Около 15% от българите имат електронен подпис

Електронният подпис се превръща в основен начин на удостоверяване на самоличността в най-близкото бъдеще. На това мнение са над 80% от участниците в проучване, за които дигитализацията на услугите е ключова при използване на банкови операции и административни услуги. Тези тенденции в нагласите на обществото бяха обобщени в национално проучване, проведено от "Маркет Линкс" по поръчка на БОРИКА през май сред 628 лица над 18 години, които използват или имат намерение да използват удостоверителни услуги.

"За екипа на "Маркет Линкс" проучването беше изключително интересно, тъй като отразява динамичната промяна в последните няколко години в нагласите и намеренията за използване на електронни услуги, и в частност електронен подпис", посочи Добромир Живков, управител на социологическата агенция.

Проучването обхваща използването на двете основни електронни услуги – квалифициран електронен подпис (КЕП) на хардуерен носител, който е добре познат на пазара от близо 20 години, и неговия облачен/мобилен вариант, при който идентификацията, подписването и изпращането на документи се случват само през мобилно устройство.

Живков съобщи, че кумулативният резултат на проникването на КЕП и Облачен/Мобилен КЕП (ОКЕП) у нас е около 15%, или между 755 хил. и 950 хил. души.

По думите му ОКЕП е с по-висок дял на използваемост при хората до 34 години, тъй като е свързан с по-висока дигитална култура и е на по-високо ниво при по-младите хора. Той обясни, че дигиталното поколение по-лесно усвоява нови за пазара услуги, които се превръщат във важен сегмент от икономически активното население. Живкоп посочи, че социодемографските профили на двете групи потребители обаче до голяма степен са сходни.

Според данните от проучването най-разпространените дигитални услуги сред целевата група са онлайн разплащанията – 86%, и електронното банкиране (84%). Тяхното масово приложение се отчита при заявяване на административни е-услуги, както и при онлайн кандидатстване пред банкови или застрахователни институции.

Живков подчерта, че това показва високите нива на дигитална култура сред хората, които използват електронен подпис. 81% от анкетираните заявяват, че отново биха подновили или закупили хардуерен електронен подпис, а 66% - ОКЕП през следващите две години.

По думите на Добромир Живков един от основните фактори за проникването на пазара е електронното правителство и развитието на финансовия сектор. "Може да има резки скокове. Макар да има противоречиви фактори, се очаква позитивна картина и се върви към проникване на услугите", отбеляза той.

Според честотата на използването се набелязват и важни разлики в моделите на употреба на КЕП и Облачен/Мобилен КЕП. Хардуерният подпис има превес и тежест в професионалната сфера, докато ОКЕП се използва основно за персонални цели. Именно поради тази причина и данните отчитат двойно по-често използване на КЕП (30%) веднъж седмично за разлика от ОКЕП (15%) за същия период.

Относно най-силните мотиви, които привличат хората към електронния подпис, Живков обясни, че това са използването на онлайн административни услуги и комуникацията с държавни институции. Все повече нарастват и желаещите да използват и допълнителни услуги на централната и местна администрация.

Повече от 63% от анкетираните са категорични, че ако държавните институции предлагат отдалечена идентификация и подписване, биха били по-сигурни. Те се надяват, че по този начин доверието ще се повиши и притесненията на много от желаещите да използват електронен подпис и отдалечена идентификация вероятно ще отпаднат. При масово въвеждане на електронни услуги за 77% от участвалите в анкетата облачният/мобилният електронен подпис ще е най-логичен и естествен избор за взаимодействие с тези институции.

Гарантиране на сигурността при използване на електронните услуги е важна за 57% от анкетираните, а цената на услугата е водеща за 44% от тях.

Нарастващ интерес към електронните услуги отчитат и от БОРИКА, един от водещите доставчици на удостоверителни услуги в България с бранда B-Trust.

"Това, което е ценно за нас като обратна връзка от потребителите е, че B-Trust е най-разпознаваемият бранд електронни подписи у нас със 76% подпомогната познатост, както и че 78% от клиентите биха се възползвали отново от услугата. Това говори за изключително високите нива на лоялност към бранда и към компанията като цяло", коментира Нели Йоловска, главен директор "Продажби" в БОРИКА.

Нели Йоловска Снимка: Investor.bg

Тя съобщи, че компанията е лидер по трите позиции – спонтанност, подпомогната осъзнатост и рекламна запознатост.

В проучването 72% от клиентите на облачен/мобилен електронен подпис споделят, че са ползвали услугата при взаимодействие с държавна институция или частна организация, в процес по отдалечена идентификация и подписване на документи.

Според данните 55% от хората нямат никакви притеснения да използват отдалечена идентификация със селфи и снимка на лична карта, а близо 60% дори смятат, че електронният подпис и отдалечената идентификация допринасят за повече сигурност в интернет.

Йоловска заяви още, че се очаква до 2030 г. Европейската комисия да приеме, че 100% от гражданите трябва да имат достъп до медицинското си досие, а 80% да имат е-идентификация.

Като най-значими стимули за използването на ОКЕП, респондентите посочват удобството за подписване през смартфона, без необходимост от допълнително устройство (24%), както и приемливата цена на услугата (17%). Сред бариерите пред употребата на облачен/мобилен подпис са опасенията за сигурността (35%) и изискването за изпращане на селфи и снимка на личната карта (17%).

Нели Йоловска подчерта, че 55% от клиентите ползват услугата на БОРИКА вече седем години.

Старши мениджърът "Дигитални услуги" на Банка ДСК Маргарита Томова обясни, че финансовата институция е партньор с БОРИКА и заедно работят в посока улеснение на клиентите. За да не чакат потребителите на опашки, е разработено приложение от пет стъпки за регистрация на юридически лица в банката. Тя отнема до 20 минути и може да бъде направена и от компютър, а не само от смартфон. Новата услуга е стартирала през юли и  потребителите вече отчитат като удобство лекота при регистрацията.

Маргарита Томова Снимка: Investor.bg

"Клиентска регистрация и откриване на фирмена банкова сметка, които традиционно отнемат повече време, вече се случват в рамките на до 20 минути, благодарение на съвременните решения за установяване на самоличност от разстояние. Услугата по регистрацията е онлайн, като по този начин предоставя на мениджърите лесен и бърз достъп до гамата от фирмени продукти, развивайки по съвременен начин бизнеса си през електронните канали на банката", каза Маргарита Томова.

Директорът на "Удостоверителни услуги" в Борика Мартин Орешарски в отговор на въпрос обясни, че процесът по е-идентификация може да стане много сложен, за да бъде неизползваем с цел сигурност, но целта е процесът да е сравнително лесен и използваем, но в същото време сигурен.

Той разказа историята на създаването на електронния подпис и процесът по въвеждане от Борика. "Пътят не е малък. Движещата сила е инициативата на държавата. Според мен има страшно много услуги, достъпни с електронен подпис - освен държавни, и финансови", каза Мартин Орешарски и за пример даде НАП и НОИ.

Бизнес организациите също все по-активно търсят съвременни инструменти за отдалечено привличане и комуникация с клиентите си. Наскоро Банка ДСК анонсира решение за онбординг на бизнес клиенти, без аналог на българския пазар, базирано отдалечена идентификация и подписване от БОРИКА.

Той напомни, че с навлизането на такива цифрови услуги в държавните институции ще бъде разширен и обхватът на разпространение на облачния електронен подпис.

Прогнозите на анализаторите сочат, че онлайн услугите ще привличат все по-често хората, заради удобството на отдалечената идентификация и широките възможности за свободен избор. Предимството на дигиталните услуги се оценява високо, тъй като клиентите могат по всяко време и от всяка точка на света да ползват удостоверителни услуги, да извършват нужните им онлайн справки или разплащания в реално време, без да се съобразяват и да са зависими от работното време на институциите.