Време е за помирение между технологичните основатели и инвеститорите активисти

Корпоративната култура в Силициевата долина на компании, доминирани от основателите, е в пряк конфликт с традицията на Уолстрийт за активизъм на външни акционери. Тъй като някои от най-успешните технологични компании са изправени пред забавяне на растежа и спадащи цени на акциите, могат ли двете страни да намерят начин да се разберат, се пита технологичният редактор за САЩ на Financial Times Ричърд Уотърс.

Този въпрос е подложен на изпитание най-ясно в Meta и Alphabet, които бяха обект на публични писма от недоволни акционери напоследък. Вътрешният контрол в двете компании, закрепен чрез специални класове акции, които дават на основателите извънредни права на глас, означава, че те могат безнаказано да игнорират недоволните инвеститори. Но навременните послания удариха болното място в момент, когато стремглавият растеж на Big Tech (технологичните гиганти – бел. прев.) се забавя.

Обосновката за акциите със суперправа за гласуване беше изложена най-ясно от основателите на Google Сергей Брин и Лари Пейдж по време на тяхното първично публично предлагане (IPO) през 2004 г. Тяхното писмо, което се превърна в основополагащ текст за следващото поколение технологични предприемачи, заявяваше, че контролът на основателя е необходим, за да се защити фокусът на неговата компания в дългосрочен план.

По-рядко се отбелязва обаче, че основателите на Google всъщност се опитваха да дефинират какво имат предвид под дългосрочен план. Повечето проекти, казаха те, трябва да покажат „някаква реализирана полза или напредък“ в рамките на две години, докато собствените им решения ще се основават на „три до петгодишни сценарии“.

Сравнете това с действителните резултати на някои от най-скъпите залози на Alphabet, компанията майка на Google. Нейният проект за автомобили без водач е на почти 14 години, без признаци за пробив на пазара. Като цяло амбициозните проекти на компанията са натрупали загуби от 33 млрд. долара от 2015 г. насам.

Инвеститорът активист TCI, който държи дял от 6 млрд. долара в Alphabet, е един от онези, които се опитват да наложат дисциплина, в която самите основатели твърдят, че вярват. Подобна загриженост мотивира Altimeter Capital да призове Meta да намали разходите си. Компанията за социални медии все още е сравнително ранен етап от дългосрочния си залог върху метавселената. Но нейният неограничен залог върху гигантски проект без изгледи за сериозни приходи в близко бъдеще предизвика срив в цената на акциите й в края на октомври.

Зад тези искания на акционерите стои страхът, че богатствата, натрупани по време на технологичния бум, се пропиляват и че твърденията за дългосрочен фокус са извинение за финансова недисциплина. Според критиците капиталът се използва неефективно, докато кешът се натрупва в компании, които са разглезени от избор в какво да инвестират след това.

Apple, чието ръководство не е защитено от акции със суперглас, беше подложена на силен натиск преди около десетилетие да спре да трупа кеш. Гигантските обратни изкупувания на акции, които последваха, се оказаха благодат за инвеститорите, без да отслабват способността на Apple да инвестира и цената на акциите на компанията скочи седем пъти.

Бързината, с която технологичните цикли често се движат, също така компрометира дългосрочния аргумент. Стратегическите и управленски слабости на някои технологични компании, които станаха публични чрез акции със суперправо на глас, бяха разкрити със стряскаща скорост.

Компанията за игри Zynga беше изтласкана встрани от бума на мобилните игри скоро след IPO през 2011 г. и основателят й в крайна сметка предприе рядката стъпка да се откаже доброволно от контрола. А Fitbit – чиито акции със суперглас изтичаха след 12 години – претърпя срив на цената на акциите почти веднага след IPO-то си и се продаде на Google.

Най-добрата надежда за намаляване на напрежението между основателите от Силициевата долина и активистите е споделената вяра във важността на обръщането на спада в цените на акциите, който засегна сектора през последната година. Голяма част от възнагражденията, изплащани на работниците в най-големите технологични компании, е под формата на акции. Защитата на способността на техните компании да се конкурират за таланти дава на основателите сериозни причини да се съсредоточат върху цената на акциите.

Марк Закърбърг изглежда промени мнението си след пораженията върху акциите на Meta през октомври, обявявайки планове да съкрати 13 процента от работната си сила. Оттогава акциите поскъпнаха с около 25%, въпреки че все още са със 70% под миналогодишния връх и много акционери искат по-драстични действия.

Крис Хон, ръководителят на TCI, обобщи настроенията на Уолстрийт, като заяви за Alphabet: „Не е в интерес на никого, ако компанията стане толкова „дебела“ и нездравословна. Аргументът важи за всички акционери, всички членове на борда, цялото ръководство.“

Може би след цялата разделителна реторика, която оцвети този дебат и от двете страни, е време за нова среща на умовете.