. Двете компании ще работят заедно за създаване на индустриална метавселена, която ще преобърне изцяло начина, по който оформяме нашия физически свят.

С експертния си опит си в областта на производството, инфраструктурата и транспортните системи Siemens отдавна е синоним на инженерно съвършенство. През последните години компанията предлага сериозна експертиза в областта на дигиталните двойници, базирани на физиката. Преди десет години Siemens помогна на НАСА да създаде цифров близнак на марсохода „Кюриосити“. Заедно те извършиха комплексна симулация на всичко – от враждебната среда на Марс до най-критичната част от всяка космическа мисия – приземяването. Вместо да изстрелва скъпоструващо оборудване в космоса и само да се надява на най-доброто, благодарение на сътрудничеството със Siemens мисията на НАСА се увенча с успех.

Източник: Siemens

По-скорошен пример за чудесата на дигиталните двойници е „Градината на Немо“. Това е стартъп, който се занимава с подводно отглеждане на култури. Основната иновация тук е уникална подводна оранжерия, в която се използват характерните за океана условия, за да се създаде идеална среда. Предимствата включват температурна стабилност, извличане на вода от изпаренията, абсорбиране на CO2, високо съдържание на кислород и съответната защита срещу вредители. Всички тези фактори доведоха до извода, че растенията, отглеждани в морето, са с по-висока хранителна стойност от отглежданите на сушата.

Градината на Немо. Източник: Siemens

Подобно на Марс обаче океанът също може да бъде враждебен. За да се осигурят подходящите условия, подводната оранжерия трябва да симулира биосферата, теченията, водното налягане, слънчевата светлина, растежа на растенията и тяхното взаимодействие с чуждата среда. „Градината на Немо“ и Siemens започнаха съвместна работа, за да разберат какви точно са проблемите, възможно по-бързо да намерят отговорите и да предложат решение, което е изгодно от икономическа гледна точка. С помощта на портфолиото от софтуерни продукти и услугите на бизнес платформата Siemens Xcelerator компаниите си проправят път към следващата стъпка и се доближат все повече до осъществяването на мечтата за подводно земеделие с възможност за разширяване.

Практическо приложение в градовете, енергетиката и промишлеността

Благодарение на дигиталните двойници компаниите вече могат да правят удивителни неща. Но това е една много малка част от огромния потенциал, който крие индустриалната метавселена. Можем да очакваме по-ефективни транспортни системи, персонализирана здравна грижа, природосъобразна градска инфраструктура, оптимизирани енергийни системи и заводи, които произвеждат повече, използвайки по-малко ресурси.

Матю Бол, предприемач, автор и експерт по метавселената, е положително настроен към бъдещия ефект. „Очаквам метавселената да окаже съществено въздействие върху живота на хората – казва той. – Особено що се касае до това кой къде трябва да бъде, за да изпълнява определени задачи. Днес много дейности се извършват в офшорни зони, но тези работни места обикновено са в долния край на пирамидата на уменията и не изискват физическо присъствие“.

Бол също така е на мнение, че метавселената ще окаже огромно влияние върху големите, гъсто населени и критични инфраструктури. Той посочва за пример „проектиране на сгради, които симулират потока на енергията и движението на обитателите, а след това могат да бъдат управлявани, отоплявани и охлаждани в зависимост от използването им и по този начин да се допринася за опазване на околната среда“.

Какво ще е бъдещето на метавселената може само да се предполага. Технофобите в миналото са се страхували, че фабриките ще им отнемат работните места. Днешните скептици на метавселената рисуват мрачна картина на човечеството и неговото място в света. Ключовият въпрос обаче е как ще използваме наличните технологии? От нас зависи да използваме инструментите на днешния и утрешния ден по начин, който ще има положителен ефект върху света и ще промени ежедневието ни към по-добро.

Материалът е публикуван в бр. 2/2023 на корпоративното списание на Siemens Hi!tech.