Регулациите трябва да насърчат, а не ограничат изкуствения интелект 

Поне от Есхил насам човечеството винаги се е подсещало за опасностите от неограничените технологии. Преди малко повече от седмица повече от 1000 изследователи и ръководители допълниха този наратив с отворено писмо, в което призовават за временно спиране на изследванията в областта на изкуствения интелект (ИИ).

Това е отрезвяващо четиво. В писмото се предупреждава, че ИИ може (наред с други неща) да застраши работните места, да разпространява пропаганда, да подкопае гражданския дискурс и дори да доведе до „загуба на контрол над нашата цивилизация". В него се призовава за шестмесечен мораториум върху напредналите изследвания в областта и се предлага лидерите на индустрията да изработят протоколи за безопасност и системи за управление, които да ограничат потенциалните рискове. Сред близо 2000 подписали отворено писмо, публикувано на уебстраницата на Future of Life Institute - организация с нестопанска цел, която се застъпва за отговорното и нискорисково използване на трансформационни технологии, са известни имена като съоснователя на Apple Стив Возняк и Илон Мъск, въпреки че последният невинаги се е отличавал като предприемач с особено високи морални стандарти.

Много от подписалите се са мислещи и опитни практици в областта на изкуствения интелект. Тяхната загриженост трябва да бъде взета насериозно. Като цяло обаче изглежда, че техният подход може да донесе повече вреда, отколкото полза.

Проблемът не е в самата „пауза". Дори ако подписалите се успеят да наложат по някакъв начин заповед за спиране на дейността в световен мащаб, шест месеца вероятно няма да допринесат много за спиране на напредъка в областта на ИИ. Ако един кратък и частичен мораториум привлече вниманието към необходимостта да се помисли сериозно за безопасността на ИИ, е трудно да видим проблем в писмото. Но за съжаление изглежда, че една пауза може да прерасне в по-обща опозиция на процеса.

Помислете за по-широката теза, изразена в този документ. Подписалите го призовават за „нови и способни регулаторни органи", „стабилна екосистема за одит и сертифициране", „добре обезпечени с ресурси институции за справяне с драматичните икономически и политически сътресения", които ИИ може да предизвика. Те добавят: „Мощни системи за ИИ трябва да се разработват само след като сме сигурни, че ефектът от тях ще бъде положителен, а рисковете – управляеми“. 

Това е формула за откровена стагнация. Никой никога не може да бъде напълно сигурен, че дадена технология или приложение ще има само положителни ефекти. Историята на иновациите е история на пробите и грешките, на риска и печалбата. Една от причините, поради които САЩ са водещи в света в областта на цифровите технологии - поради които там се намират почти всички най-големи технологични платформи - е, че не ограничиха предварително индустрията с добронамерени, но съмнителни регулации. Неслучайно и всички водещи усилия в областта на изкуствения интелект са американски.

„По отношение на регулациите в сферата на изкуствения интелект Европа изостана от големите сили и може би така ще бъде и занапред. Европа не би могла да навакса вече изпуснатата преднина. Това, че ние сме част от една неконсистентна структура създава предизвикателства“. Това мнение изказа в предаването „UpDate“ на Bloomberg TV Bulgaria д-р Галя Манчева, основател и изпълнителен директор на Ai advy – компания, която консултира корпоративните си клиенти именно в областта на регулациите.

„Към днешна дата сме на прага на промяна, която със сигурност ще донесе много позитиви. Така или иначе – в тази посока се движим“, поясни Манчева, добавяйки, че в момента нивото на ИИ в Европа е лимитирано рисково. За нея ако Европа иска да е конкурентна в световен план, има нужда да създаде условията за изграждане на високорискови системи. Въпреки това обаче гражданите се нуждаят от прозрачност, а компаниите - от ясно разписани правила, по които трябва да изграждат технологията.

Според изпълнителния директор на Ai advy, която е и член на BESCO, регулациите няма да ограничат развитието на изкуствения интелект, защото целта им е точно обратната – да ускорят процесите по внедряване на високорискови системи.

„Компаниите трябва да се чувстват достатъчно уверени да внедряват високорискови системи в отделните си пространства“, пояснява тя. 

Манчева коментира и ситуацията и регулаторната рамка в Китай, отбелязвайки, че на регулаторно ниво държавата много стимулира инвестициите в научни изследвания и през различни инструменти подпомага компаниите да инвестират в изкуствения интелект. Целия разговор вижте във видео материала в сайта на Bloomberg TV Bulgaria.

А иначе - може би си струва да помислим дали след преживяното през последните няколко години европейците не трябва да се запитат дали искат отново да се саморегулират. Петте или шестте доминиращи IT компании с мощ в областта на изкуствения интелект (Microsoft, Google, Meta, Amazon, Adobe и др.) или ще успеят да се справят с регулаторните пречки, или умело ще ги заобиколят. GDPR не укроти Facebook дори пет години след влизането му в сила, смелият Макс Шремс все още трябва да се бори с гиганта, както пише и колегата ни Якоб Щайншаден от TrendingTopics. 

Вероятно по-добре би било ИИ да се подчини на приложимите правила; подобно на социалните медии, той не трябва да нарушава защитата на данните, не трябва да разпространява неистини, не трябва да вреди на никого другиго, а компаниите, предлагащи инструменти за ИИ, така или иначе могат да бъдат преследвани с големи глоби. Тогава ще избегнем и приобщаването на приложенията на ИИ, които помагат за всекидневната дейност, със системите за биометрична идентификация по външните граници на ЕС. В крайна сметка опасността не е в инструмента, а в обхвата на приложението. Вместо това трябва да се даде възможност на малките и големите компании да работят с ИИ по смислен и надежден начин, не като заместител на служителите, а като интелигентен инструмент за повишаване на производителността. За да не се окаже отново, че Европа е на опашката и при поредния вид технологии, проспивайки пореден шанс.