Бъдещите насоки на централните банки са неминуемо подвеждащи

Английската централна банка (АЦБ) се провали. Тя има инфлационна цел от 2 процента годишно, която в момента не изпълнява. През трите години до края на март 2024 г. индексът на потребителските цени в Обединеното кралство скочи с 21,6%, което се равнява на годишен темп от 6,7%. За три години цените се покачиха с толкова, с колкото би трябвало за десет. Така че, дори ако се приеме, че инфлацията сега ще се върне към целта, както банката със сигурност се стреми, превишението на инфлационната цел ще бъде постоянно. Това може да разклати доверието в дългосрочната надеждност на целите на паричните власти, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Какво може да се научи от тази борба с инфлацията? Част от отговора дойде от наскоро публикувания преглед на Бен Бернанке, бивш председател на Федералния резерв на САЩ и Нобелов лауреат за икономика, озаглавен „Прогнозиране на паричната политика и комуникация на АЦБ“. Полезното заключение на прегледа, поне за банката, е, че неуспехите при прогнозите са били традиционни. Провалът не е изолирано явление: АЦБ е била в прекрасна компания.

Както се посочва в прегледа на Бернанке, „скокът в инфлацията, който започна в средата на 2021 г., беше до голяма степен, макар и не изцяло, неочакван от всички централни банки, като инфлационните прогнози на АЦБ не бяха нито най-лошите, нито най-добрите сред разгледаните банки“. Тя се справи по-добре от ЕЦБ и шведската Риксбанк, но по-зле от централните банки на Канада, Норвегия и Нова Зеландия. (Оказа се по-трудно да се правят сравнения с Фед.)

В неотдавнашна реч заместник-управителят на АЦБ Дейвид Рамсдън по подобен начин защитава банката срещу обвинението, че е изпъквала с лошите си прогнози. Той твърди, че вместо това те са били по-добри от тези на сравнимите с нея монетарни власти. Заключението е, че представянето на банката по отношение на контрола върху инфлацията просто не е повод за оплакване. Разбиването на последните данни за инфлацията в САЩ, еврозоната и Обединеното кралство в най-новото издание на „Световните икономически перспективи“ на МВФ дава допълнителна подкрепа за това мнение. Превишаването на инфлацията в Обединеното кралство спрямо целта изглежда е подобно на това в еврозоната, с огромни „преминаващи ефекти“ от големи неблагоприятни скокове в относителните цени.

Правилно ли е заключението, че тук няма какво да се види? Че провалът на централните банки не беше истински провал, тъй като никой не можеше да предвиди това, което се случи. Не. Това заключение е най-малкото съмнително. По-важното е, че това е въпросът, на който Бернанке трябваше да обърне внимание, а не дали е добра идея да се заменят диапазонните графики за инфлацията със сценарии: всъщност е разумно да се използват и двете. По-важното е, че прогнозирането е на практика невъзможно, когато то е най-важно, а именно когато светът се променя. Както писах наскоро, отбелязва авторът, „бъдещите насоки“ са неминуемо подвеждащи, защото предполагат знание, което централните банки притежават в най-малка степен точно когато то е най-необходимо.

Но това не означава, че не можем да се поучим от онова, което се е объркало. За тази цел обаче мандатът на Бернанке беше твърде тесен, може би умишлено. Той трябваше да бъде помолен да обмисли какво се е объркало. Така той трябваше да прецени дали тези превишавания на инфлацията не са се случили отчасти защото номиналното търсене е било насърчено да експлодира навсякъде от потиснати нива до такива, надвишаващи дългосрочния тренд. В Обединеното кралство, например, съвкупното номинално търсене скочи с 41% между второто (пандемично) тримесечие на 2020 г. и второто тримесечие на 2022 г. В САЩ и еврозоната тези скокове бяха съответно 30 и 28%. Във всички тези случаи търсенето се оказа и над нивото на дългосрочната тенденция. Разбира се, имаше и непредвидими шокове в предлагането. Но правдоподобно ли е фискалната и паричната политика, които влияят толкова силно на търсенето, да нямат нищо общо с инфлацията?

Разбира се, възможно е превишението на инфлацията, макар и голямо, наистина да е временно, а реалните икономики да бъдат трайно по-силни, отколкото биха били в противен случай. Но тези въпроси също трябва да бъдат зададени и, отново, не само за Обединеното кралство.

Накратко, този огромен скок на инфлацията, независимо дали е бил бедствие, или не, е драматично събитие в историята на нашите икономики. Трябва да имаме навика да се учим от подобни събития систематично и старателно. Това не трябва да е неудобно, а нормално. Това е, което нашите удивително успешни системи за безопасност на въздушния транспорт правят като нещо естествено. Трябва да е също толкова обичайно да се опитаме да извлечем поука от неуспехите на макроикономическата политика.

Може би голямата инфлация от последните години беше неизбежна. Във всеки случай, това е въпросът, който външните експерти трябва да адресират. Така че, да помолим Бернанке да анализира какво се е объркало, защо и дали това е важно, завършва Уулф.