Технологиите, които трябва да следим през тази година

Тези средства за повишаване на ефективността на мрежата са важни - и доходоносни. Те осигуряват на енергийните предприятия необходимия времеви буфер, за да могат спокойно да увеличат мощността на резервните електроцентрали.

На операторите на електроцентрали вече няма да се налага да поддържат в постоянна готовност резервна мощност. Това чувствително намалява т.нар. разходи за студен резерв, които през 2021 г. достигнаха 2,3 млрд. евро само в Германия. 

Днес литиево-йонните батерии са най-разпространеният вариант за съхранение. В дългосрочен план експертите виждат предимства в технологии като редокс потока (Redox-Flow). Компонентите са лесно достъпни, а батериите са по-евтини при широкомащабна употреба.

В рамките на полеви изпитания газовата компания Uniper и стартъпът CMBlu искат да тестват за първи път такава система през 2023 г. по време на текущата експлоатация на мрежата. За тази цел към мрежата в Хесен ще бъде свързана батерия с първоначален капацитет от един мегават (MW). 

Така се очаква да работят „течните батерии": два големи резервоара съдържат по две различни органични течности. Между тях има енергиен преобразувател с тънка мембрана.

По време на процеса на зареждане йоните в едната течност отделят електрони, които преминават през мембраната в другата течност. По този начин енергията се съхранява химически. Когато електричеството е необходимо отново, процесът се обръща и електрическата енергия се освобождава.

Наред с иновативните решения енергийната криза парадоксално изведе на преден план технология, която за първи път е изследвана още през 17 век: Втечнен природен газ. Сега „втечненият природен газ" (LNG) помага за снабдяването на Европа и замества руския тръбопроводен газ.

Независимо дали е старо или ново като технологията, производството на втечнен природен газ във всички случаи е високотехнологично: първо природният газ трябва да се освободи от сяра, азот или вода, за да се охлади до температура от минус 162 градуса.

Анализ на данни в областта на отбраната

Проблемът: в Европа се води война. Политическите и икономическите отношения между държавите по света също се преориентират в зависимост от това кой на чия страна е.

Това означава също, че Европа не може да разчита на технологиите на други големи сили. Репутацията на САЩ като надежден партньор пострада при управлението на бившия президент Доналд Тръмп. А мнозина вече се страхуват от следващия, още по-тежък глобален конфликт с Китай.

Решенията: Значението на технологиите за осигуряване на свободата, демокрацията и просперитета вече беше подчертано от германския канцлер Олаф Шолц в речта му за повратната епоха през февруари миналата година: „Ще останем на технологичната висота на времето ", каза той, като се позова на „следващото поколение бойни самолети и танкове", които Германия ще създаде заедно с европейските си партньори.

Тези проекти са свързани с нов вид мрежова война. Все още не е ясно дали особено Германия и Франция ще успеят да изградят големи платформи за това. Експертите обаче виждат голям потенциал и спешна нужда от дигитализация и нови системи в Бундесвера.

„Сливане на сензорни данни" е първата ключова дума, спомената от Свен Вайценегер. Ръководителят на Cyber Innovation Hub търси нови технологии в гражданския сектор, които биха могли да бъдат полезни за Бундесвера. По-конкретно, това включва свързване на данни от най-различни сензори, като например тези на танкове, безпилотни самолети и сателити.

Това може да подобри информационната ситуация. „Украинците правят това със сателитната мрежа Starlink на SpaceX и знаят точно къде се намира врагът с точност до метър", казва Вайценегер. Въпреки това, ако Европа иска да стане по-суверенна в областта на сигурността и отбраната, не може да се разчита и на американската компания на Илон Мъск.

Стартъп инвеститорът Клаус Хомелс вижда потвърждение на инвестицията си в базираната в Мюнхен ракетна компания Isar Aerospace: „За да бъдем автономни, се нуждаем от собствен транспортен капацитет, за да можем да транспортираме и собствените си сателити". Германия и Европа, например, ще трябва да могат самостоятелно да събират и анализират сателитни данни за движението на войските.

Тъй като в бъдеще атаката и отбраната вероятно ще бъдат организирани по начин, основан на данни, Вайзенегер също така смята, че разгърнатите центрове за данни са бъдещето. В бъдеще в близост до бойното поле ще се движат не само камиони с храна и гориво, но и малки мобилни центрове за данни, които могат да обработват данните бързо и сигурно.

Улрике Франке от базирания в Лондон мозъчен тръст European Council on Foreign Relations също вижда възможности за богатите малки и средни държави в новите военни технологии. „Страна с размерите на Белгия сега има възможност да се позиционира във военно отношение, без да се нуждае от много голяма платформа", казва тя. Тя вижда потенциал например в разработването на т. нар. роеви технологии за безпилотни летателни апарати и безпилотни подводници.

Повечето инвеститори в рисков капитал не участват в такива очевидно военни иновации. След опита с руските санкции обаче инвеститорът Хомелс се замисля и за гражданска технология, за която Европа е зависима от САЩ: „Трябва да помислим за собствени платежни системи. Парите в брой губят значението си и ако ни лишат от Visa и Mastercard, ще се върнем към бартерната търговия“. 

Дигитална защита от кражби

Проблемът: след хакерската атака в Continental служителите все още се страхуват, че техните препоръки, болнични листове и предложения до мениджърите ще попаднат в мрежата. Изнудвачите заплашват да публикуват поверителните данни на компанията, тъегувана на DAX.

Случаят с изнудването на доставчика на автомобилни части още веднъж подчертава киберрисковете в ерата на цифровизацията. Заплахата отново се увеличи заради войната в Украйна. Няколко пъти органите за сигурност са предупреждавали през 2022 г., че руските хакери могат да отвърнат на санкциите и доставките на оръжие за Украйна с атаки срещу критичната инфраструктура.

Технологичният лидер и инвеститор Клаус Хомелс също предупреждава: „Днес говорим за болници и електроцентрали, а утре – за самоуправляващи се автомобили." Уве Хорстман от базирания в Берлин фонд за рисков капитал Project A се опасява, че през 2023 г. може да се появят атаки от съвсем ново качество.

Напредъкът в областта на генеративния изкуствен интелект го кара да се замисли. В началото на годината много хора откриха езиковия модел Chat GPT3 и възможностите за използването му - от писане на курсови работи до създаване на приложения.

„В момента всички си играят с него и смятат, че е доста хубав", казва Хорстман. „Но все още не сме навлезли в сферата на сигурността“. Технологията може да се използва за генериране на всякакъв вид изображения и звукови материали от даден човек.

След това нападателите могат да използват такива подправени документи, за да получат пари или поверителна информация. Това поставя напълно нови предизвикателства пред архитектурата за сигурност на компаниите. 

Когато става дума за киберсигурност, бързо се сещаме за пропуски в сигурността на софтуерните кодове и скрити задни вратички, през които ИТ специалисти с лоши намерения могат да се промъкнат в корпоративните мрежи и да избягат отново с плячката си от данни. Но Хорстман казва: „Слабото място остава потребителят, човекът, и това ще се засили с напредъка на изкуствения интелект“. 

Улрике Франке, изследовател в European Council on Foreign Relations, е на подобно мнение. Според нея дълбочинните фалшификати (Deepfakes) - медийно съдържание, генерирано от изкуствен интелект и изглеждащо реалистично - представляват нарастваща заплаха за обществото. „Колкото по-добре изкуственият интелект успява да имитира изображения, текстове и видеоклипове, толкова по-голям е потенциалът за дезинформация", казва Франке.

Решенията: Европа, по-специално, все още е сравнително боса и гола, що се отнася до много рискове. Инвеститорът в рисков капитал Клаус Хомелс казва: „Ако има компании, които имат отговор на киберрисковете, то те са близки до израелската армия. Но това е трудно за малък европейски инвеститор, а и е трудно да се оцени“. 

Как да се намали рискът от дълбочинните фалшификации все още изглежда напълно неясно. Хорстман вероятно би инвестирал веднага в компания с добра идея. „Определено ще разгледаме тази област. Мисля, че това ще бъде изключително важно“.