Алесандро Куриони, IBM: Кризата може да накара много компании да развиват стратегии за устойчивост

Д-р Алесандро Куриони

Снимка: IBM

Доктор Алесандро Куриони е IBM Fellow, вицепрезидент на IBM Research за Европа и Африка, както и директор на лабораторията IBM Research в Цюрих, Швейцария. Той отговаря за проучванията, които IBM прави в Европа и води глобалната развойна стратегия на технологичния гигант в сферата на сигурността и ускорените открития. Експертизата на д-р Куриони е в областта на високопроизводителните изчислителни процеси, а приносът му през годините е свързан с решаването на някои от най-сложните научни и технологични проблеми в здравеопазването, космическото дело, потребителските стоки и електрониката. В момента основните му изследователски интереси включват ускоряване скоростта на откритията чрез изкуствения интелект, квантовите изчисления и новите компютърни парадигми. Алесандро Куриони е член на Швейцарската академия на техническите науки.

Наистина ли Централна и Източна Европа са технологичният център, за какъвто ни го представят много компании и хора от индустрията?

- Много добър въпрос. Вярвам, че този регион като цяло има няколко неща, които са изключително важни за създаването на екосистема. В него все още има много таланти, които идват от наследството на университетите и училищата в региона. На второ място е пълен с възможности за създаването и развитието на бизнес. Тъй като страните от него не са толкова зрели, колкото други в Европа, това дава нови бизнес възможности, а комбинирани с уменията, те са още по-големи. Така че за компании като IBM това е още по-голяма възможност, защото нашата философия и нашата визия за бизнеса е да създаваме информационни технологии, в повечето случаи отворени, които са специализирани в автоматизацията, в сигурността, в новости като квантовите компютри например, и да предлагаме всичко това като технологии активатори. За да пренесем това в истинския бизнес, са нужни партньорства с компании, които се нуждаят от тези технологии, за да опитат да постигнат промяна. Разбира се, регион като този е пълен с тези възможности. Ето защо е много важен за нашата компания.

Имате ли центрове за иновации или лаборатории в Централна и Източна Европа?

- IBM като цяло, както и Red Hat, има такива места. Те са свързани с основните ни иновационни центрове. В Полша например имаме в Краков, както и във Варшава. Това са места, в които сме инвестирали в хората. В Братислава също направихме много голяма инвестиция. IBM е международна корпорация. За компании като нашата е важно не къде позиционират центъра за иновации, а начинът, по който тези иновативни центрове се свързват с по-голямата екосистема. При нас тази връзка е много силна благодарение на различни проекти. В Познан например имаме квантов център. Там имаме много хора, които работят в лабораторията или са част от други наши лаборатории в Европа. Това са хора, които учат тук, развиват се тук, а след това работят на друго място. Да, много от тези хора работят в нашите лаборатории за няколко години, подготвят дисертациите си или други проекти, а след това се връщат. Така че интеракцията с цялата екосистема е доста силна.

В нашата най-голяма лаборатория в Европа, в Цюрих, имаме много голяма група от хора, идваща от Източна Европа. Говоря за водещи учени в центъра. Някои идват, после отиват да учат, връщат се, други идват, учат се и помагат за развитието на нашите иновации. Ние създаваме технологична платформа. Стойността идва именно от възможността и от сътрудничеството около тази платформа.

Но страни като България имат нужда от подобни лаборатории, защото имат огромен проблем с изтичането на квалифицирани кадри.

- Ние сме компания, която се опитва да помогне и да сътрудничи, за да помага на местните правителства да правят правилните стъпки. Така че големи, но и малки компании да решат да останат и да се развиват в местната екосистема. Вероятно знаете, че има български професор, който е част от ETH Zurich – Мартин Вечев, който създаде нов център в България (бел. ред. - Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT). Ние си сътрудничим много активно през ETH Zurich. Oтворени сме и обсъждаме как можем да му помогнем да развие института. Това е чудесен пример – има хора, които работят по докторантури, могат да се докоснат до работа, извършвана на други места, а след това могат да се върнат и да помогнат за развитието на местната екосистема.

Компании като нашата могат да помогнат за създаването на екосистеми от иновации. Но въпросът не е в компаниите да вкарват пари, за да помагат за развитието на всичко това. Правителствата трябва да се фокусират върху тази задача. Ако го направят, компаниите ще бъдат стимулирани да инвестират повече локално. Всеки има своя роля. Ако не инвестираш в правилната ИТ екосистема в страната си, не можеш да растеш. Но аз вярвам, че хора като Мартин Вечев, които работят по този начин, ако работят заедно и има воля от държавата да помага, това е правилният път за достигане на следващото ниво. Това правят други страни в Европа. Германия например има много силно наследство. Но те постоянно работят в тази посока на федерално, на регионално ниво. Да вземем за пример Бавария. Научните иновации там са основен приоритет. Преди няколко години Ангела Мерел застана лично зад проекта за първата система за квантови изчисления. Бавария инвестира огромни средства от региона, за да поддържа науката и технологиите. А когато нещо такова се случи, компаниите инвестират дори повече.

Стартъпите, които имат добри идеи и които искат да станат еднорози, не се насочват към места, където работната ръка е най-евтина. Те отиват на места, където има най-добра екосистема. Защото дори за компания като нашата, не се създава никаква стойност, ако не можеш да се свържеш с правилната екосистема от партньори, сътрудници, стартъпи и т.н.