Vodafone - учебникарски пример за кошмарни сливания и придобивания

Има скрита стойност във Vodafone Group, разрастващата се телекомуникационна компания, чиято пазарна капитализация спадна с повече от 50 млрд. долара за почти пет години. Тя предлага на студентите по бизнес урок за доброто, лошото и грозното в сливанията и придобиванията. Единственото нещо, което липсва, е ултимативната сделка: за разделяне, пише Крис Хюз за Bloomberg.

Нещата не се развиват добре. Цената на акциите наскоро спадна под психологическото ниво от 100 пенса. Конкуренцията разбива Vodafone в Германия – нейния основен пазар. Мениджмънтът се бори да убеди инвеститорите, че големият дълг от сключването на сделки ще бъде овладян. Активистът Cevian Capital се отказа от книжата по-рано тази година, но телекомуникационният милиардер Ксавие Ниел зае мястото му като потенциален агитатор.

Ако се върнем назад към 2013 г., е трудно да се повярва, че Vodafone успя да се забърка в такава ситуация. Тогавашният главен изпълнителен директор Виторио Колао реши да излезе от съвместното предприятие с Verizon Communications за 130 млрд. долара. По-голямата част от полученото плащане – главно комбинация от пари в брой и акции от Verizon – беше насочена към акционерите. Това беше голяма сделка, която направи пауза след години на изграждане на империята. За съжаление, продължението на тази сага за сливания и придобивания беше разочароващо.

Vodafone добави кабелна инфраструктура към портфолиото си, преследвайки т.нар. стратегия за конвергенция за продажба на телефонни, интернет услуги и такива за платена телевизия. След като предложи 11 млн. долара, за да поеме контрола над Kabel Deutschland Holding в Грмания, след това погълна испанската Grupo Corporativo ONO за 10 млрд. долара. По-късно испанският пазар стана изключително конкурентен.

През 2018 г. дойде придобиването на активи за 22 млрд. долара от конкурента Liberty Global. Това запълни празнини в покритието в Германия на Vodagone. По-малко от седмица след новината, Ник Рийд, който по това време беше главен финансов директор, беше обявен за наследник на поста на Колао, който ръководи компанията близо 10 години. Но приемствеността между двамата не беше идеална. Оттогава акциите на Vodafone изостават спрямо тези на европейските конкуренти на компанията.

Да бъдем честни – идеята да станеш пакетен доставчик на телекомуникации имаше смисъл и щеше да отнеме години за изграждането на подобен бизнес от нулата вместо чрез придобивания. Проблемът е, че Vodafone не управлява добре активите си. След като първоначално се радваше на синергия, лошото обслужване на клиентите доведе до загуба на пазарен дял в Германия. Ако правиш скъпи сливания и придобивания, трябва да си безупречен мениджър на това, което купуваш.

Vodafone също така пое доста дългове. Може би беше по-разумно да се запазят над 80-те млрд. долара, върнати на акционерите след сделката с Verizon и да се запази повече пространство за действие.

Освен това имаше сделки, които Vodafone не сключи, а само загуби времето си по тях. Нейните активи се простират в Европа и развиващи се пазари. И все пак това, което има най-голямо значение в телекомуникациите, е мащабът в рамките, а не извън границите, докато международният отпечатък добавя допълнителна сложност за акционерите. Vodafone можеше да направи повече, за да се съсредоточи върху избрани пазари в Европа, като същевременно намери по-добри собственици за всичко останало. Това би ускорило намаляването на дълга и би направила компанията по-управляем гигант.

По-рано тази година Vodafone сключи сделка с Masmovil Ibercom, позволявайки на Orange да получи предимство в испанската консолидация. И макар че тазмесечното споразумение за частична продажба на мобилните кули ще намали ливъриджа, това е управленска измислица с консорциум за частен капитал и пари от Саудитска Арабия. Щеше да е много по-добре просто преди години да се отърве от бизнеса.

В шапката на главния изпълнителен директор Рийд няма заек, който да извади. Регулаторите вероятно ще бъдат по-предпазливи в позволяването на консолидация на пазарите на Vodafone. Обсъжданата комбинация с Three UK, собственост на CK Hutchinson Holdings, все още не е случила.

Най-добрият залог на Рийд е да управлява по-добре операциите, да намалява разходите и да се възползва от всички възможности за сливания и придобивания, която съдбата му предоставя. Той също така може да бъде по-ясен, че акционерите ще получат своето с намаляването на дълга. Анализатори в New Street Research виждат потенциал за връщането на 4,9 млрд. евро, ако нещата се развият добре.  

Една по-малка компания с подобна история сама по себе си би била цел за поглъщане. Корпоративната стойност на Vodafone, надхвърляща 90 млрд. долара, предлага защита от тази заплаха. Подобна фантастична сделка би била добре организирана от консорциум от купувачи, които искат да разделят фирмата помежду си. Ако това се очертае на фронта, защитата на статуквото ще бъде огромно предизвикателство.

От председателя Жан-Франсоа ван Боксмеер зависи да реши дали Рийд успешно извежда Vodafone от калта. Но всеки главен изпълнителен директор в тази позиция би имал същите ограничени възможности за преобръщане на този чудовищен бизнес.