Докладваме колкото напредък, толкова и застой

Докладите на институциите, български или международни, са опис на факти и потенциален преглед на времето как е битувала тази институция, както и какво ѝ предстои оттук насетне до следващия доклад. От четири години насам ЕК разглежда тематичните сфери от обществения живот на Съюза в областта на правосъдието, борбата с корупцията, свободата на медиите, механизмите за ограничаване концентрирането на всевластие, включително качеството на законодателния процес.  В тази работа ние, българите, сме по-опитни от останалите европейци, защото от предприсъединителните години на страната към ЕС си имаме работа с подобни формати, пишат от Института за пазарна икономика в свой анализ. 

Помним въведения Механизъм за сътрудничество и проверка, който от стимул за политиците да променят към по-добро законите, а оттам потенциално и средата, се превърна в безполезен документ на администрацията. И от този опит сме научили да отчитаме резултати, а покрай нас и в Брюксел да отчитат постоянен успех, докато споменават „обстоятелствата около смъртта на наскоро убит мъж, за който се смята, че е оглавявал престъпна група, замесена в сплашването на магистрати и възможното проникване в съдебната власт“. Макар и без имена става дума за групите на Пепи Еврото и Мартин Божанов-Нотариуса. А заплашването на магистрата е свързано с дългогодишния отказ прокуратурата да разследва заплахите срещу съдия Владислава Цариградска и семейството ѝ.

Но да се върнем на това какво да правим със суровите факти. Възможни са няколко подхода по станалата вече банална тема за ежегодния доклад на ангажираната с това администрация, благодарение на която, или въпреки която, и ние се числим като част от по-сигурната част от човечеството.

Първи опит за прочит на фактите: напредък по определени теми

Напредъкът се основава основно в това, че бяха гласувани редица нормативни текстове от различно ниво. Без да изброяваме изчерпателно, трябва да отбележим – подкрепа за конституционните изменения, свързани с устройството на съдебната власт. Положителна е оценката както за механизма за разследване на главния прокурор, така и за преуреждането на квотите в съдебния съвет, прокурорския такъв и ограничаване правомощията на главния прокурор. Те са всъщност многократно преповтаряни от всевъзможни международни органи и това няма как да е изненада. Въпросът е дали сега всички тези начинания няма да се сблъскат с българските конституционни традиции, отговорност за което биха имали отново и носителите на тези идеи на политическо ниво, прибързвайки с гласуването им и смесвайки ги с въпроси, които не са свързани с правосъдието. Но ясно трябва да откроим, че промените в правосъдието не са нито прибързани, нито неясни хрумвания, а резултат от задълбочено и дълго наблюдение на проблемите на българската среда, свързани с дейността на съда и прокуратурата.  В тази ситуация и ЕК би била безсилна както да съдейства, така и да изисква определени усилия, особено ако КС ги отмени, отнасяйки ги към компетентността на Великото народно събрание.

Като добро нормотворческо усилие са отразени решенията, предложени в проекта на Закон за съдебната власт, изготвен от последния редовен състав на Министерството на правосъдието, особено ще се отнася до пренаписаните глави от закона, свързани с командироването на съдиите, конкурсите и процедурите за избор на членове на съветите от Народното събрание и Инспектората на съдебната власт. Част от тези предложения са заложени и като очаквани резултати за доклада през 2025 г., а биха могли да бъдат изпълнени дори при лошо развитие и обявяване на противоконституционност на шестата поправка на Конституцията.

Като добри, но недостатъчни са определени усилията за въвеждането на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство. Тоест, може би водещо трябва да е съображението не колко ще са натоварени съдилищата, а до каква степен ще има контрол и гаранция за спазването на правата и ефективното разследване с тази цел на случаите, включително и чувствителния въпрос, цитирам „на няколко дела за престъпления без пострадали, свързани с корупция по високите етажи на властта, които бяха започнати и впоследствие прекратени без възможност за съдебен контрол“. Този цитат посочва именно т.нар. Барселонагейт.

Втори опит за прочит на фактите: какво липсва и е непостижимо

С меки думи се съобщава неприятното състояние на част от институциите ни – работят, но безрезултатно. Така например липсата на прозрачност при харченето на държавни пари за медиите е назовано „известен по-нататъшен напредък по отношение на дейността(…) при разпределянето на държавната реклама“.

Дългогодишните проблеми с това, че тези, които упражняват властта, често пъти в разрез със закона и в своя угода и са над закона, е назовано „Осигуряване на солидни резултати по отношение на разследванията, наказателното преследване и окончателните съдебни решения по дела за корупция по високите етажи на властта и гарантиране на ефективната работа на Комисията за противодействие на корупцията“.

И съвсем откритото: „Подобряване на почтеността сред висшите длъжности в изпълнителната власт (…) стандарти за почтеност за правителството, както и подходящ механизъм за налагане на санкции“. Това може би е деликатен намек, че злоупотребата с публичния ресурс минава незабелязано на всяко ниво – от вътрешните инспекторати за ниските нива на администрацията до високата политическа корупция. И в двата случая ЕК няма как да изземе компетентност от МВР, ДАНС и Прокуратурата. Просто констатациите ще продължат.  

Като нуждаещо се от добра законова уредба е определено по какъв ред Народното събрание ще избира прокурорската колегия на Висшия прокурорски съвет, за да се минимизира политическо влияние при избора на главен прокурор. В проекта на ЗСВ има работещо решение, стига да не бъде подменено и опорочено при обсъждането и гласуването в парламента.

Накратко докладът ни връща в обичайната позиция от последните 15 години при взаимодействието с нашите европейски съмишленици – закони можем да приемаме, малко ни куца изпълнението. Така редуваме следната формула – ту нов закон, ту конституционни изменение, кратък период на лошо приложение, нова ревизия без оценка и анализ на проблемите. Но всичко казано в доклада на ЕК избледнява светкавично, без да остави следа, след като този петък КС отмени шестата поправка в българската Конституция.