„Ако няма редовно правителство или ако новото редовно правителство не се откаже от политиките на предишните правителства от 2020 година до средата на тази година за обещаване за подпомагане на всички, а не само на тези, които имат нужда, то тези разходи ще бъдат финансирани с дълг, който ще бъде по-скъп“, предупреди той.
Станчев пресметна, че дългът би бил около два и половина до три пъти по-скъп, отколкото този, който беше взет от последното правителство на Бойко Борисов. „Той беше исторически много евтин дълг. Външният дълг на правителството в момента е много добър, но вероятно към средата на следващата година ще отиде към 40% от БВП, което е бюджетното ограничение според последните промени в Закона за публичните финанси“, посочи икономистът.
Според него реалният проблем е какво би се случило, ако има дълго служебно правителство и относително къс парламент. „Това е вероятна хипотеза и означава, че за този период, който предстои, би трябвало да се предвидят неща в икономиката, които са по-скоро от областта на служебни правителства и работа без парламент“, коментира доц. Станчев.
Той определи действията на служебното правителство досега като „много странни“. „Единственото нещо, което имаме в областта на икономическата политика, е оценка на ситуацията, която е заварена в икономическото министерство“, даде пример икономистът и допусна, че в областта на енергетиката очевидно нарочно възможностите за внос на американския газ, който вече беше резервиран, не са били запазени.
„Очевидно има геополитическа заповед да се следва зависимостта от "Газпром”, каза още доц. Станчев.
По думите му предстоящата зима се очаква да бъде доста по-лека от тази през 1994-1995 година. „Тогава инфлацията беше 92% на година, сега ще бъде 20% с тенденция за леко успокоение. Има спад на приходите от данък добавена стойност, което показва, че има ограничаване на потреблението, а това означава, че хората посягат към спестяванията си“, потвърди икономистът.
Той е на мнение, че за да се подобри благосъстоянието на българите, трябва да се съкратят неинвестиционните разходи, да се замразят увеличенията на пенсии и заплати – особено на администрацията.
Красен Станчев се надява обаче да има разплащане по всички изпълнени договори, особено в здравеопазването и социалната сфера, както и да се отиде на „целево подпомагане на онези, които са най-зле“.
Какъв ще бъде ефектът от идеята на Европейската комисия да има „таван” на цената на руския тръбен газ? Кой ще надделее във войната на изтощение? Какви са опциите при руски „икономически тероризъм“ срещу пазарна намеса? Ще се изолира ли Русия и ще се превърне ли във втора Северна Корея?
Отговорите на тези въпроси ще получите, ако гледате целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на „Светът е бизнес” вижте тук.
преди 2 години До: Repoman ... То и БВП-то ни е малко , от там и приходите ... :))) ... Иначе като корпоративна тежест на данъците сме на едно ниво с Швейцария , Япония и Хамериканците ... Вярно е , че сме далече от Франция , Дания , Холандия ... Но сме много по-напред от Турция , Мексико и Ю.Корея ... БВП-то ни е ниско , там е заровено кучето , а защо е така ?! Ще цитирам : "Вие сте пр00сти и аз съм пр00ст, затова се разбираме..." ... край на цитата !! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години До: RepomanТи явно си учил друга икономика . Я се опитай да обясниш защо наричат инфлацията скрито данъчно облагане ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години А защо имаме толкова голям дефицит? Не са големи разходите, а просто приходите са малко. Защо? Ами защото заради инфлацията спада потреблението на хората, което води до спад на приходите от ДДС, а те са основни за нашия бюджет. В другите държати в ЕС се разчита повече на приходи от корпоративните данъци, които у нас са на символични нива вече 15г. Трябва да се направи така дълго отлаганата данъчна реформа у нас, друг изход няма. отговор Сигнализирай за неуместен коментар