Представители на водещи иновативни компании в България ще представят своя професионален поглед върху еволюцията в технологииите, изкуствения интелект, финтех сектора и киберсигурността на ежегодната технологична конференция Tech of Tomorrow, която се организира от водещия икономически сайт Investor.bg, част от Investor Media Group. Събитието ще се проведе в три панела на 23 юни от 14:00 часа в "Интер Експо Център", София.
За развитието на киберсигурността разговаряме с един от лекторите на конференцията - Вихрен Славчев, съосновател и изпълнителен директор на „Мнемоника“.
Г-н Славчев, бурното развитие на дигиталните технологии и услуги през последните години създава предпоставки за злоупотреби с корпоративни и лични данни. Вашата компания се фокусира и върху този аспект от дигитализацията. Как стои въпросът с киберсигурността и защитата на данните на фона на широкия достъп до технологии?
С всеки изминал ден технологиите се развиват все повече. Светът се дигитализира, хората гледат да улеснят ежедневието си. С все по-широката употреба на технологиите е много трудно данните да бъдат защитени, защото всяка технология се стреми да улесни живота, а за да се случи това е необходимо наличието на данни. Всички знаем, че личните данни са ценна информация било то за корпорация, или за отделен човек. Дали от забързано ежедневие, или от недоглеждане, при употребата на интернет, например, хората са склонни да „приемат бисквитките“ на сайтовете, без да четат въпросите и реално доброволно дават съгласие било то за лични данни, история за посещение на сайт и тн. С напредването на технологиите хората сами излагат на риск данните си.
Вихрен Славчев e съосновател и изпълнителен директор на „Мнемоника“. Има повече от 20 години опит в сферата на киберсигурността, ИТ и управлението, придобит в разработка на софтуерни продукти, сферата на недвижимите имоти и услуги и компании във финансовия сектор. Завършил е Техническия университет във Варна, специалност „Автоматика и системи за управление“. От 2009 г. досега, заедно с ръководения от него екип, продължава да изгражда една от най-динамично развиващите се и успешни български ИТ компании.
„Мнемоника“ е партньор на водещи световни фирми, чиито решения успешно комбинира с отлично познаване на локалния пазар и квалифициран екип. Реализират се комплексни решения на всякакъв вид клиенти - от големи корпорации до малки предприятия. Компанията е и първата, която предлага на българския пазар киберзащита като услуга (SOC-as-a-service).
Каква е ситуацията с българския пазар на киберзащита? Склонен ли е бизнесът да се доверява на подобни услуги, каквито предлага „Мнемоника“?
По мои наблюдения, досега българският пазар работеше на принципа: „като се опарим, ще ползваме киберзащита“, но с дигитализацията на бизнесите все повече компании са склонни на превенция, а не толкова на реакция, както беше преди години. Винаги съм казвал, че при киберзаплахите компаниите не трябва да се питата „дали“, а „кога“. От гледна точка на нашите услуги обикновено това, за което се интересуват организациите, е да бъде тествана тяхната вътрешна система дали имат слаби места, или компаниите се интересуват как могат да изнесат постоянния мониторинг на системите за киберсигурност от организацията си под формата на SOC (security operations center).
Къде е мястото на България по отношение на киберсигурността и услугите, свързани с нея?
България е привлекателна аутосорсинг дестинация, която може да предложи мониторинг и менажиране на услуги, свързани с киберсигурността. Това са дейности, които без проблем могат да се изпълняват от джуниър специалисти, които в момента са повече на пазара, отколкото подготвените специалисти. Това отваря дупка в пазара за специалисти с дългогодишен опит, но моите наблюдения са, че джуниърите напредват доста бързо.
На фона на сериозния интерес към изкуствения интелект както от бизнеса, така и от широката общественост, съществуват ли рискове около неговото допълнително развитие по отношение на киберсигурността и икономиката като цяло?
Широката употреба на изкуствения интелект създава много предпоставки за достъп до чувствителна информация, която хората предоставят сами. Заплахите са в две направления: първо, широката употреба на изкуствения интелект от страна на атакуващите. В нашата практика наблюдаваме една притеснителна тенденция, а именно възможността изкуственият интелект да се справя по-добре в планирането на атаки, отколкото хората. Второ, което е притеснително, е, че се повяват много имитации на системи, които уж са в полза на хората, а всъщност извличат данните им.