Над 1200 електронни услуги подобряват административното обслужване у нас

Над 1200 електронни услуги с над 35 хил. профила на фирми са реализирани благодарение на Оперативна програма "Добро управление" и вече се ползват от обществото. Постигната е стандартизация при проектите и надграждане в системите. Това съобщи Атанас Мазнев, зам.-министър  на електронното управление, при представяне на административните услуги за електронно управление, при ползване на информационните системи на Националната агенция за приходите, Агенцията за обществени поръчки и Агенция „Митници“.

В момента, в който една често ползвана административна услуга стане достъпна онлайн, тя се приема за даденост, защото улеснява значително взаимодействието на всички с администрацията. Това приемане на новия начин на общуване става още по-лесно, когато ползите за всички започват да се проявяват веднага и спестяват значително време и ресурси, посочи Ирена Първанова, ръководител на управляващия орган на Дирекция "Добро управление" в администрацията на Министерския съвет.

Екипът на Института за пазарна икономика (ИПИ) извърши оценка на четирите проекта за реализираните ефекти за бизнеса и гражданите. Ползата от внедрените е-услуги засягат на практика всички активни компании в България: 412 хиляди нефинансови и 4300 финансови предприятия през 2021 г. по данни на НСИ; граждани (български и други), ползващи административни услуги от българската администрация; 499 администрации и широк кръг заинтересовани страни – ползватели на отворени данни, неправителствени организации, журналисти, асоциации.

Отчетените позитивни ефекти включват спестено време и разходи за бизнеса и гражданите, ускоряване на стопанската активност, повишаване на предвидимостта и надеждността на услугите, разкриване на възможности за нови и по-ефективни бизнес модели, промяна в начина на организация на дейността и други, е оценката на ИПИ.

Експертите отчитат, че вторичните ефекти за администрацията също са значителни – активизиран е процесът по вътрешна оптимизация, по-голям е досегът с отворени данни и развитие след това, предоставя се възможност за аналитични дейности, които да идентифицират следващите лесни и по-дългосрочни стъпки за подобряване на административното обслужване и по-добро управление на рисковете. Очакванията са реализираните проекти да се отразят на позицията на страната ни в редица международни сравнения, оценяващи електронното управление и бизнес средата.

По първия проект, с който електронното управление предоставя административни услуги, за периода 2015 г. - 2022 г. при работата на единния модел общо спестеното време надхвърля 12,3 хиляди години. Само за 2021 г. консервативните оценки за реализирани спестявания са за над 210 млн. лв., заяви Адриан Николов от ИПИ.

Изчисленията показват, че над 40 пъти се връща инвестицията при въвеждане на единния модел за електронно обслужване. За последните три години спестените разходи за администрацията от работата на единния модел възлизат на минимум 5,3 млн. лева, с които се е подобрила общата работата на електронното управление.

Ефектите от втория проект "Надграждане на основните системи на НАП за предоставяне на данни и услуги към вътрешни и външни системи" включват спестено време от 102 хиляди работни дни за една година, спестени разходи за бизнеса в размер на 99,8 млн. лв. на година, увеличение на електронните разплащания през портала, увеличена събираемост на приходите, осигурена надеждност, сигурност и непрекъсваемост на дейността на НАП.

Николай Минков от Министерството на електронното управление съобщи, че над 200 милиона са заявените административни услуги и даде пример как те достигат и до слабо заселените места в България. С помощта на „Български пощи“ жителите в пет населени места, едно от които е бургаското село Маринка, са направили заявка за отопление.  

Ползите от проекта при надграждане на основните системи на Агенция "Митници" са понижаване на разходите и улесняване на търговията при използване на електронните услуги, като спестеното време се изчислява от 102 хиляди работни дни за една година. Спестените разходи на бизнеса достигат 99,8 млн. лева за година. Само през декември увеличените заявки  през новия портал са над 75 хиляди, потвърди Милена Кръстанова, зам.-директор на НАП. По думите ѝ това е допринесло за значително увеличение на приходите в агенцията.

Георги Николов, изпълнителен директор на Агенцията по вписванията, съобщи, че с въвеждането на Централизирана автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки" (ЦАИС) са спестени разходи на етап подаване на оферти за общо 47 млн. лв. за периода от 2020 до 2021 г. и още 12 млн. лв. при етап сключване на договор, изпълнение и отчитане.

В Агенцията регистрират плавно увеличение на средния брой оферти за една поръчка, като от 2020 г. до ноември 2022 г. са реализирани спестявания от 4,8 млн. лв. поради достъпност и възможност за участие в процеса на неспециалисти.

Сред предимствата при подаването на оферти за участие е увеличение на времето на разположение за подготовка, като част от офертите се подават в извънработно време. Отчита се плавно нарастване на дела на малките и средни предприятия в общия при подаване на оферти. Намалява обжалването на обществени поръчки, по-голямо е доверието в процеса на провеждането им. От Агенцията заявяват, че това ограничава възможностите за грешки, злоупотреби и манипулация в процеса на кандидатстване.

Светла Костадинова, изпълнителен директор на ИПИ, посочи, че възможността услугата да се ползва 24/7 улеснява повече кандидати и подобрява качеството на услугата, което е принос за прозрачността при разходването на публични средства.

С проекта на Агенция "Митници" за предоставяне на данни и услуги към външни системи също се отчита понижаване на разходите и улесняване на търговията при използване на електронните услуги. Това се дължи на контрола, управление на риска и повишената събираемост на приходите. Сметките показват, че спестените загуби за стопанските оператори са от поне 1 млн. евро на година загуба за всеки 1 процентен пункт неналичност на системите.

Изпълнението на проектите по ОП „Добро управление“ освен преките ефекти, които са видими, и са свързани с намаляване на разходите, удобство, планиране, ефективност и конкурентоспособност на участниците в тях, има и косвени ефекти, отразени в свиване на сивата икономика, повече стимули за иновации и доверие.